Видео-разговор за КМГ с Председателя на Българската търговско-промишлена палата по повод на приключилото наскоро посещение на ръководена от него 30-членна делегация в няколко китайски провинции, както и мнението му за значението и приноса в двустранен и глобален мащаб на седмото издание на Международното изложение за внос - Шанхай, 5 - 10 ноември т.г. Посещението на панаира за инвестиционни

Броени дни след приключване на срещата на високо равнище на страните от БРИКС в руския град Казан, международният наблюдател и анализатор Боян Чуков споделя мнението си за възможността БРИКС да се приема като алтернативна и равноправна „площадка” за комуникация и съвместна финансово-икономическа координация на незападните държави. Във видео- разговора международният експерт откроява няколко акцента:·

Интервю на д-р Владимир Трифонов с професор Нако Стефанов - д-р на философските науки, д-р по история, японист и изследовател на Източна Азия - Китай, Корея и Япония, специалист по управление, за невероятно бързото кономическо развитие на Китай през последните десетилетия, превръщайки се в основен конкурент на хегемона САЩ и заплаха за неговото технологическо лидерство. „По покупателна способност Китай

Видео-разговор за КМГ с проф. д-р Сава Димитров - ректор на Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров” в София за сътрудничеството с китайските колеги, за подписаното Споразумение със Съчуанската музикална академия, за бъдещите планове и за някои съвместни прояви на български и китайски музиканти.

Разговор за КМГ с д-р Костадин Костадинов, председател на ПГ на партия „Възраждане”, депутат от 49-то Народно събрание, по повод 75-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Китай и България, както и по други актуални въпроси, свързани с икономическите отношения между Китай и Европа и Китай и България.

Цончо Ганев, зам.председател на Народното събрание на България честити ва китайския народ 75-годишния юбилей от създаването на КНР и установяването на дипломатическите отношения между Китай и България, като подчертава, че въпреки десетките хиляди километри разстояние между двете страни, приятелството между нас е неоспорим факт, българският народ уважава китайския. България винаги е приемала Китай

Разговор за КМГ с международния политически наблюдател Боян Чуков за постиженията на КНР от създаването й през 1949 г. до сега, за българо-китайските отношения и техните перспективи, за пропуснатите възможности, но и за някои нови идеи за партньорството между Китай и България. Поводът е 75-годишния юбилей от създаването на КНР и от установяване на дипломатическите отношения между двете страни.

Подробности за тях разказва председателят на асоциацията проф. Захари Захариев в специално видео-интервю за КМГ. Той се спира на иницирания бизнес-форум - изложба, предвиден за м.септември, както и на първата по рода си Среща на побратимените градове и области от Китай и България, която ще събере представители на около 40 градове и области в българския морски град Варна през м.октомври, по време

В навечерието на отбелязване 75-годишния юбилей от създаването на КНР и установяване на дипломатическите отношения между Китай и България, за КМГ разговаряме с с министъра на икономиката и индустрията на България Петко НиколовПрез последните години търговско-икономическото сътрудничество между България и Китай се развиват с устойчиви тенденции. През 2023 г. стокообменът между двете страни

В продължение на три дни, от 12 до 14 септември, Националният дворец на културата в София ще бъде домакин на първото мащабно събитие, посветено на 75-годишнината от създаването на КНР и юбилейната година от установяването на дипломатически отношения между България и Китай. Над 20 от най-известните китайски компании в сфери като дигиталните технологии, възобновяемите енергийни източници, електромобили

Фотоизложба „Постижения и развитие на китайската космическа програма” бе открита в центъра на София, на популярния и посещаван от столичани и гостите им „Мост на влюбените” до Националния дворец на културата. В красиви и разноцветни фотоси са показани моменти от развитието на китайската аерокосмическа индустрия, наука и технологии, китайската пилотирана космическа програма, мисиите Шънджоу-16 и Шънджоу-17,

В продължение на седем дни България бе домакин на Първата международна олимпиада по изкуствен интелект - First International Olympiad in Artificial Intelligence - IOAI, която се проведе под патронажа на президента на Република Българи Румен Радев.

