Проф. Боян Дуранкев
Увод
След 50-те години на ХХ век в света за пръв път се оформят две глобални сили, обкръжени със сателити. Това са два свята, които функционират на различен принцип и се стремят към различни цели, но преплетени в борбата за световно господство. Единият свят, „западният“, залага на едно, другият - „източният“, на друго. Изправят се един срещу друг: светът на едрите корпорации срещу света на централизираната организация; разнообразието срещу унификацията; индивидуалната свобода срещу колективната свобода; красивите идеологеми срещу други красиви идеологеми и т.н.
За кратък исторически период двете „армии“, изправени една срещу друга, се оказват с достатъчно мощно съвременно оръжие, способно да разруши няколко пъти планетата Земя. Това е качествено ново състояние на международните отношения. За пръв път в човешката история никоя от двете сили не е способна „да изрови томахавката“ на войната, защото това ще означава и заявка за собствено унищожение. Същевременно надпреварата в областта на новите въоръжения продължава да се изостря. Но без смисъл. Необходимо беше да се открият ново оръжие и нови начини на борба.
Направлението на главния удар - окончателния, избрано от Запада по отношение на Изтока в средата на 90-те години на ХХ век, бе отдавна формулирано и планирано. Подготовката на Третата световна война започва веднага след поражението на Германия във Втората световна война. Операция „Немислима” е трябвало да започне на 1 юли 1945 г. по идея на Уинстън Чърчил. Той предвиждал 100 000 немски войници да подкрепят настъплението на 500 000 американски и английски войници през Северна Германия.
Западът обаче избра не „гореща“, а перманентна „Студена война“ (Уайнър, 2022). Защо ли? Много просто. В епохата на Третата вълна (Тофлър, 1980) атомната бомба може да играе същата роля, както тоягата в ръцете на дивака срещу пушката на завоевателя. Вместо нея на преден план излиза новата цел на антагонистичното взаимодействие, предлагащо нови средства за война и печалби. Урокът бе научен отлично от тези, които загубиха войната с механичните оръжия - Германия и Япония. Новата цел и нейните нови средства имат обективна основа. От една страна, тя е заложена в посочената вече динамика на населението в света. Надрастването на населението на икономически език означава увеличаване на трудовете ресурси (относително по-евтина работна сила) и на консуматорите (абсолютно нарастване на пазара). От друга страна, ресурсите (особено възобновимите) също нарастват и се обогатяват, което е предпоставка за стабилизиране на цените. При подобна ситуация борбата за евтина работна сила и за по-широки пазари се измества от друго направление на интересите - в посока към информацията и нововъведенията.
За пръв път обаче новите оръжия - информационно-пропагандните - намериха най-широко приложение в международен аспект след 1980 г. в СССР, а след това и в другите „социалистически“ страни. Стартът бе даден с освобождаването на масмедиите от опеката на партията и с преминаването им под контрола на известни дисиденти. Теренът за обратното (алтернативно) мислене бе разчистен. Това всъщност бе началото на Третата световна война (или „Първата информационна война“).
Защо война? Защото в сблъсъка между двете сили се решаваше въпросът: кой-кого? Имаше само една алтернатива - победа на една от двете системи и гибел за другата. Никоя от тях не би допуснала алтернативен (трети) път на развитие на своите „по-малки братя“. Да припомним намесите на САЩ в Гренада, Панама, Никарагуа, Виетнам и т.н., както и „помощта“ на СССР в Чехословакия, Афганистан, Виетнам и т.н. В случая оръжията нямат значение.
Защо световна? Защото ставаше дума за война за световно господство Ликвидирайки другата сила, едната от двете ставаше световен лидер и придобиваше контрол върху останалите, по-слаби „сили“.
С какво оръжие? Както бе подчертано по-горе, става дума за оръжие, характерно не за началото и за средата на века, а за края на XX в. – пропагандно-информационното. Който владее душата, управлява тялото!
Как се развяха в началото „военните действия“? За разлика от обикновените войни, където има очертан един-единствен (географски) фронт, при новата война всички улици, всички магазини и всички медии се оказаха специфичен фронт с обособена задача. Западните сили не бяха атакувани нито от информация, нито от пропаганда, нито от стоки в такъв размер, в какъвто бе атакуван бастионът на Изтока. Той нито можеше, нито знаеше как да изнесе убедително пропагандната си машина напред. Военните действия бяха твърде облекчени от „главното командване“ на СССР. В средата на 90-те години на ХХ век новото съветско ръководство изпадна в захлас по другия модел. Особено силно бе опиянението на Горбачов от „парламентарната демокрация“ и „пазарната икономика“ - двата крайъгълни камъка на западната „информационна“ машина (Горбачов, 1998).
