Доц. Валентин Вацев
Първата задължителна уговорка към този текст е да се подчертае, че той е зависим в изключителна степен - съдържателно, тематично и логико-методологически от идеите на Освалд Шпенглер и на Вадим Цимбурски – може би най-влиятелния съвременен геополитик на Русия.
В перипетиите на китайската история през всички реакции на външни предизвикателства от края на 19-ти век до наше време се провижда автономен китайски цивилизационен ход със своя собствена стадиалност. Модернизаторството на китайските комунисти /както, впрочем и модернизаторството на руските императори/ се проявява като екзогенна привнесена отвън динамика , наложена върху този автономен ход, който би имал шансове да се състои по един или друг начин, даже ако Европа в 14-ти век беше измряла от чума. В рамките на този цивилизационен ход смисълът на китайския комунизъм се определя съществено иначе, отколкото в логиката на модернизационната /марксистка или либерална, без значение/, свят-системна и други глобалистки парадигми, а ветрилото на възможностите за китайското развитие в близките десетилетия се оказва разтворено по толкова различен начин, че той заслужава специално цивилизационно изследване.В Китай няма и не е имало силна либерална – в западен смисъл – традиция.
Оттук директно следва, че китайския социализъм не би могъл да бъде реакция на развитието на либерализма. Може би трябва да си спомним авторитетния за германските консерватори Шпенглер, който в студията си „Прусачество и социализъм” настоява върху съдържателния и прагматически разрив между западния социализъм и собствено руския социализъм като явление на руската история. В още по-висока степен този разрив между западните социалистически практики и източните социалистически практики е реален и съдържателно важен, включително китайския социализъм. Налице са и други разриви, между западните социалистически практики и „китайския социалистически път” – става дума за различия, водещи до разрив, обусловени не само от цивилизационни, но и от стадиални различия между западните общества и обществата на изтока. Методологически тези съображения са много полезни. Не е трудно да се убедим, че баналните наподобявания на китайския и руския социализъм с тоталитарните западни режими от миналото столетие и по-специално сближаването на източните социализми с германския националсоциализъм изцяло пренебрегват различната стадиална значимост на тези тирании в историята на съответните общества.
Бъдещето на идеологията в Китай /и вероятно и в Русия/ в много отношения е предопределено /както подчертава В.Цимбурски/ от това обстоятелство, че руския болшевизъм, както и китайския комунизъм исторически е бил не корелат на либерализма, а основен политически идеологически и културен израз на тази стадиална фаза на руската и китайската цивилизация, който най-точно може да бъде назован с израза „градска революция”. За да избегнем недоразуменията, трябва да се обясни какво е съдържанието на това понятие.
За Шпенглер, за Цимбурски и за мен терминът „градска революция” не е синоним на урбанизацията, на струпването на човешки маси в градовете и увеличаване броя на самите градове. Също така това понятие не се обвързва с индустриализацията както предполагат много историци, икономисти и демографи за които явно историята на света е започнала не по-рано отпреди 300 – 400 години. По отношение на източните общества и Русия следва също така да се постави едно предварително условие за цивилизационни изследвания – задължително е теоретическото различаване на проблемите на градската революция от проблемите на догонващото развитие.
Градската революция, обхващаща значително по-дълъг времеви период, отколкото годините на социалистическото управление в Русия и Китай /а вероятно и в България/ и може и трябва да се разглежда като ендогенно, вътрешно, цивилизационно движение, което има своите типологически паралели в историята на много крупни геокултурни съобщества в Европа и Азия от групата на т.нар. цивилизации. В продължение от 16-ти до 20-ти век, например, Китай /така, както всъщност и Русия/ се е явявял като една от цивилизациите, обхванала със своето геополитическо строителство относително обособен ареал /комплекс от ландшафти/ от земното пространство и осенил това строителство , а с него и своя културен и социално жизнен стил със собствена сакрална вертикала. Т.е. с идеология, съотнасяща това строителство и този стил, както и самото съществуване на народа с едно особено виждане на пределния смисъл на световната история и на предназначението на човешкия род- така че, земния град на цивилизацията се проектира от сакралната вертикала в плана на световните начала и краища.
