Преди време Блумбърг нарече китайския проект „Един пояс, един път” мъртъв. После на срещата на Г-20 в Делхи, бе лансиран проект за връзка на Индия, през Персийския залив, Израел, пристанище Хайфа, та до Европа чрез тръбопроводи, ж.п. линии и стокови коридори. Безспорно в противовес на китайската инициатива, която следва стария Път на коприната. Бързо се установи, че максимата, че политическите игри не трябва да се използват за икономически политики е забравена или по-точно пренебрегвана. Разбра се, че Западът вече не може да диктува на другите страни какво да правят. Още повоче, когато изтече информация, че за 10 години проектът „Един пояс, един път” е спечелил един трилион дол, докато за проекта на Г-20, т.н. индийски, има само един меморандум. Излишен е отговорът кой ще е ефективния проект и защо няма как да е „мъртъв” китайският. Защото „обединява страни, които се интересуват от сътрудничество без условия.”, казва Си Дзинпин в речта си по повод отбелязването на 10-тата годишнина на китайския проект. А войната Израел /Хамас е прякото доказателство, че когато проекти се използват за контролиране на други държави, за стопиране на действащи инициативи като „Един пояс, един път” или не се отчитат интересите на даден народ, в случая палестинците, реализацията е обречена на провал. Никой вече в Близкия изток не споменава за т.н. „индийски проект” от срещата на Г-20. Изглежда, че този план вече е мъртъв само месец след като го обявиха. А се възприемаше и като „маслинова клонка от страна на Риад към Вашингтон” след нормализацията на отношенията с Иран под егидата на Китай. Днес катастрофата и за двете страни във войната около и в Газа е неизбежна, но остава фактът, че не само китайският проект е предизвикателство за западната хегемония, а и новите ветрове, които духат в геополитиката.