На пленума бе представен работен доклад на Политбюро на ЦК на ККП и бе прието „Решение за по-нататъшно всеобхватно задълбочаване на реформите и насърчаване на модернизацията в китайски стил“. По въпросите, свързани с вътрешната политика на Китай, се стигна до съгласие, че е необходимо всички да се сплотят около личността на генералния секретар на ККП Си Дзинпин, както и около единното и централизирано ръководство на партията, да подкрепят идеите му за социализъм с китайска специфика в новата епоха, да се укрепва политическото съзнание, съзнанието за интересите на цялото общество, да се укрепва увереността в пътя, в теорията, в строя и в културата на социализма с китайска специфика.

Съвременната китайска модернизация е напълно различна от досегашните модернизационни модели предлагани от западните страни, които предполагат западнизация и американизация на "модернизиращите" се общества и възприемане често пъти на политико-икономически и културно-цивилизационни модели, които са чужди на страните от Глобалния Юг, а и не само. За времето на управлението на Си Дзинпин досега, Китай успя не само чрез модернизацията си да победи абсолютната бедност и да изведе стотици милиони китайци от нея, но и да изгради огромни международни проекти, които комбинират изграждането на инфраструктура, развитието на търговията и насърчаването на научно-техническия обмен.

Това в период, когато Пекин официално оповести, че страната е белязана с оптимизъм относно потенциала за растеж в множество сектори – от изкуствения интелект до биомедицината-които несъмнено ще са основните индустрии в Китай и то за няколко трилиона дол. Очакванията за ръст през 2024г е за 5%, което бе оповестено на годишната среща на Световния икономически форум в Далиен.

Дискусия на КМГ и Поглед.инфо на тема "Китайската модернизация създава нови шансове за развитие на света" , в която няколко анализатори и експерти ще обсъдят различните аспекти на световния модернизационен процес; шансовете за модернизация на страните от Азия, Европа, Африка и други; разликите между китайската и западната модернизация; перспективите пред целия свят от сътрудничество с Китай.

Българинът Димитър Владиков, който вече десет години преподава четири специалности в Университета в административния център на провинция Джъдзян - Ханджоу е убеден, че културата, спортът и туризмът могат да бъдат основа, на която да се привличат повече китайски инвестиции в България. Какво е усещането да живееш вече десет години в Китай, при какви условия могат да се реализират и работят български

Проф. Нако Стефанов анализира в предаване със Симеон Миланов технологичните достижения на КНР и отстъпване на САЩ от първите позиции в много направления .

Във видео-коментар специално за КМГ по повод провелия се преди дни в китайския град Далиен „Летен Давос”, ректорът на най-големия бизнес-университет в България и в Югоизточна Европа проф. Димитър Димитров изразява убеждението си, че скоро Далиен ще се наложи като собствен бранд, а няма да използва името „Летен Давос”.

На 15 юни 2024 г. авторитетното списание The Economist постави на корицата си заглавието „Колко тревожен е бързият възход на китайската наука? Ако Америка иска да запази преднината си, тя трябва да се фокусира по-малко върху сдържането на Китай“ (Gasull, Jun 13th 2024). А ето и една подобна оценка в същото списание: „Китай се превърна в научна суперсила“ (The Economist, Jun 12th 2024).

Разговор на Симеон Миланов с проф. Нако Стефанов за посещението на българска делегация в Китай полиния на Института "Конфуций"

Георги Първанов в студиото на Поглед.инфо със Симеон Миланов за характеристиките на новата епоха, за конфликта НАТО-Русия, за днешния западен елит, за отношенията Евросъюз-Китай, за успехите на Китайската народна република и нейния международен авторитет.

ДОКЛАДИ:Проф. Нако Стефанов: Високотехнологичният пробив на КНР в сферата на микрочиповете и изкуствеуния интелект/ИИ/ Зорница Илиева: Относно икономическите шансове на Китай днесПроф. Боян Дуранкев: Бъдещето на Европейския съюз и България в контекста на влиянието на Азия и Китай Д-р Владимир Трифонов: Китайският модел за глобално развитие - възможност за стабилност и икономически растеж Д-р Вихра

По повод ежегодните най-важни политически събития в Китай – „двете сесии”, българският дипломат, геополитически коментатор и анализатор Боян Чуков споделя мнението си във видеоинтервю за КМГ. Той коментира и двустранните отношения между Китай и България в контекста на 75-годишнината от установяване на дипломатическите отношения между тях.