Практически, всички известни от историята цивилизации са възниквали като аграрни съсловни общности. И почти всички те в някакъв период са преживявали стадия на градската революция, когато гражданите с отдалечаващ се от аграрния цикъл начин на живот и светоусещане, с особена икономика и личностни еталони преобразуват културноидеологическия, а понякога и политическия живот на народа и на групата народи, които съставляват етническото ядро на цивилизацията.В този живот като ключова фигура духовно се утвърждава човекът, избиращ според забележителната дефиниция на културолога и лингвист В. Топоров, „Този парадоксален, като че ли сам против себе ди насочен начин на живот, когато той вече не оре и не пасе добитък, но откъсвайки се от природата може да създава богатства и нови условия на своя живот от нишото, т.е. от самия себе си, по своята воля, по своите желания и потребности, с помощта на занаяти, размяна и търговия – за първи път без санкциите на природата и на космическите сили”.Най-нагледния пример за това как цивилизационната градска революция се излива в революция политическа може да бъде социалната борба в Гьрция от 7- ми и 6-ти век до новата ера, довела в множество градове полиси, търговския и занаятчийски демос до победа над поземлената аристокрация. Такъв пример може да бъде и съюзът на английските и френските крале с градовете в зарята на европейското ново време, преодолял феодализма и утвърждаващ формата на националната държавност чрез конвергенцията на обуржоазеното дворянство и културно победилото трето съсловие. И не по-малко важно е това, че градските революции в развивания тук смисъл обикновено се изливат в революции религиозно идеологически.Решителното нарастване на социалното тегло на гражданите и на тяхната върхушка в Китай / и това е валидно за цялата китайска история/ се оформя чрез обновяването на сакралната вертикала / и именно това е китайския комунизъм/ над геополитическия дом на цивилизацията – като не намира във вярата на отците – в религията на орящите и пасящите добитъка – признание и оправдание на своя начин на живот и социална психика, гражданинът / в Китай, но и във всички останали цивилизации по смисъла на Шпенглер/ гражданинът по своему отново осъществява своето удвояване на света. Той подържа новите учения, които в импонираща за него форма провеждат идеята за теодицеята и личното спасение. Цитирайки Цимбурски : „В историята на обществата , които не са осветили все още своите култури и геополитики чрез Вавилонските кули на ексклузивна сакрална вертикала вълните на урбанизацията и реаграризацията могат да се заменят една друга нееднократно, без да пораждат религиозно идеологически и социокултурни метаморфози с революционен характер.”Но в историята на всяка известна цивилизация /включително и Китайската/ само веднъж се е състоявала / ако въобще се е състоявала/ градска революция, преопределила чрез своята духовна реформация облика на обществото. Също така Цимбурски отбелязва, че от великите градски революции, известни на историята на цивилизацията три се случват в прословутото „осево време” на Карл Ясперс. По-точно самата идея за „осево време” е историософска конструкция , която се е породила от събирането във времето на няколко градски революции в разните краища на Европа и Азия. Тук влиза /заедно с другите събития/ ставането на конфуцианството и даосизма в Китай в 6-ти до 4-ти век до новата ера като идеологии на големия стил, борещи се за душите и умовете в обстановката на разпадане на цивилизацията на сражаващи се царства и ръста на многочислените търговско занаятчийски градове.
Истинската гениалност на Шпенглер се е проявила в това как той , вземайки цивилизациите /високите култури/ в най- укрупнения мащаб на тяхната динамика /съдба/, в социоикономическото движение от начина на живот на селските форми и обкръжените от тях замъци към бита на имперските мегаполиси, „градове не света” /Шанхай/ - той е почувствал и показал хронополитическия паралелизъм /синхронията/ на градските революции в различните високи култури в качеството им на еднотипни стадии вътре в този голям цивилизационен ход.
Заключение: