В рамките на съществувалия до неотдавна и отиващ си пред очите ни хегемонистичен и еднополюсен ред, на малките държави като България беше отредена съдбата на обекти, вместо субекти на международните отношения, които нямат право на независима външна или дори вътрешна политика. Тези държави, които дръзваха да имат своя собствена политическа, икономическа, социо-културна и геополитическа визия, ставаха жертви на "цветни революции", едностранни санкции или дори на военни интервенции от страна на международни фактори, самообявили се за защитници на някакъв неясен "базиран на правилата ред".
Същите фактори, за да обезпечат несправедливи икономически и геополитически предимства, разделяха съседни държави, настройваха народи едни срещу други и дори финансираха етно-религиозни кървави конфликти. Нужно е само да споменем няколко измежду тях, като например, войните около разпада на бивша Югославия, интервенциите в Ирак и Афганистан, а ако се върнем по-назад в историята, войната на Корейския полуостров или Виетнамската война и т.н.. Но на мястото на този нестабилен ред, уж базиран на правила, се появи алтернативна визия. Визия за "общност на споделената съдба на човечеството", която предполага не доминация над малките от големите или едностранни и самоволни действия на международната арена, а равнопоставено сътрудничество между държавите, без значение от размер, територия, население, политическа система, уредба и така нататък.
В този смисъл е показателно какво каза китайският външен министър Цин Ган неотдавна, а именно, че развиващите се страни, например, трябва да имат по-голям глас в международните дела, а хората от тези държави имат право да живеят по-добър живот. Дипломатическа визия и подход, каквито не сме чували от западните фактори, които само говорят за "базиран на правилата ред", зад който очеизвадно прозира идеята за самоволни и единовластни действия на Съединените щати и няколко близки до тях държави.
Китай е последователен в тази своя визия за равнопоставен световен ред, в рамките на който човечеството трябва заедно да посрещне големите предизвикателства на епохата, сред които са икономическите кризи, климатичните проблеми, терористичните заплахи, свободата на търговията (застрашена от отделни международни актьори, ангажирани с протекционистични политики), Ковид пандемията и много други. Президентът Си Дзинпин, например, многократно е посочвал правилния път и подход към глобалните въпроси. През последното десетилетие той направи не малко предложения и инициативи, включително за изграждане на глобална общност на споделената съдба. Тези идеи имат и чисто практично измерение, когато се сетим, например, за инициативата "Един пояс, Един път", която е най-голямата свързваща инициатива в човешката история.
В рамките на тази инициатива се свързват огромната част от държавите в Евразия, Африка и Тихоокеанския регион с мащабни инфраструктурни проекти. Това икономическо и инфраструктурно развитие води след себе си до реални стъпки в посока на действителното изграждане на глобална общност на споделената съдба.
В рамките на тази общност страните по света ще зависят една от друга, изключвайки конфликти помежду им (но ще им позволи да запазят индивидуалните си национални интереси) и насърчавайки сътрудничеството в проектите, които са от значение за цялата човешка общност.
Именно в такъв контекст, страни като България и други малки държави, могат да се чувстват сигурни, че няма да бъдат повече обект на извънзаконно влияние на трети фактори, изнудване и потъпкване на националните интереси. В тази глобална общност България и другите подобни държави ще могат да лавират, намирайки най-добрия път за защита на националните си интереси, като в същото време ще могат да са спокойни, че глобалните проблеми, които не са способни да решат сами, ще бъдат разрешени чрез международно сътрудничество на нова основа.
Както каза Цин Ган, сътрудничеството може да надделее над Ковид-19, климатичните промени и проблемите на мира, сигурността, управлението и развитието. Древната мъдрост предполага, че управлението на света трябва да се базира на законността и духа на международното право, който се изразява в Хартата на ООН, а не на самоволни действия и едностранни санкции. Нека не забравяме, че именно подобни действия повлияха негативно на България да се откаже от евтини енергийни ресурси, да изпусне шанса да се превърне в енергиен хъб на Балканите и да създаде собствена ядрена централа.
Китай вече успя да посредничи за мир в Близкия изток, както знаем от саудитско-иранското размразяване. Страната успя да свърже десетки държави в Азия, Африка и други региони със своите инфраструктурни проекти и политико-икономически инициативи, давайки на народите алтернатива на конфликтите. Там, където някои предлагат нова Студена война и противопоставяне, Си Дзинпин и Китайската комунистическа партия предлагат сътрудничество, което да уважава различията на всяка държава. Нека за момент да си представим международно сътрудничество, което не зависи от това кой каква система, идеология или религия изповядва. Свят, в който няма да има военни интервенции за налагане на "правилната политическа система", а вместо това ще има практично сътрудничество по реалните въпроси. Например, за икономическото развитие, побеждаването на бедността (Китай може да даде много в това отношение, тъй като изкорени бедността сред стотици милиони китайски граждани), неравенството, неравномерното развитие, климатичните промени и така нататък.
При подхода на конкуренция и опити за хегемонизъм, малките държави стават заложници на амбициите на самообявилия се хегемон и други международни и регионални фактори. Така пострадаха редица държави от Югославия и Ирак до Украйна, която днес е разорена и във война, именно защото международен фактор на хиляди километри от Европа е решил, че има право на световна хегемония. В глобална общност на споделените интереси подходът ще е на взаимоизгодно сътрудничество, което изключва конкуренцията. Както самият Си Дзинпин казва "едно плюс едно може да е повече от две". Тоест, когато държавите си сътрудничат, без да се водят от идеологически или геополитически мотиви, могат да печелят и да се развиват без да враждуват.
Нека да припомним, че от българската история нашият велик революционер Гоце Делчев каза: "Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите". Това много прилича на китайския подход, който предполага мир, сътрудничество и запазване на уникалния и самобитен характер на всяка държава, изключвайки войните и така наречената "игра с нулева сума".
Ние българите през историята си след Освобождението през 1878 станахме многократно жертви на игрите на великите сили по същия начин, по който и Китай беше жертва на западните държави и Япония в епохата от Боксерското въстание, та почти до средата на 20-и век. Именно поради това, и българите, и китайците разбираме защо е толкова важно създаването на глобална общност на споделената съдба, която да изключи геополитическите игри, противопоставянията и излишните конфронтации.
Китайски проекти като Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка, например, получиха глобална подкрепа, защото носят полза на всички участници, а не само на една държава. Всяка страна може да спечели от международното сътрудничество, независимо от относителната си геополитическа тежест. Идея, която изглежда все още е чужда на някои западни политически фактори, които смятат, че посланиците им могат да спират изгодни за България проекти и инициативи, защото това вреди на геополитическите им планове и конфронтационни подходи.
"Човечеството, живеейки в глобалното село.... все повече излиза като общност на споделената съдба, в която всеки има по малко от другите в себе си", заяви някога Си Дзинпин. Именно в такава глобална общност, светът може да има "малко от България у себе си", което ще даде истински импулс за международните контакти на нашата страна, свързвайки българската икономика с големите икономически процеси в цяла Евразия - от Китай до Западна Европа.