Разговор на Симеон Миланов с проф. Захари Захариев:- Как ще се отбележи 75-тата годишнина от установяването на българо-китайските отношения?- Спомнят ли си китайците, че България е втората страна, която признава КНР след СССР?- През какви перипетии преминават българо-китайските отношения през тези 75 години?- Възползва ли се България от историческите си активи в българо-китайските отношения?

По повод 10-годишния юбилей на инициативата „Един пояс, един път“ с подкрепата на посолството на КНР в Китайския културен център в София се състоя представяне на четвърти том от книгата на китайския председател Си Дзинпин „Управлението на Китай“. Непосредствено след събитието, международният коментатор Боян Чуков сподели мнението си за китайския председател и неговия принос.

Отиващата си 2023 г. е чудесен повод за оценка на състоянието на света и на особената роля на „двигателя на икономиките“ - Китай в него, както и за решените и нерешените задачи, които поставят нови цели пред бъдещето. През последните десетилетия Китай е постигнал значителен икономически растеж и постижения.

Във видео- интервю за КМГ Хун Хай, директор на ККЦ в София, споделя повече информация за нетрадиционната инициатива „трамвай-галерия” и ни запознава с някои по-интересни предстоящи инициативи на културната институция до края на годината.

Разговаряме с доктор Петя Илиева, магистър по изкуство и културна дипломация, която, заедно с Китайския културен център в София е инициатор на облепването на трамвай, движиш се по улиците на българската столица,с картини и пейзажи от необятната китайска страна. Така, едно от най-използваните превозни средства в София, се превръща в своеобразна галерия - трамвай „облечен” с пейзажи, които показват най-характерното

Разговор на Симеон Миланов с проф. Нако Стефанов: - Успяват ли САЩ да вкарат Индия в конфронтация с Китай? - Ще има ли индийско-китайски и китайско-японски конфликт? - Успешни ли са американските антикитайски съюзи? - Защо Мао Дзедун започва сближаване с Америка? - Имало ли е вербувани от ЦРУ съветски генерали, които са навредили на съветско-китайските отношения? - Ще има ли примирие в Украйна?

Може би знаем за дисциплината, прецизността, силата на духа и смелостта на китайските войници. Повечето от тях са млади хора, изпълнени с вътрешна енергия, убеденост и отговорност към родината, изпълнени с любов към народа и страната си. Но може би не всички знаем достатъчно за тяхната всеотдайност и ентусиазъм!Свидетели сме на факта, че доверието и обичта към тези честни и достойни униформени мъже

„Китайската медицина е нещо което ме въздига духовно и никога няма да спре, защото винаги има какво да открием в нея”, казва младият български лекар Илиян Табаков.Илиян Табаков е лекар и се занимава с китайска медицина в българския град Пловдив. Ето какво споделя той за КМГ:

На 17-18 октомври 2023 г. в Пекин се проведе форум, на който бе отбелязана 10-та годишнина от провъзгласяването на инициативата „Един пояс, един път“, наричана също „Новия път на коприната“. Този форум бе забележителен с много неща. На него присъстваха глави и/или висши официални лица на над 140 държави. Това го прави най-масовото международно събитие за 2023 г., като се изключи 78-та Генерална Асамблея

Преди време Блумбърг нарече китайския проект „Един пояс, един път” мъртъв. После на срещата на Г-20 в Делхи, бе лансиран проект за връзка на Индия, през Персийския залив, Израел, пристанище Хайфа, та до Европа чрез тръбопроводи, ж.п. линии и стокови коридори. Безспорно в противовес на китайската инициатива, която следва стария Път на коприната. Бързо се установи, че максимата, че политическите игри

Изминаха 10 години, откакто председателят на КНР, Си Дзинпин издигна инициативата „Един пояс, един път“ (ЕПЕП), от тогава досега тя се превърна във водеща тема в глобалния дневен ред на човечеството. Още в първите стъпки на това грандиозно по обхвата си начинание, стана ясно, че то е мащабна инициатива за инфраструктурна интеграция, която има за цел обединение на сухопътния и морския търговски път,

Преди няколко дни информационното бюро на Държавния съвет на Китай публикува доклад под название „Глобалното съобщество на общото бъдеще: предложение и действие на Китай”.Този текст не предизвика всеобщ интерес първо, защото беше възприет като обикновен пропаганден ход на Пекин и второ, по-важно, защото вече се е формирала представата, че идейното съдържание на документите на китайската комунистическа

Видеоизявление на Директора на Института за изследване на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките член-кореспондент проф. Екатерина Бъчварова на форум, посветен на 10-годишния юбилей на инициативата „Един пояс, един път“, в което тя представя различни форми на съвместна дейност и проекти между ръководения от нея Институт и китайски институти, свързани със задоволяване нуждите

Видеоизказване на Председателя на партия „Пряка демокрация” Петър Клисаров по време на форум, посветен на 10-годишнината от стартирането на мегаинициативата „Един пояс, един път”

Видеоизказване на международния коментатор Боян Чуков на форум по повод годишнината от инициативата „Един пояс, един път.