Идеологическото въздействие на Запада чрез представените му съветски масмедии бе силно подкрепено от нахлуващите западни стоки на източните пазари, без да е налице еквивалентен обратен поток от стоки. Събарянето на берлинската стена бе само сигнал, че победата е близо.
Преминаването на съветската система към нов модел на развитие - към „отворено общество“ - на практика означаваше лечение на болно тяло със стари лекарствени средства. Те можеха да помогнат, но можеха и да убият пациента, с който се експериментираше.
Масираното пропагандно и икономическо нападение, извършено от Запада и подкрепено от източните поддръжници, завърши с неочаквана и бърза победа (Суайцър, 1999). На удара Изтокът не можа да отговори с удар - неговата пропагандна и икономическа машина бе изгнила и разбита далеч преди това „отвътре“. Разгромът на съветската система бе пълен и абсолютен. Той беше неочакван и за нападателите, и за зрителите (Гадис, 2007).
С това бе положен краят на „Студената война 1.0“. Очакваше се други социалистически страни да последват примера на СССР, като се подчинят на „новия ред“ и се вслушват в съветите на хегемона. В Китай това не се случи.
1. Идеята за Запада като вечен глобален лидер чрез „Студена война 2.0“
От 1990 г. насам Западът е този, който задава световния ред, основан върху правила и евроатлантически ценности. Неговите представи като тези за превъзходството на западната демокрация, за конфликта между цивилизациите, теорията за новата Студена война, за играта с нулев резултат (едни печелят, други губят) и теорията на бинарната опозиция, задълбочават неразбирателството между различни култури, като същевременно игнорират практиката и значимите резултати в развитието, постигнати от незападни и развиващи се държави. Организираните от САЩ световна среща на върха – за демокрацията и международна инициатива за инвестиции в инфраструктура – демонстрират ясно чувството за изключителност и превъзходство. „Правилният път“ на Запада пренебрегва особеностите на останалите страни в техния стремеж към демокрация и модернизация, и това е в основата на теорията за конфликта между цивилизациите.
Освен в Русия, най-опасният съперник за световното лидерство САЩ откриват в лицето на Китай. По този повод лауреатът на Нобелова награда по икономика Нуриел Рубини отбелязва тревожно: „Без почивка от бавния каданс на сблъсъка между САЩ и Китай“ (Roubini, 2023). И защо ли е така? Защото „въпреки че американските фирми все още са добре дошли в Китай, китайското правителство може да играе твърдо, ако фирмите и интересите му бъдат третирани сурово в Съединените щати“, което е напълно нормален отговор! Още по-тревожно е, пак според Рубини, че „политиките на Китай все още дават приоритет на сигурността и контрола пред реформите“. Че коя страна не дава приоритет на сигурността си?! И как да не даваш предимство на други страни, когато САЩ планират да въведат широкообхватни ограничения върху китайските инвестиции на своя територия и върху американските инвестиции в Китай (Bade, 2023), подготвяни от икономическия екип на американския президент? Разпокъсването и отделянето се превръщат в новото нормално, двете страни остават в курс на сблъсък и опасното задълбочаване на продължаващата „геополитическа депресия“ е почти неизбежно.
Впрочем, и до сега се тълкува че е необходимо „Възпиране на китайската икономическа принуда“ (Scissors, 2023). Първо се приема, че икономическата принуда на КНР включва достъп на чуждестранни фирми до китайския пазар, който се затруднява. Второ, посочва се че външната принуда на Китай досега е засегнала много по-малко страни и е насочена към САЩ и неговите съюзници, включително и към Тайван. Посочва се, че КНР защитава „собствените си национални интереси“, като предпочитаните от КНР оръжия за икономическа принуда са най-вече по линия на износ на селскостопанска продукция, която много от нейните партньори ценят. „Това отчасти се дължи на факта, че икономиката е толкова голяма - милиард тук, милиард там и все още не говорите за истински пари.“ Да продължим с позоваването на този доклад, според него Пекин има възможности да нарани по-малки страни, които са твърде незначителни, докато срещу по-големите икономики, той избира стоки или услуги, които не вредят на националната икономика.
