Въведение
Светът навлезе в дълбока криза с глобални измерения. Решаването на социално-икономическите, социо-културните, здравните, технологическите, природно-климатическите, геополитическите, цивилизационните и прочее проблеми, предизвикани или свързани с тази криза, изискват съвместните усилия на цялото човечество. Несъмнено решаването на тази криза изисква ясно разбиране за причините, факторите и условията съдействали за възникването и развитието на тази застрашаваща съществуването но човечеството криза, способна да се превърне в катастрофа с апокалиптични размери.
Всичко това изисква човечеството не просто да осъзнае това, че земното общество споделя обща съдба, но че тази обща съдба е възможна единствено на основата на мира, взаимното зачитане на суверенитета и ненамеса във вътрешните дела, както и прекратяване на политиката на глобален експанзионизъм и хегемонизъм.
Конкретното изясняване и разбиране на тези прости истини преминава през няколко ключови понятия – глобализация и глобализъм, които ще разгледаме както през призмата на историята, така и през фокуса на съвременния остър момент.
За различните страни на феномена „глобализация”
Глобализацията като процес не е ново явление в историята на човечеството. По своята същност тя представлява активно разширяващо се действие, проникване и взаимодействие в търговско-икономически, политически, военен, културен и прочее план, осъществявани от една или повече човешки общности. При това като се поставят надрегионалн, т.е. глобални цели на гореспоменатите действия, проникване и взаимодействия се излиза извън границите на първоначалното възникване и функциониране на съответната общност или общности.
Известно е, че още в древността започва да се наблюдава феномена на т.нар. „цивилизационно усвояване” на първобитната периферия, т.е. на живеещите на основата на лов и събирателство, от страна на „първоначалните цивилизационни центрове” или „цивилизационните острови”, развиващи се вече чрез земеделие, скотовъдство и занаяти, и създали първите градове и протодържави. Като цяло може да се диференцират няколко основни етапа в динамиката на глобализационния процес:
• Древен етап, когато глобализацията е представена от такива цивилизационни огнища като Шумерско-месопотамското, Египетското, Индийските, Китайското и други, които се опитват да се разширяват не само на основата на вътрешните стимули на развитие, но и на базата на завоюване и включване на пространства и общности от „нецивилизованата” периферия;
• Античен или робовладелски етап, представен от Елинистичната глобализационна вълна, Римската вълна и други подобни не само в Европа, но най-вече в Азия, а също така в Латинска Америка и Африка;
• Средновековен или феодален етап, представен от такива движения като установяване на търговски отношения по линия на „Пътя на коприната”, но също така и такива военни „инициативи” като монголските завоевания, кръстоносните походи, ислямските завоевания, а най-вече „Великите географски открития” довели до т.нар. „феодална колонизация”, демонстрирана най-вече от Испания и Португалия;
• Индустриален етап на глобализация –от една страна създаване на колониалните империи на капиталистически държави като Великобритания, Франция, Холандия.
От друга страна през ХХ век светът стана свидетел на глобализацията на социалистическите обществено-икономически отношения. Те възникнаха през 1917 година с победата на Великата Октомврийска социалистическа революция, а след това се разпространиха на три континента, включително и в Латинска Америка, т.е. на Куба.
Същност на глобализацията като един от основните процеси в развитието
на човечеството
От гореспоменатото започва да се изясняват няколко най-важни момента, когато
говорим за глобализация, а именно:
• Първият момент - Глобализацията е обективен процес на разширяващи се взаимодействия в политически, включително военно-политически, икономически, културен и прочее план между различните човешки общности, които взаимодействия се „подхранват” най-вече от усъвършенстването на материално-техническата и технологическата база на развитие на човечеството;
• Вторият момент е свързан с това, че глобализационният процес е вътрешнопротиворечив процес. Той може да протича в най-малко две базови форми, както и многочислени комбинации между тях. От една страна той може да се осъществява в позитивен план в смисъл, че от взаимодействието всички участващи общности се обогатяват в една или друга степен. Но е възможно и друго - взаимодействието да се осъществява по начин, при който едната общност го прави за сметка на друга, включително до пълното поглъщане и унищожаване на последната;
• Третият момент има отношение към факта, че глобализационният процес протича в рамките на различни модели, при което всеки модел има различен „пълнеж” по отношение на формите, чрез които се осъществява. В този план на мисли може да се каже, че моделът на колониалната глобализация през ХІХ и първата половина на ХХ век като правило се характеризира с доминирането на негативни форми на осъществяване, при което колониалните страни бяха обект на най-жестока експлоатация от страните-метрополии.
Като изхождаме от по-горе формулираните най-важни параметри на глобализацията като общочовешки феномен нека да погледнем текущата глобализация. Тя е представяна от актуалната ни политическа, медийна, идеологическа и прочее конюнктура не просто като значимо, което принципиално е вярно, но най-вече като изключително позитивно явление. Въпреки факта, че текущата глобализация е ключов фактор за „потъването” на България в историческото небитие поради социално-икономически, демографски и прочее причини...
Американският глобализъм като ключов формат на осъществяване на
текущата глобализация
Разпадът на СССР, реализиран от „перестроечната върхушка” воглаве с М.С.Горбачов и Б.Н.Елцин. стана събитие с огромни геополитически и геоикономически последствия за целия свят. То положи края на Студената война, т.е. на цивилизационното противопоставяне между „Pax Americana” и „Pax Sovietica”. В крайна сметка разпадът на СССР създаде условия за стартиране на глобализацията в текущия и формат, т.е. този на модела на американския глобализъм. Последният представлява опит за създаване на моноформатен, т.е. монополизиран свят в ключови измерения на международното развитие:
• В геополитически план – еднополярен свят ръководен от единствената останала свръхсила – САЩ, при което само последната има правото и „задължението” на използване на военна сила, както и други форми на натиск и намеса – дипломатически, информационни и т.н. Безспорно САЩ се опират и на определени многонационални механизми като блока НАТО в зоната на Атлантическия океан или Договорът за сигурност с Япония в зоната на Тихия океан, чрез които да диверсифицират тежестта на носените финансови, човешки и прочее разходи за поддръжката на еднополярния свят;
• В геоикономически план – като специфична структура, на върха на която са глобалните финансови институции най-вече със североамерикански, но отчасти и западноевропейски, и японски произход, доминиращи производствените мощности, разположени по целия свят, а най-вече в страни с благоприятен климат и ниска цена на работната ръка, каквито несъмнено са страните от Източна и Югоизточна Азия. Като ключов оператор на финансови потоци се разглеждат глобалистичните структури като МВФ и Световната банка, контролирани от САЩ, по-точно от глобализирания американски финансов капитал, а основна световна резервна валута – доларът на САЩ. Значим елемент в този геоикономически план е създаването на ЕС(Европейския съюз) като съюзна и доминирана от САЩ структура, която, обаче, в никакъв случай не следва да се допуска да придобива позицията на самостоятелен фактор;
• В общополитически план – тенденция на „размиване на националната държава” и на създаване на глобална система на т.нар. „демокрация без граници”, при която всяка страна в света дръзнала по един или друг начин да се противопостави на САЩ, може да бъде обвинена в нарушаване на „демокрацията” и „човешките права” и съответно да бъде „наказана” за това;
• В икономически план – въздействие върху страните в света в посока на формиране на т.нар. „неолиберални модели на стопанска динамика”. Последните се опират на „три слона” – пълна или почти пълна приватизация на цялото стопанско пространство и даже социалната сфера, квазипазарна конкуренция (тъй като е трудно да се говори за „честна пазарна игра” в условията на свръхмонополизираното световно стопанство, като се изключат ниските етажи на същото) и чуждите инвестиции като базов източник на развитие;
• В общокултурен план – разработката, разпространението и пропагандирането на ценностите на пазарното общество – свръхпотребителството и свръхиндивидуализма, развитие на мултикултурализма, на крайните форми на хедонизма, джендърната концепция, инициативата с детското правосъдие, и т.н.
Несъмнено, когато говорим за американския глобализъм трябва да кажем, че в основата на могъществото на същия са два основни стълба:
(1)Доларът като основна резервна валута в света, особено във формата на т.нар. „петро-долар“, т.е. факта, че основният енергиен източник днес в света – нефтът, за да се закупи трябва да се мине през долара, т.е. нефтът се купува само с американски долари;
(2)Американската военна мощ в различните и измерения – въздушно-космически, морски и сухопътни сили, мрежата от военни бази по целия свят, военно-промишлен комплекс, включително високотехнологичната и изследователска база на същия. Например през последните 10 години в общите разходи на САЩ за научно обслужване военните разходи стабилно надвишават половината от общата сума(вж. в www.nistep.go.jp/achiev/ftx/jpn/rep091j/pdf/rep091j.pdf - p.137). От друга страна не бива да се забравя, че днес над 40% от общите военни разходи на света се падат на Щатитe.
Въведената в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век неолиберална
политика, първоначално във формата на т.нар. „рейгъномика“ постепенно водеше до нарастване на държавния дълг
Днес при брутен вътрешен продукт(БВП) от 26.267 трилиона по оценка от 15.03. 2023 г. държавният дълг на Щатите е 31.616 трилиона. Общият дълг на Щатите т.е. държавата, отделните местни администрации, физическите и юридическите лица като цяло надхвърля 94.604 трилиона долара.
По някои приблизителни оценки количеството на пуснатите в обръщение долари надхвърля 1 квадрилион, т.е. хиляда трилиона долара. Фактически в световен план се наблюдава т.нар. „неравностоен пазарен обмен“, при който Щатите срещу цветни хартийки или даже електронни символи получават реални продукти. Казано с други думи САЩ при условие, че произвеждат по различни оценки от около 17 до 24% от брутния продукт на света потребяват между 35 до над 40% от световното потребление именно благодарение на тази нееквивалентна размяна на долари срещу реални продукти.
Американският модел на глобализма, т.е. на осъществяване на глобализацията по
американски се разглеждаше като дългосрочен проект. Американските идеолози, такива като Френсис Фукуяма говореха за „край на историята”, т.е. за това, че в света окончателно, безповратно и едва ли не вечно е победил неолиберализма и американския глобализъм. ХХІ век се разглеждаше като „Американски век”. Но, както нерядко става в историята, изведнъж се появява едно „но”...
„Пукнатините” в модела на глобализацията по американски и постепенното формиране на китайския глобализационен модел
Американският глобализиран капитал заедно с подобни нему западноевропейски и японски такива, водейки се от капиталистическия стремеж за максимизация на печалбата, съдейства за трансфера на производството на редица стоки от Щатите в страните от Югоизточна и Източна Азия, а най-вече в Китай. Оказа се, че високите норми на краткосрочна бърза печалба идват не толкова от осъществяване на пробивни иновационни проекти, колкото от експлоатацията на работна ръка с ниско равнище на заплащане в гореспоменатите страни.
Това прехвърляне на производство зад океана създаде ситуацията, когато Щатите се деиндустриализираха, а КНР се превърна в световна работилница. Робърт Зелик (Robert Bruce Zoellick) – тогавашният глава на Световната банка отбелязва по този повод, че „драконът се появи и се присъедини към света“. В тази връзка редица западни експерти критикуват, че се е проявила недооценка на последствията от горепосочената политика. До голяма степен тези изводи се оказаха закъснели.
Що се отнася до самия Китай трябва да кажем следното. Подобно на положението в СССР и социалистическите страни от Източна Европа от средата на 70-те години на ХХ век в КНР започват да се проявяват признаците на структурна криза. Но в Китайската комунистическа партия, за разлика от КПСС, възглавена от Горбачов, начело се оказаха мъдри и прозорливи комунисти и патриоти като Дън Сяопин. Вместо „смяна на системата” и неминуемия в този случай разпад като геополитическо образувание, както и превръщане в периферия на капиталистическия Запад, както стана с много от републиките на бившия СССР, в Китай избраха друг път.
Тръгва се по пътя на реформи, при които се „глътва капитализъм”, но се запазва икономическото и политическото ядро на социалистическото развитие. Създава се своеобразен синтез на държавно регулиране и стимулиране от една страна, и пазарни взаимодействия от друга. За текущия момент този синтез в конкретната му китайска форма и при дадените международни условия се оказа изключително мощен механизъм за техно-икономическа динамика.
Допуснатите западни капитали несъмнено формират своята свръхпечалба за сметка на експлоатацията на китайските работници. Но едновременно с това те обективно повишават технологическото равнище на китайското стопанство и в крайна сметка работят за укрепване на „социализма с китайска специфика”. Създадоха се и собствени капиталисти, но техният предприемачески дух бе канализиран в посока на производството. Банките останаха държавни, така че финансовите потоци да са под общонароден контрол. Фактически по собствен начин Дън Сяопин и неговите наследници осъществиха Ленинската стратегия „Крачка назад, две крачки напред”.
През август 2010 г. Китай изпревари Япония и стана втората след САЩ страна по икономическа мощ в света. Четири години по-късно през октомври 2014 г. КНР изпревари САЩ по брутен вътрешен продукт/БВП/, изчислен по паритет на покупателната способност. Не случайно се чуха гласовете даже на американски специалисти, които отбелязаха, че САЩ под въздействие на примера на Китай ще бъдат принудени да повишат нормите на спестяванията и на капиталовото натрупване, а най-вече ще трябва да преодолеят пасивното следване на пазарните сили и да разработят собствена агресивна стратегия на национално развитие. Следва веднага да отбележим, че това не се случи.
Тук трябва специално да се отбележи ролята на държавните компании в Китай. В рамките на неолибералната парадигма на мислене диверсифицираните държавни компании по определение са смятани за неефективни. На Запад често може да се чуят критики по отношение на държавните корпорации от КНР и други развиващи се страни, основани на сравнение на водещи частни корпорации с първите.
Но редица от преимуществата на тези частни корпорации са плод на досегашния натрупан опит на развитие. През последните години ставаме свидетели как държавните компании от развиващите се страни догонват своите западни конкуренти. И примерът на Китай в това отношение е най-показателен. Така например само през 2010 година производителността на труда в Китай скача с 8,2%, в същото това време в САЩ расте само с 1%, а във Великобритания се съкращава с 2,8%. Така или иначе, появата на превъзходящ модел на социално-икономическо функциониране в такава значима страна като Китай, при което на основата на този модел КНР се трансформира от регионална в глобална сила, нанася допълнителен удар по глобализацията по американски. В резултат на това в САЩ, а с тях и в целия Запад, в който се включва ЕС и даже такава източна държава като Япония, се зароди структурна криза...
В същото това време и Руската федерация се върна като глобална сила като резултат на това, че тя изпревари САЩ в новия кръг на надпревара във въоръжаването
с нов клас оръжия – хиперзвукови оръжия, торпедото „Посейдон“ и други.
Първоначално КНР разглеждаше системата на изграждания „социализъм с китайска специфика“ като модел, предназначен само за целите на развитието на Китай. Но успехите на този модел пораждаха интерес и в други страни. Неговото значително превъзходство над неолибералната платформа, предлагана от американските глобалисти като универсален модел за целия свят постепенно доказваше стъпка след стъпка, че става дума за важен инструмент за развитие не само в неговите социално-икономически, технологически, външнополитически и прочее аспекти, но и като глобална алтернатива на американския глобализъм.
Важен момент за постепенното осъзнаване, че става дума за една позитивна алтернатива на глобализацията по американски е факта, че китайската глобализационна алтернатива не се налага чрез намеса във вътрешните работи на другите страни, не чрез военни акции, икономически санкции и разрушаване на националната държава, не чрез замяна на социо-културните и цивилизационни пространства на другите с т.нар. пост-модерни ценности. А точно обратното, за което свидетелстват множество факти, които ще изложим по-долу.
Ще припомним, че първата крачка в тази посока се осъществи през ноември 2012 г. на 18-ти конгрес на Китайската комунистическа партия/ККП/ Генералният секретар на ККП Си Дзинпин издигна концепцията за "Общество на споделена съдба на човечеството. По-късно през 2015 г. той предлага на 70-то Общо събрание на ООН да се въведе тази концепция като платформа за осъществяване на мирно развитие и изграждане на хармоничен свят.
Именно тази концепция става един от крайъгълните камъни на външната политика на Пекин, която може да бъде илюстрирана чрез различни събития. През 2021 г. КНР навлезе в нов етап на развитие и изграждане на съвременния социализъм с китайска специфика. „Двете сесии“ - ключовите събития в Китай в началото на месец март 2021 година - поставиха ясни цели и начертаха маршрути за тяхното постигане. От една страна това е Сесията на Върховния консултативен орган – Общокитайския комитет на Народния политически консултативен съвет на Китай (ОК на НПКСК). На този форум присъства висшето ръководство на КНР начело със Си Дзинпин. От друга страна бе Четвъртата сесия на 13-то Общокитайското събрание на народните представители/ОСНП/. На тези два форума е обсъден и утвърден 14-ия петгодишен план (2021-2025 г.) за социално-икономическо развитие на КНР. Също така е дискутиран и приет Планът за развитие до 2035 г. Одобрените стратегически документи стават ключови насоки, които да ръководят по-нататъшната икономическа и социална динамика на КНР през следващите 5 и 15 години. Днес през 2023 г. въпреки усложняваща се геоикономическа и геополитическа обстановка, този дългосрочен курс в развитието на Китай остава непроменен. Благодарение на целевата подкрепа за пазарните субекти от държавата, продължават да се проявяват благоприятните ефекти, изразени в засилване на устойчивостта на социално-икономическата динамика.