Изказване на международния анализатор и коментатор проф. д-р Иво Христов на форум, посветен на 10-годишния юбилей на инициативата „Един пояс, един път".

В изявление на форум, посветен на юбилейната годишнина на инициативата „Един пояс, един път“, проведен в София, ректорът на най-големия бизнес университет в България проф. Димитър Димитров се спря на дългогодишното добро сътрудничество между български и китайски университета. Той подчерта, че зад това сътрудничество стои дълга история и дългогодишно добро взаимодействие с различни университети от Китай.

Темата на разговора е нивото на висшето музикално образование на България и на какво се дължи засиленя интерес на чуждестранни студенти към обучение в България. Гости в студиото са трима възпитаници на НМА от Китайската народна република: студентите Джан Ютон (от класа по хорово дирижиране на главен асистент д-р Георги Еленков ) и Ци Ю (от класа по класическо пеене на проф. д-р Николай Моцов), и перкусионистката

Изказване на заместник-министъра на икономиката и индустрията на България Николай Павлов по време на форум посветен на 10-годишния юбилей на инициативата „Един пояс, един път".

По време на дискусия в София по повод 10-ата годишнината от инициативата „Един пояс, един път” гл.ас. Теодора Пенева от Института по икономика към БАН представи едни от най-важните предизвикателства на прехода към зелена икономика, както в Китай, така и в България и предложи конкретни идеи за сътрудничество в тази област. Въпреки че двете държави сами по себе си са несравними, и като структура на икономиката,

Георги Събев, съветник в Европейския парламент по земеделие, рибарство и международно сътрудничество, представи развитието на търговските отношения между ЕС и Китай по време на дискусионния форум за сътрудничеството в рамките на „Един пояс, един път“, който се проведе миналата седмица в София. Той изрази надежди, че в бъдеще потенциалът на България за сътрудничество с Китай ще бъде реализиран по-добре,

Приятелските отношения между България и Китай продължават вече повече от 70 години. Въпреки че на моменти те не са били особено силни, днес не само можем, но е напълно необходимо да направим така, че те да се задълбочат. Причините за това са няколко.

Проф. Стефанов ни запознава китайско-европейския форум за човешки права в Рим, в който той участва като един от петте пленарни докладчици? Как на един форум са се събрат хора от целия свят с най-различни възгледи? Какви са подходите към човешките права в Китай, за разлика от САЩ или пък Европа?

Геновева Радева, главен редактор в БНТ сподели впечатленията си от своя досег с китайската култура и общество по време на снимките на документалния филм „Вкусът на Китай“.

Преди няколко месеца посетих провинция Юннан в проекта ON THE MOVE на Китайската медийна група. Снимахме филм за местата, които посещаваме, погледнати през очите ми на журналист от Източна Европа.

„В края на месец февруари имах възможността да замина за Китай по покана на Китайския международен пресцентър CICPC на журналистически обмен за четири месеца. За мен това беше невероятна възможност и истинска чест, защото програмата съществува от 9 години, но едва през тази, за пръв път имаше група и от Източна и Централна Европа.“

Освен с телевизионните и радио-предаванията си, освен с публикациите в уеб-сайтовете си, КМГ е организатор на редица събития и международни форуми с участието на икономисти, политици, културни дейци, медии и експерти на национално и световно равнище.

В рамките на Международната конференция в София по повод 10-годишния юбилей на инициативата „Един пояс, един път”, Китайската медийна група бе организатор на медийна дискусия на тема „Културно и медийно сътрудничество между България и Китай”.

