- Тази година се навършват 10 години от предлагането на инициативата „Един пояс, един път“, която за последното десетилетие се превърна в глобална платформа за изграждане на общност на споделена съдба за всички държави по света. България също е участник в тази глобална инициатива. Каква е българската равносметка за тези десет години и какви са перспективите за бъдещето?
- От 2015 г. има подписан меморандум за разбирателство за сътрудничество между правителствата на България и Китай в рамките на инициативата “Икономически пояс по пътя на коприната и Морски път на коприната през 21 в.”. За съжаление в рамките на този меморандум не са реализирани китайски инвестиции или конкретни инфраструктурни и други проекти в България. Днес нашата страна поставя акцента върху развитието на връзките между Европа и Азия в съответствие с принципите на Европейския съюз и визията на ЕС за инфраструктурни и др. проекти между двата континента.
В този смисъл бих искал да кажа, че инициативата “Един пояс, един път” е изключително широк въпрос. Той не може да бъде дискутиран набързо и накратко и аз мисля, че китайската страна е в процес на прецезиране на инициативата.
- Тази година се навършва и още една годишнина - 45 години от реформите и отварянето на Китай към света. За тези 45 години държавата постигна огромен както икономически, така и социален растеж. Как оценявате дипломатическите отношения между България и Китай през последните 45 години и развитието на страната като цяло?
- Благодаря за този въпрос. 45 години от развитието на Китай са изключително дълъг период. Той не може да бъде обхванат само в едно интервю. Аз като историк имам дълбоки пристрастия към този период, имам любими исторически личности като Дън Сяопин, който е поставил началото на отварянето и реформите в Китай. Това, което мога да кажа, е че Китай през 2023 г. е втората най-голяма икономика в света и икономическото благоденствие, на което сме свидетели сега в Шанхай, е още един показател за постигнатото през последните четири десетилетия.
В плана на двустранните ни отношяния, бих искал да отбележа, че самият факт на откриването на генералното консулство на България в Шанхай през 2005 г. е показателен за значението, което страната ни отдава на региона на делта на река Яндзъ. Същевременно, в региона на Източна Азия, Австралия и Океания, България няма друго генерално консулство освен в Шанхай. Аз съм петият генерален консул на България в Шанхай. Всички мои предшественици са изиграли роля, в по-голяма или по-малка степен, за установяването, развитието и укрепването на авторитета на нашето генерално консулство. През този период имаме сериозни постижения, столицата на България – София напр. е побратимена с Шанхай, през юни 2016 г., а през ноември същата година, българският град Варна е побратимен с град Нинбо в провинция Джъздян, където се намира второто най-голямо пристанище на Китай, след Шанхай. През декември 2020 г. област София се побратими с провинция Дзянси. Ние сме особено щастливи с активното развитие на връзките между София област и Дзянси. Това се дължи на специалното отношение на колегите в службата за външни връзки на Дзянси към България, за което лично им благодаря.
В по-широк политически план отношенията между България и Китай са на ниво „стратегическо партньорство”. Те бяха издигнати на това ниво по време на държавното посещение на президента г-н Румен Радев в Китай през юли 2019 г. – по повод на 70-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете страни. Българският държавен глава посети тогава Далиен, Пекин и Шанхай и заедно с президента Си Дзинпин на 3 юли 2019 г. в Пекин издигнаха нивото на двустранните отношения до стратегическо партньорство. Това беше последното голямо събитие в двустранните ни отношения и от тогава изминаха 4 години, а Китай е изключително динамична система. Днес страната ни очаква и желае продължаване на диалога на най-високо и високо ниво, надяваме се да има посещения на български министри в Китай, надяваме се на провеждане на политически консултации между министерствата на външните работи на двете страни, , както и на 18-та сесия на Смесената комисия за икономическо сътрудничество, което ще даде възможност да се набележат конкретни стъпки по приоритетни за двете страни въпроси и реализирането на конкретни проекти.
- От 15 март Китай възобнови издаването на всички видове визи (включително туристически) за влизане в страната. Какво да очакваме за развитието на българо-китайските отношения, а и като цяло?
- Дата 15 март 2023 г. е за отбелязване не само с възстановеното от Китай на издаването на всички видове визи. На същата дата беше възстановена и работата в Шанхай на центъра на „Ви Еф Ес Глобал”, който ни осигурява като външна услуга приемането на молби за краткосрочни български визи. На 3 април 2023 г. предстои да заработи и центъра „Ви Еф Ес Глобал” във Фуджоу, провинция Фудзиен. В този смисъл, ние очакваме възстановяване на туристическите посещения от Китай в България, защото нашата страна има много какво да предложи в това отношение и ние очакваме китайските туристи в нашата страна.
Вече е налице активизиране на академичните връзки. През септември 2022 г. Шанхайският университет „Дзяо Тун” съвместно с Института за аграрна икономика на Селскостопанската академия в София, Софийският университет “Св. Кл. Охридски”, Аграрният университет – Пловдив и Университета за национално и световно стопанство (УНСС), стартираха Съвместна българо-китайска лаборатория за адаптиране на управлението на селскостопанските екосистеми към климатичните промени. Тя ще се реализира с финансовата подкрепата на Комисията за наука и технологии на правителството на Шанхай през следващите три години. В рамките на лабораторията са предвидени различни научни проекти и академичен обмен, които ще стартират през настоящата 2023 г. Това е може би най-значимото, което ще започне в двустранните отношения тази година.
Планирали сме инициативи за представяне на възможностите за висше образование в България – изключително популярно сред китайските кандидат-студенти напр. е висшето образование по музика в нашата страна.
В краткосрочен план, се готвим най-вече за 3-ото изложение „Китай-Централна и Източна Европа“, което е планирано да се проведе на 16-20 май 2023 г. в гр. Нинбо. Тази година освен традиционното присъствие на български компании от сферата на потребителските стоки, работим и за участието на български представители от сферата на творческите индустрии. За първа година ще бъде организирано и Културно изложение на страните от Централна и Източна Европа.
Искам да споделя, че като цяло консулският окръг на нашето генерално консулство покрива територия, която е равна на 1/7 от територията на Европейския съюз. В нашия консулски окръг живеят 306 млн. китайски граждани. Това донякъде дава престава за отговорностите, с които е натоварена нашата дипломатическа мисия и същевременно илюстрира огромните и невероятни възможности, които има и искаме да реализираме за сътрудничество между България и Китай. Нашето генерално консулство е изключително активно, фокусирано и работим с желание да имаме прогрес и развитие в района на делтата на река Яндзъ с наше съдействие.
Първата част от интервюто може да намерите тук: https://bulgarian.cri.cn/2023/04/10/ARTIwFXSGmi0zRGjzDMbPjN1230410.shtml