И какво трябва да се направи, за да се възпира китайската икономическа принуда? Ето какво: „Непосредственият извод е, че въпреки че защитата на американския просперитет и сигурност е от първостепенно значение, най-уместната грижа за САЩ по отношение на китайската икономическа принуда е да помагаме на близки приятели, а не на себе си… Този ограничен проект обаче е изправен пред множество пречки. Може би първият е, че американското доверие по международни икономически въпроси не е идеално. Противодействието на икономическата принуда вероятно ще изисква някаква форма на временна либерализация на търговията със съюзниците, което би било маловажен въпрос преди десетилетие. Оттогава Конгресът отказа да разгледа (доста погрешно) Транстихоокеанското партньорство, администрацията на Тръмп приложи различни тарифи и не пощади съюзниците, а администрацията на Байдън шумно изключи достъпа до пазара от търговските преговори. Ако има принуда, и Китай, и нашите приятели трябва да вярват, че САЩ ще действат по отношение на търговията, въпреки вътрешната опозиция.“ И още, „по отношение на възпирането могат да послужат нови мита и квоти върху китайските стоки, както и отнемането на лицензи за износ, инвестиционни ограничения, спиране на движението на персонал и нововъзникващата опция за контрол на данните.“
Позволихме си такова обширно цитиране, за да илюстрираме очевидното: това, което КНР прави по отношение на други страни, за да защити националните си икономически интереси, се прави от също и САЩ, за да защити собствените си национални икономически интереси! Международната търговия никога не е означавала „свободна търговия“. Например, развитието на Южна Корея зависеше изключително много както от износа, така и от вноса, но тя винаги насърчаваше износа и се намесваше в търговията по други начини – най-често в своя собствена полза. Всички страни правят същото, освен най-слабите. Следващата седмица ще бъде публикувано съвместно изявление на Г-7 след срещата на върха, която ще се проведе в Хирошима (Япония) на 19-21 май, където ще се представи стратегията на Г-7, насочена към противодействие на „икономическия натиск“ от която и да е страна, но най-вече срещу Китай.
Затова не е случайна лансираната хипотеза, че САЩ трябва да водят „Студена война 2.0“ – „между развитите демокрации и оста Китай/Русия“ (Smit, 2023), за да спечелят завинаги глобалното лидерство, независимо че „икономическите политики, необходими за противопоставяне на Китай и Русия, стават по-скъпи и военните рискове стават по-големи, правителството на САЩ ще трябва да оправдае тези разходи и рискове за своя народ“. Както твърди Ноа Смит, „Студената война 2.0 всъщност означава предприемане на стъпки за ограничаване на китайската и руската мощ, без да се налага да се биете с тези страни.“ Предлага се икономическите мерки на САЩ в Студената война 2.0 да бъдат ограничени главно до: предотвратяването Китай да получи тесен набор от технологии, които биха му дали военно предимство пред САЩ; гарантиране, че САЩ разполагат с достатъчно вътрешен производствен капацитет, за да могат да оцелеят при спиране на китайския внос в случай на пълноценен военен конфликт; помагайки за изграждането на икономиките на страни, които не искат да бъдат доминирани от Китай. Последното може да се осъществи и чрез връщане на производството у дома „решоринг“ – reshoring, и чрез „подкрепа на приятели“ - friend-shoring (Tan, 2022), твърди министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън. Последен цитат от Ноа Смит: „Понякога просто има хулигани на този свят и някой трябва да им се противопостави, дори ако самият той не е светец.“ Китай е хулиганът, а почти „светецът“ – САЩ. Както се казва, без коментар!
Американските лидери често говорят за помощ за защита на Украйна, Тайван и други страни по отношение на защитата или поддържането на „международен ред, основан на правила“. Критиците с право отбелязват, че такъв ред всъщност никога не е съществувал (Grygiel, 2022). Ноа Смит е цинично откровен: „Ако отстъпим икономически и се върнем към политиката на икономическа интеграция и едностранна либерализация на търговията, която имахме през 2015 г., оставащото ни технологично предимство пред Китай ще се изпари, което ще улесни китайските завоевания и господството над съседите. Цялата глобална икономическа система ще бъде преработена по начините, които Китай пожелае. Тези събития биха имали реални негативни последици както за САЩ, така и за нашите съюзници.“ Така че битката за лидерството не е за поддържане на „международен ред, основан на правила“, а ред, разписан от икономическите интереси на Запада. И тук Смит дава нотка на притеснение: „Свят, в който „силните правят каквото могат, а слабите страдат от това, което трябва“ – където силата прави правилно – е наистина тъмно място.“ Затова предотвратяването на свят на открит и прикрит империализъм е както по-ясна, така и по-постижима цел от мъглявия „международен ред, основан на правила“.