Александър Пулев – Секретар на Президента по въпросите на научно-техническото развитие прочете приветствие от българския президента Румен Радев към участниците в международната конференция в София.Александър Пулев: „В качеството си на министър на иновациите и растежна в служебното правителство, самият аз изпълнявах приоритетите за привличането и подобряването на чуждестранните инвестиции и подобряване

Много се изговори и изписа през годините за многополюсния свят и края на еднополюсната хегемония. Вече дори западните анализатори признават, че еднополюсният свят свърши и Съединените щати не могат да се разпореждат повече самовластно с цялото човечество. Но все още не изглежда да сме усетили многополюсността в действие.

Дефицитът на справедливост е фундаментален проблем в международните отношения в сформиралия се след 1991 година еднополюсен световен ред.

На фона на 15-та среща на БРИКС 22-24 август 2023 г. в Йоханесбург - ЮАР напълно естествено е вниманието на значителна част от средствата за масова информация по света към тази среща и към самата организация БРИКС. Особено като се имат предвид няколко важни факта. Във времето от началото на нейното постепенно структуриране през 2009 г. като БРИК, т.е. Бразилия, Русия, Индия и Китай с добавянето през следващата година на ЮАР- Южно-Африканската република/на английски език South Africa/ за да стане БРИКС, това формирование измина значителен път в глобалното геоикономическо пространство. Друг такъв факт е предложения дневен ред, включващ възможностите за разширяващите на формата, както и създаването на обща валута.

Втората световна война беше огромно доказателство, че една страна – колкото и да й се иска – не е в състояние нито да наложи себе си като единствен световен лидер, нито да постигне високи икономически резултати без коопериране с други страни.

Аз съм Станислав Младенов и за мен е огромна чест да съм в студиото на Поглед.Инфо. Скъпи приятели днес ще помислим относно нещо много важно, а именно, изгрява ли на хоризонта една нова възможност за сътрудничеството от Европа до Далечния Изток? За да разберем същността на тази геополитическа картина е много важно да бъдем запознати със съвременните реалии на международната система.

Живеем в интересен свят, в който всяка държава се опитва да намери своето място, да формулира своята визия и да определи по какъв начин ще продължи своето бъдеще. Но светът, в който живеем, е различен и е изпълнен с големи предизвикателства.

С т.нар. „победа“ на САЩ и колективния Запад в „Студената война“ през 90-те години на ХХ век започна установяването на модела на „Американския глобализъм“ като ключова платформа на международни взаимодействия. На базата на същата се форматират геополитическите, геоикономическите, социо-политическите, дипломатическите, технико-икономическите и прочее отношения. Така, например, в геополитически

Третото десетилетие на XXI век е време на глобална турболентност. Еднополюсният световен ред е разклатен и провокира недоволството на все по-голям брой държави. Но въпреки новите предизвикателства, с които се сблъскват, САЩ нямат намерение да се откажат от водещата си световна роля и полагат огромни усилия, за да запазят господството си. В създалите се условия между водещите държави

Сред китайското ръководство има една концепция, която се е превърнала в основна философия на външната политика. Това е идеята за глобална общност на споделената съдба на човечеството.

Видеоинтервю с проф. Захари Захариев, Председател на Българската Национална Асоциация „Един пояс, един път” , по повод предстоящия форум, организиран от КМГ дв края на м.юли т.г.

Минути преди официалното откриване на форума, в кратко видео-интервю специално за КМГ, зам.ръководителят на посолството на КНР в София - министър-съветник Йен Дзиенцюн коментира следното /преводът в ефир е на проф.д-р Антония Цанкова- ръководител на Катедра „Китайистика” към СУ „Св.Климент Охридски”

- Защо руският премиер Михаил Мишустин посети Китай с такава огромна делегация?- Как ще се съвмести членството в БРИКС с членството в НАТО за Турция?- Как Саудитска Арабия ще съвмести членството си в БРИКС с отношенията и със САЩ?- Юанът ли ще стане новата световна резервна валута или БРИКС готвят изцяло нов модел и нова валута?

Разговор на Симеон Миланов с проф. Захари Захариев: - Как протече изложението "Източна и Централна Европа - Китай"? Как се представи българският бизнес и държава на това изложение? - Какво може или не може да предложи България на Китай от икономическа гледна точка? - Защо в Сърбия, Гърция, Румъния и Унгария има огромни китайски инвестиции, а в България не? - Политиката или икономиката доминира в българо-китайските

Проф. дфн д-р ист. Нако СтефановВъведение Мрачни облаци се сбират над планетата Земя – наблюдаваме глобална нестабилност, изразяваща се чрез нарастващо геополитическо напрежение, военна ескалация в зоната на Източна Европа и Черноморския басейн, засилване на първични и вторични санкции срещу редица страни по света и т.н. Всичко това е плод на политиката, провеждана от т.нар. „Колективен Запад“.

