Проф. дфн д-р ист. Нако Стефанов
Въведение
Мрачни облаци се сбират над планетата Земя – наблюдаваме глобална нестабилност, изразяваща се чрез нарастващо геополитическо напрежение, военна ескалация в зоната на Източна Европа и Черноморския басейн, засилване на първични и вторични санкции срещу редица страни по света и т.н. Всичко това е плод на политиката, провеждана от т.нар. „Колективен Запад“.
Но през тези тъмни облаци прониква лъч светлина – това е курсът, осъществяван от Китайската народна република. Този курс се опира на концепцията, издигната през ноември 2012 г. на 18-ти конгрес на Китайската комунистическа партия/ККП/ от Генералният секретар на ККП Си Дзинпин за "Общество на споделена съдба на човечеството“. По-късно през 2015 г. той в качеството си на Председател на КНР предлага на 70-то Общо събрание на ООН да се въведе тази концепция като платформа за осъществяване на мирно развитие и изграждане на хармоничен свят.
Днес може да се каже, че горната концепция е „крайъгълен камък“ на външната политика на Китай. Но тази външна политика се опира на значителните постижения на КНР в в сферата на вътрешната политика – икономика, наука и технологии, образование и култура.
„Диалогът между цивилизациите“ като ключов инструмент на международните взаимодействия на Китай със страните по света
Когато говорим за „Диалога между цивилизациите“ като ключов инструмент на външната политика на Китайската народна република следва да си припомним една теория на известния американски геополитически анализатор и концептуалист Самюъл Хънтингтън, изразена в неговата книга „Сблъсъкът на цивилизациите“. Според Хънтингтън бъдещите конфликти и войни, които ще води човечеството ще са не между държави, а между значително по-значими човешки общности – между цивилизации. Казано с други думи този анализатор е с неоспоримо влияние върху „истеблишмънта“ не само на САЩ, но и на Запада като цяло. Т.е. неговите мисли и виждания въздействат върху хората и структурите, които вземат решенията в рамките на Западната цивилизация. А квинтесенцията на позицията на този западен мислител е, че войните, сблъсъците, конфликтите са неизбежно бъдеще на човечеството. Но при условие на наличието на такива унищожителни оръжия, които притежава днес човечеството като ядрено, термоядрено, биооръжие, климатическо оръжие и т.н., подобни възгледи несъмнено не просто чертаят мрачни перспективи, но предлагат Апокалипсис, т.е. „Свършек на света“.
Концепцията за „Споделената съдба на човечеството“ стои на точно обратните позиции. Тя предлага мир, а не война и конфликти. Т.е. става дума не просто за съвместно съществуване, но за мирно съвместно съществуване на народите по света. Съответно това мирно съвместно съществуване ще се постига чрез инструментите на разговорите и търсенето на решения за избягване на конфликтите и войните. Мирното съществува ще си прокарва път чрез намирането на онова общо, което обединява, а не по пътя на търсене на онова, което разединява, т.е. чрез „Диалога между цивилизациите“. Именно този диалог се вижда като неизбежно бъдеше на хората, на човечеството. Тъй като мирът се разглежда като висше благо.
Погледнато по този начин концепцията за „Споделената съдба на човечеството“ и „Диалога между цивилизациите“ трябва да се нарекат „Оптимистична теория на човешката цивилизация“. Оптимизъм, който се основава на това, че човешкият разум ще надделее над всякакви интереси и действия, водещи към само-разрушение и самоубийство на човешката общност на планетата Земя. Днес тези разбирания са водещи в политиката на Китайската цивилизация – една от най-древните и безспорно събрали в себе си мъдростта на преживените векове и хилядолетия.
„Диалогът между цивилизациите“ - конкретните стъпки във външнополитическата линия на КНР
Активните действия на международната арена на Китай в лицето на нейния ръководител – Председателя на КНР и Генерален секретар на Китайската комунистическа партия/ККП/ Си Дзинпин, а също така и ръководителите на външната политика на страната – Уан И – директор на Бюрото на Комисията по външните работи на ККП, както и Цин Гън – външен министър на страната, добре илюстрират как се осъществява „Диалогът между цивилизациите“.
Тук на първо място навярно е нужно да се спомене инициативата „Един пояс – Един път“/ЕПЕП/, наричана също „Новия път на коприната“. В Древността и Средновековието, когато различните човешки общности са се сблъсквали само на бойното поле, тогавашният „Път на коприната“ е бил една мирна реалност, при която хората от различни страни и народи са се срещали да разменят стоки и знания. По същия начин днес инициативата „ЕПЕП“ предлага диалог и размяна на ценности на базата на принципа на взаимноизгодното развитие. Към януари 2023 г. 151 държави са изброени като подписали „ЕПЕП“. Участващите страни включват почти 75% от световното население и представляват повече от половината от световния БВП.
Не бива да се забравя, че инициативата „ЕПЕП“ е представена за първи път в две речи на Си Дзинпин през есента на 2013 г. на посещенията му в Централна и Югоизточна Азия. Едната е изнесена в университета “Назърбаев” в Казахстан, където се предлага се да се създаде т.нар. икономически пояс по маршрута на древния “Път на коприната”. Това е частта касаеща “Един пояс”.
Другата реч е произнесена в парламента на Индонезия с желанието да се създаде морски “Път на коприната” през XXI век съвместно със страните членки на АСЕАН, т.е. това е “Един път”.
Несъмнено тук трябва да се споменат и по-ранни външнополитически мероприятия, в които Китай играе важна роля – БРИКС и ШОС. БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка представлява важен социално-икономически блок обединяващ незападни страни от четири континента. Днес БРИКС и неговите структури – Банката на БРИКС, която е замислена като замяна на Световната банка, както и планирания пул за валутни резерви, който да замени Международния валутен фонд, привлича много страни. Кандидати за членство в БРИКС са Иран, Аржентина и Алжир. А желание да се присъединят да изказали 29 страни, сред които Индонезия, Мексико, Саудитска Арабия, Турция и даже Гърция, която е член на ЕС.
Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) е международна организация, основана на 15 юни 2001 г. от лидерите на Китай, Русия, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан. На 9 юни 2017 г. Индия и Пакистан стават пълноправни членове на ШОС, а на 17 септември 2021 г. лидерите на ШОС одобряват приемането на Иран като пълноправен член на ШОС, което става на 16 септември , 2022. В същия ден е обявено началото на процедурата за пълноправно членство на Беларус, която същевременно остава със статут на наблюдател в организацията. ШОС не е военен блок като например НАТО. Основните задачи на организацията са укрепването на стабилността и сигурността в широка област, която обединява участващите държави, борбата с тероризма, сепаратизма, екстремизма, трафика на наркотици, развитието на икономическото сътрудничество, енергийното партньорство, научното и културното взаимодействие. Седалището на Секретариата на ШОС е в Пекин.
Друг забележителен пример за „Диалога между цивилизациите“ несъмнено е - Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (РВИП). Той е най-големия търговския блок в света днес, който обхваща най-бързо растящия икономически регион на планетата Земя. В този блок локомотивът е КНР. В РВИП освен десетте страни-членки на АСЕАН, т.е. Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия, влизат КНР, Япония и РКорея, както и Австралия и Нова Зеландия. Индия засега се въздържа да се присъедини, но както казват от РВИП за Индия вратата е винаги отворена.
Не може да не се отбележи и активното участие на КНР в срещите на Г-20, т.е. на 20-те най-големите световни икономики. Тези срещи са използвани като площадка за диалог с водещите страни по света. Конкретен пример в това отношение е последната среща през ноември 2022 г. в Бали, Индонезия. На тази среща Китай предвид влошаването на взаимоотношенията със САЩ по повод на американската политика спрямо Тайван, се обръща с призив. Целта на този призив е да се започне процес на нормализация между двете глобални сили, която нормализация ще бъде от полза не само на двете страни, но и на целия свят.
Друга конкретна стъпка на Пекин е Планът от 12 точки за разрешаване на конфликта в Украйна, наречен «Позиция на Китай за политическо решение на украинската криза». В пряка връзка с осъществяването на този план, който предвижда започване на диалог, чрез който да се търси прекратяване на военните действия е желанието да бъдат изпратени китайски делегации както в Москва, така и в Киев в най-скоро време.
Важна и резултатна международна инициатива е Споразумението постигнато на 10 март 2023 г. на преговори в Пекин между Иран и Саудитска Арабия за възстановяване на дипломатическите отношения. Уан И - ръководител на Бюрото на Комисията по външни работи към Централния комитет на ККП, който участва в посредническите усилия, нарече споразумението "победа за мира".
Предстои също на 18-19 май 2023 г. среща на високо равнище между Китай и страните от Централна Азия – Казахстан, Киргистан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. В случая с тези държави действа един новоучреден формат за сътрудничество – т.нар. С+ С5(от английски ез. «China + Central Asia 5»).
Необходимо е да се подчертае, че три от петте централно-азиатски държави - Казахстан, Киргизстан и Таджикистан - имат обща граница с Китай, простираща се на цели 3000 км. Фактически става дума за действително споделена съдба, тъй като стабилността в Централна Азия е от решаващо значение за поддържането на стабилността на Китай, особено в неговия северозападен регион. Както и обратното е вярно.
Следва да се спомни историята. А именно, че отношенията между Китайската цивилизация и древните човешки общности, живеещи в Централна Азия имат хилядолетно минало. Преди 2 100 години пратеникът на династията Хан Джан Чиен тръгва от днешния Сиан, който навремето е древната столица на Хански Китай и се е наричал Чанан (Дълъг/вечен/ мир). Джан Чиен започва мисията си към западните региони през Централна Азия, което в крайна сметка води до отварянето на „Пътя на коприната“.
В днешни дни не бива да се забравя, че КНР е сред първите държави в света, признал суверенитета на страните от Централна Азия и установил дипломатически отношения с тях, след като през 1991 г. те обявяват за своята независимост.
Китай и петте страни от Централна Азия формират успешно стратегически партньорства. В частност връзките на Китай с Казахстан са стигнали до равнище на постоянно всеобхватно стратегическо партньорство. Към подобни равнища на всеобхватни стратегически партньорства се движат и отношенията с Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан.
Трябва да се напомни, че икономическото и търговско сътрудничество между Китай и петте страни постигна осезаеми резултати след установяването на дипломатически връзки. Търговията на Китай с петте държави от Централна Азия достигна 70 милиарда щатски долара през 2022 г. Само през първото тримесечие на тази 2023 година икономическите взаимовръзки бележат скок от 22 процента. Към края на март 2023 г. преките инвестиции на Китай в Централна Азия възлизат на над 15 милиарда долара.
Централна Азия е важен доставчик на енергия за Китай. Някога Китай получаваше 30 процента от своя внос на природен газ чрез тръбопровода Китай-Централна Азия. Жителите на Пекин, Шанхай и други градове вече използват природен газ от Туркменистан.
Механизмът за сътрудничество „C+C5“ се развива бързо. По време на четирите срещи на външните министри във формата „C+C5“ са планирани няколко проекта за подобряване на положението на хората. Тези проекти включват създаването на Китайско-Централно-азиатски център за селскостопанско сътрудничество, Център за традиционна медицина, и т.нар. „Luban Workshop“ - Китайска програма за професионална работилница за обучение на таланти в чужбина.
На 25 януари 2022 г. Китай и петте централно-азиатски държави съвместно обявиха изграждането на китайско-централно-азиатска общност със споделено бъдеще. На 8 юни 2022 г. третата среща на министрите на външните работи във формата „C+C5“ създава механизъм за срещи на държавните глави на Китай и Централна Азия.
Заслужава да се отбележи, че когато си взаимодейства със страните от Централна Азия, Китай уважава техните пътища на развитие и се съобразява с техните интереси.
Следва да се има предвид, че определено страните от Централна Азия желаят да бъдат не само източник на суровини. Те се стремят към постигане на по-високи технологични равнища на функциониране и иновационен тип развитие. Китай твърдо желае да споделя своите постижения с целия свят и да реализира общо развитие въз основа на обмяната на опит.
В Китай се смята, че неговият позитивен опит и практика ще допринесе за глобалното сътрудничество и общата полза в международните отношения. Китай желае да споделя своите постижения с целия свят и да реализира общо развитие въз основа на обмяната на опит. В случая взаимоотношенията с петте страни от Централна Азия са добро доказателство, което да покаже още веднъж на света как работи политиката на Пекин на „Глобалното общество като споделена съдба на човечеството“ и ключовият инструмент на тази политика - „Диалога между цивилизациите“.