Друг значим извод, който се налага е този, че КНР се превръща в локомотив, който тегли влака на глобалното икономическо възстановяване. Доказателство в това отношение е оценката на националната статистика, според която през 2021 г. Китай е допринесъл 25% (1/4) за световния икономически растеж. Казано по друг начин Пекин доказва със своето развитие позитивния характер на своя глобализационен модел, стоящ на платформата за споделената съдба на човечеството. При това осъществяваните от Китай мултилатерални отношения, засилват процеса на формиране на многополярен свят.
Външната политика на КНР строго се придържа към горепосочената платформа за споделената съдба на човечеството. Редица външнополитически инициативи на Пекин следват именно този курс. Несъмнено сред тях на първо място стои мащабният проект „Един пояс – Един път“/ЕПЕП/. Не може да не се спомене и най-новата инициатива, в която Китай се включи - Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (РВИП), което бе «зачената» на регионалната среща във виетнамската столица Ханой. РВИП отговаря за 30 процента от световната икономика, 30 процента от световното население и ще достига до два милиарда и двеста милиона потребители. РВИП става най-големия търговския блок в света, който обхваща най-бързо растящия икономически регион на планетата Земя, в който блок несъмнено локомотив е КНР. В РВИП освен десетте страни-членки на АСЕАН, т.е. Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия, влизат КНР, Япония и РКорея, както и Австралия и Нова Зеландия. Индия засега се въздържа да се присъедини, но както казват от РВИП за Индия вратата е винаги отворена.
Друг най-нов пример стана 17-та среща на Г-20/15-16.11.2022 г./ на о. Бали, Индонезия. Китайската страна, отчитайки, че китайско-американските отношения, особено след посещението на Нанси Пелоси в Тайван, се намират на много ниска точка в своята динамика, призоваха САЩ да работят заедно с Китай за връщане на китайско-американските отношения по пътя на стабилно развитие, което „обслужва интересите и на двете страни и отговаря на очакванията на света.
В тази връзка може също да бъде посочен Планът от 12 точки за разрешаване на конфликта в Украйна, наречен «Позиция на Китай за политическо решение на украинската криза». Тази позиция съдържа такива моменти като пункт 1, изискващ да се уважава суверенитета на всички държави. КНР смята за необходимо да спазва международните закони, включително Устава на ООН, но без „двойни стандарти“.
Съответно в точка 2 се изисква да се изостави манталитета на Студената война. Китай е убеден, че "сигурността на една страна не може да бъде постигната за сметка на сигурността на други страни, а регионалната сигурност не може да бъде гарантирана чрез укрепване или разширяване на военни блокове". Той призова да се вземат сериозно "легитимните интереси на сигурността на всички страни", както и да се "насърчава изграждането на балансирана, ефективна и устойчива европейска архитектура за сигурност" и "да не се допуска образуването на блокови конфронтации". В следващите точки се говори за прекратяване на войната, започване на мирни преговори, поддръжка безопасността на атомните електростанции, снижаване на стратегическите рискове, прекратяване на едностранните санкции и т.н.
Важна и резултатна международна инициатива е Споразумението постигнато на 10 март на преговори в Пекин между воюващите Иран и Саудитска Арабия за възстановяване на дипломатическите отношения. Уан И - ръководител на Службата на Комисията по външни работи към Централния комитет на ККП, който участва в посредническите усилия, нарече споразумението "победа за мира".
В крайна сметка следва ясно да се заяви, че КНР се явява в днешния „бременен с конфликти“ турбулентен свят сила на стабилността. Китай, придържайки се към платформата за света като „Глобално общество на споделената съдба на човечеството“ осъществява чрез мултилатерални отношения формиране на многополярен свят на мира н развитието. По своята същност това представлява нов позитивен формат на глобализация, който се старае да допринесе за плодотворното развитието на всички участващи в глобализационния процес държави и общности.