2. Идеята за модернизация и интеграция на света според китайската визия
Докато Китай предоставяше широкомащабни заеми за транспортни коридори, нови индустриални зони и инвестиции във въглища, нефт, природен газ, водна и ядрена енергия на страни, които отчаяно се нуждаят от истинско развитие, „обединеният Запад“ прекара десетилетия след 1990 г. само в осигуряване на обвързани с условия за „приватизация“ и „демократизация“ заеми и „подходящи“ зелени технологии, които завинаги ще попречат на Африка или бедни нации на други континенти да се изправят на собствените си крака.
Концепцията за общност на споделена съдба вече се превърна във важна рамка за действията на Китай при участието му в глобалното управление. „Какво става със света?“, е въпрос, който се чува все по-често и отразява опасенията, че сегашното глобално управление е изправено пред сериозна криза в областите на мира, развитието, сигурността и доверието.
„Как трябва да направим?“ Китайският отговор на този въпрос е съвместното изграждане на общност на споделена съдба. Десет години по-късно концепцията за общност на споделена съдба става все по-зряла, с все по-ясно очертаващи се основни принципи и програма за изграждането ѝ. Трите глобални инициативи са конкретни концепции и актове, поради което трябва да се разбират не само от думите, но и от действията. Инициативата за глобално развитие се фокусира върху концепцията и дейностите, свързани с развитието. След като тя бе обявена, я подкрепиха повече от 100 държави и международни организации, близо 70 страни се включиха в „Група на приятелите на инициатива за глобално развитие“. Инициативата за глобална сигурност също спечели подкрепата на над 80 страни и регионални международни организации.
Тъй като светът е изправен пред все повече и по-сложни предизвикателства, през 2021 г. китайският председател Си Дзинпин предложи „Инициатива за глобалното развитие“, през 2022 г. – „Инициатива за глобалната сигурност“, а на 15 март 2023 г. „Инициатива за глобална цивилизация“. Инициативата за глобална цивилизация е специална и нейна цел е да предложи план за глобалното управление и отношенията между различните нации и култури. Тя извежда политическия диалог на нов етап, разглежда дълбоко вкоренени философски въпроси, като целите на съществуване на различните нации и цивилизации, начините за мирно съжителство между страни с различни култури и история, религия, начин на живота, политически и социални системи. Във време, когато светът е пред опасно разделение, Инициативата за глобална цивилизация възстановява оптимизма и обещава край на илюзиите за „сблъсък на цивилизациите“ и „край на историята“.
Тези инициативи са напълно противоположни на духа на „Студената война 2.0“, като на практика издигат старата идея за „Благоденствие за всички“ на още по-високо ниво – от националното към глобалното. Тази идея е напълно в духа на Програмата до за устойчиво развитие 2030 г., приета от Общото събрание на ООН, която включва 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР) (UN Department of Economic and Social Affairs, 2015). Основавайки се на принципа „никой да не бъде изоставен“, новата Програма набляга на холистичен подход за постигане на устойчиво развитие за всички, прилагайки модел за задоволяване на основните нужди и желания на гражданите от цял свят: без бедност; нулев глад; добро здраве и благополучие; качествено образование; равенство между половете; чиста вода и канализация; достъпна и чиста енергия, достоен труд и икономически растеж; индустрия, иновации и инфраструктура; намалено неравенство; устойчиви градове и общности; отговорно потребление и производство; действия за климата; живот под водата; живот на сушата; мир и правосъдие, силни институции; партньорства за постигане на целта.
По този начин се обновява една друга стара мечта: „Да изковем от оръжията плугове!“
3. Поуките за Европейския съюз и България
Целта на Инициативата за глобална цивилизация е да започне „диалог между цивилизациите“ вместо да се предизвиква перманентен „сблъсък“ между тях в търсене на вариант „кой е най-силният“. Тя напомня на страните и нациите за собствените им цели, за това какво означава пълноценното използване на оставеното от предците и затова с какво може всеки да допринесе и остави на следващите поколения.