Проф. Боян ДуранкевУводСлед 50-те години на ХХ век в света за пръв път се оформят две глобални сили, обкръжени със сателити. Това са два свята, които функционират на различен принцип и се стремят към различни цели, но преплетени в борбата за световно господство. Единият свят, „западният“, залага на едно, другият - „източният“, на друго. Изправят се един срещу друг: светът на едрите корпорации срещу

Д-р Владимир Трифонов Колосалният подем на икономиката на Китай, който се превърна във втора икономическа сила на планетата, несъмнено е едно от най-значителните събития в изминалия половин век. Това оказва огромно влияние върху глобалните процеси, на геополитическия баланс и на формирането на бъдещия световен ред. Реформите, довели до изключителните постижения на страната, основателно са обект на

Доц. Валентин Вацев Първата задължителна уговорка към този текст е да се подчертае, че той е зависим в изключителна степен - съдържателно, тематично и логико-методологически от идеите на Освалд Шпенглер и на Вадим Цимбурски – може би най-влиятелния съвременен геополитик на Русия. В перипетиите на китайската история през всички реакции на външни предизвикателства от края на 19-ти век до наше време

В рамките на съществувалия до неотдавна и отиващ си пред очите ни хегемонистичен и еднополюсен ред, на малките държави като България беше отредена съдбата на обекти, вместо субекти на международните отношения, които нямат право на независима външна или дори вътрешна политика. Тези държави, които дръзваха да имат своя собствена политическа, икономическа, социо-културна и геополитическа визия, ставаха

Краят на Студената война доведе до формирането на безпрецедентен и уникален по своята същност еднополюсен световен ред, характеризиращ се с хегемония на така наречения Колективен Запад и най-вече на неговото англосаксонско ядро. Последва ускоряване на глобализацията, на взаимовръзките между всички краища на света, но тя не се осъществи само като процес на взаимодействие на държави и регионални обединения

Няма как да се надцени геополитическото, политическо, икономическо, културно и търговско значение на връзките между Китай и страните от Близкия изток. Тези връзки не датират, разбира се, от близките години, макар че при ръководството на Си Дзинпин и в рамките на неговата визия за "споделена съдба на човечеството", те се разрастнаха до невиждани исторически висоти. Още в античността търговци от Партия

Въведение Светът навлезе в дълбока криза с глобални измерения. Решаването на социално-икономическите, социо-културните, здравните, технологическите, природно-климатическите, геополитическите, цивилизационните и прочее проблеми, предизвикани или свързани с тази криза, изискват съвместните усилия на цялото човечество. Несъмнено решаването на тази криза изисква ясно разбиране за причините, факторите

Десислава Дончева, Председател на Българо-китайската камара за индустриално развитие

- Тази година се навършват 10 години от предлагането на инициативата „Един пояс, един път“, която за последното десетилетие се превърна в глобална платформа за изграждане на общност на споделена съдба за всички държави по света. България също е участник в тази глобална инициатива. Каква е българската равносметка за тези десет години и какви са перспективите за бъдещето?- От 2015 г. има подписан меморандум

В началото на април едно важно събитие привлече отново погледите на световната общественост към Китай – държавната визита на френския президент Еманюел Макрон в Пекин, по покана на китайския му колега председателя Си Дзинпин. Едновременно с това, Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен също посети Пекин. Проведоха се редица срещи и разговори между европейските представители и китайските ръководители.

В рамките на 4 дни и 17 часа той трябва да завърши инсталирането на вятърни и слънчеви системи, да следи за експлоатацията и поддръжката на големи вятърни турбини, отстраняването на неизправности в оборудването, проектирането на фотоволтаични и вятърни системи. Това е Чън Джъюн, който спечели златния медал в конкурса за проекти за енергия от възобновяеми източници в рамките на „WorldSkills 2022“.Чън

Всъщност често се сблъсквам с проблеми при превода в моята ежедневна работа, тъй като всеки език е не само набор от думи, а е израз на културата на една нация.

Днес ще ви заведа в едно „горещо море“ в провинция Юннан. Това всъщност е един от най-привлекателните курорти с горещи минерални извори в страната.