Европейският съюз не може да се колебае между тези алтернативи, още повече че е разположен върху величествения континент Евразия. Между избора на вечна война и вечен мир няма средно положение. Ако наистина се опираме върху „демокрация“, то над 99% от гражданите на ЕС биха предпочели вечния мир и диалога на цивилизациите; ако следваме икономическите интереси на ЕС, то освен защитата на местното производство (аутсорсингът в повечето случаи се оказа вредна теза), интензифицирането на търговските отношения би било от полза за всички страни и народи.
Що се отнася до България, то тя трябва да извърши пълна инвентаризация кои са добрите успехи и трагичните провали по време на Прехода. Заемайки собствена проевропейска позиция в посока на мира. И полагайки жалоните на много по-успешното демографско, социално, културно и икономическо развитие.
Ако към нас е протегната ръка, тя не винаги е вражеска!
Заключение
Светът е в процес на самоосъзнаване и преценка на посоките към нашето общо бъдеще. Нека да се придържаме към общите ценности в развитието и прогреса на човешката цивилизация. В хилядолетното ѝ развитие постепенно са кондензирани общите ценности на мира, развитието, справедливостта, правосъдието, демокрацията и свободата за цялото човечество. Мирът и развитието са от общите каузи, справедливостта и правосъдието са от общите идеали, а демокрацията и свободата са от общите стремежи на човечеството. Общите ценности на цялото човечество начертават общата цел на човечеството и ръководят народите в изграждане на по-красив и по-добър свят. Стремежът към реализацията на тези общи ценности показва отговорността на страните към бъдещето и съдбата на човечеството. Трябва да осъзнаем конотациите на културите, да уважаваме пътя на страните към реализация на общите ценности, а не да налагаме собствените си парадигми и модели на другите. Не трябва да се занимаваме с идеологическа конфронтация, а по-скоро да търсим общите ценности на цялото човечество в интересите на своя народ.
Нямаме право да не мислим за това общо бъдеще; ако не мислим, няма да имаме и права!
Библиография
Bade, G. (18 04 2023 r.). White House nears unprecedented action on U.S. investment in China. Извлечено от Politico: https://www.politico.com/news/2023/04/18/biden-china-trade-00092421
Grygiel, J. (2022, 03 28). Ukraine War Shows the ‘Rules-Based International Order’ Is a Myth. Retrieved from Wall Street Journal: https://www.wsj.com/articles/rules-based-international-order-myth-war-in-ukraine-russia-regional-conflict-america-biden-11648485470
Roubini, N. (2023, 05 03). No Respite from the Slow-Motion US-China Collision. Retrieved from Project Syndicate: https://www.project-syndicate.org/commentary/united-states-and-china-headed-for-slow-motion-collision-by-nouriel-roubini-2023-05
Scissors, D. (2023, May 10). Deterring Chinese Economic Coercion. Retrieved from American Enterprise Institute: https://www.aei.org/research-products/testimony/deterring-chinese-economic-coercion/
Smit, N. (2023, 05 08). Why the U.S. should fight Cold War 2. Retrieved from Noahpinion: https://www.noahpinion.blog/p/why-the-us-should-fight-cold-war
Tan, S.-L. (2022, 07 19). Yellen says the U.S. and its allies should use ‘friend-shoring’ to give supply chains a boost. Retrieved from CNBC: https://www.cnbc.com/2022/07/19/us-treasury-secretary-on-supply-chain-resilience-use-friend-shoring.html
UN Department of Economic and Social Affairs. (2015). #Envision2030: 17 goals to transform the world for persons with disabilities. Retrieved 05 09, 2023, from https://www.un.org/development/desa/disabilities/envision2030.html
Гадис, Д. Л. (2007). Студената война: нова история. София: Кралица Маб.
Горбачов, М. С. (1998). Размышления о прошлом и будущем. Москва: Издательство „Тера“.
Суайцър, П. (1999). Победа: тайната стратегия на Рейгън за разбиване на СССР. София: Труд.
Тофлър, А. (1980). Третата вълна. София: Издателство „Пейо Яворов”.
Уайнър, Т. (2022). Безумие и слава. Америка, Русия и политическата война 1945-2020. София: Ciela.