Симеон Миланов
Как се провежда модернизацията на многомилионно общество, което има хилядолетни традиции и в същото време е било жертва на почти един век граждански войни, чуждестранни интервенции и нестабилност? Може ли модернизацията, която сме свикнали да асоциираме с американо-британския либерализъм, да бъде нещо различно? Има ли модернизация отвъд постулатите на крайния индивидуализъм, пазарен фундаментализъм и защита на интересите на най-богатите прослойки за сметка на останалите 99 % от обществото? Отговорът е, че е напълно възможно да се проведе такава модернизация, която да следва свой уникален път. Китайската модернизация, разбира се, не започва днес, нито пък само с управлението на президента Си Дзинпин, макар че при него достига най-интензивен темп и голям мащаб, които изумяват света. Още със създаването на Китайската народна република, започват мащабни кампании за модернизация на китайската икономика и общество. Става въпрос за изумителния път от едно полу-феодално общество, разкъсвано от граждански войни и конфликти с чуждо участие, до появата на една от най-модерните, развиващи се и напредващи в науката и икономиката нации на света.
През 1949 година ръководството на новосъздадената Китайска народна република си поставя за цел да създаде модерна социалистическа държава. Десетилетия по-късно страната си поставя за цел прилагането на концепцията за "четирите модернизации", за да засили своята индустриална база, земеделие, отбранителен сектор, наука и технология като средство за възраждане и засилване на икономиката.
Разликата на Китай със Запада е, че западната модернизация се случва благодарение на два века и половина колониална експлоатация, която дава на западните страни големи преимущества пред останалата част от света и достъп до евтини ресурси, както и до огромни пазари, които насилствено са заставени да купуват западните промишлени и всякакви други изделия. Факт е, разбира се, че модернизацията започва като такава на Запад след Индустриалната революция и води до уникални научно-технически открития, висока продуктивност и до появата на съвременната модернизация.
Китайската история обаче, се развива другояче. През 19 век страната изостава, ако се сравни със западната модернизация именно, защото западни страни като Великобритания, Франция, Съединените щати, Германия и съседни като Япония, започват поредица от интервенции, които отварят китайските пазари за тях и за неконкурентно тяхно предимство, подкопавайки китайската икономика, обществено единство и интегритет (Опиумните войни и Боксерското въстание и интервенцията на Запада).
След създаването на Китайската народна република, Китай има други модернизационни задачи от Запада. Той трябва да го настига, но и да направи това, съобразявайки се с уникалните черти и характеристики на китайската цивилизация, местната география и други фактори, а също и под непрестанната заплаха от чужда агресия, която се е проявявала многократно през 19 и 20 век.
Новият китайски път към модернизацията, особено от Дън Сяопин нататък, вече не е просто догонване, а в духа на "социализма с китайски характеристики", създаване на уникален и нов модел, който с времето се доказа като ефективна алтернатива на западната модернизация. Това изкристализира особено ясно при управлението на Си Дзинпин, когато бяха постигнати всъщност най-големите постижения на китайската наука, технология, инфраструктура и икономика, включително създаването на най-големия проект в човешката история - "Един пояс, Един път", който свързва икономически и инфраструктурно страните от цяла Евразия, Африка и Тихоокеанския регион.
Според генералния секретар на ЦК на Китайската комунистическа партия и президент на страната Си Дзинпин, модернизацията в китайски стил носи няколко основни характеристики, които са базирани на пет фактора. Първият фактор това е фактът, че става въпрос за модернизацията на огромно население. Китай е страна с 1,4 милиарда души. Населението на някои китайски провинции е по-голямо от това на отделни западни държави като Германия.
Бидейки най-голямата страна по население в света, Китай има други модернизационни нужди и темпове, разбира се. Модернизацията на Китай, която се случва особено интензивно при управлението на Си Дзинпин води до цялостна промяна на световната икономика, логистични връзки, търговията и самия международен ред, тъй като става именно въпрос за модернизацията на огромен сегмент от световното население. За да сме по-точни, Китай представлява 18,47 % от населението на планетата, тоест няма как модернизацията на тези маси да не предизвика цялостни световни промени и да не бъде най-голямата модернизация в човешката история.
Второ, китайският стил на модернизация се фокусира върху всеобщ просперитет за всички. За разлика от западната модернизация през 19 и 20 век, която се базира на капиталистическата система, в която средствата за производство са концентрирани в ръцете на малък сегмент от обществото и се използват за докарване на свръхпечалби за акционерите и директорите на големите корпорации, китайската модернизация все пак се развива под знамето на социализма с китайски характеристики. Тя има за цел преди всичко да доведе до социална справедливост, чувство за удовлетворение на огромното население на страната, щастие и сигурност.
Сравнете това със западната модернизация, която не отчита нуждите дори на собственото си население, ако не е заплашена от стачки, профсъюзни действия, революции и недоволство, да не говорим пък за чуждото население. Западната модернизация гони свръхпечалби и доминация на т.нар. пазарни принципи, иначе казано на интересите на собственическата класа. И тъй като капитализмът съвсем естествено създава неравенство и неравно разпределение на богатствата, западната модернизация само разширява ножицата между бедни и богати. За сравнение в Китай успяха да извадят от абсолютна бедност почти цялото си население. И докато в страни като САЩ броят на бездомните, бедните и живеещите на социални помощи се увеличава, само от управлението на Си Дзинпин насам, в Китай премахнаха бедността в над 100,000 населени места и сред стотици милиони китайци.
Трето, китайският стил на модернизация балансира, както казва Си Дзинпин материалния и културно-етичен прогрес. За китайците и тяхната модернизация е важно не само хората да живеят охолен и здравословен живот, но и да се обогатяват културно и да не изпадат в културен декаденс, който в крайна сметка би довел до упадък на обществото и забавяне на развитието. Западната модернизация от своя страна поставя акцент само на материалното благосъстояние и то само на някои слоеве от населението, както и на безкрайно консуматорство, неглижирайки културните въпроси, човешката психика, емоционалност, душевност и цивилизационното богатство.
Четвърто, китайската модернизация включва хармонично съжителство между човечеството и природата. Разликата в подхода на Китайската народна република и да кажем Европейския съюз и САЩ е, че първата не лекува просто щетите от човешката дейност върху околната среда, а се старае по начало да действа превентивно, развивайки икономиката по такъв начин, че да консервира биоразнообразието и природата на Земята. Умните китайски градове пък от своя страна, водят до по-висок стандарт на живот и качество на този живот, но в едни много по-екологични и зелени рамки.
И пето, китайската модернизация е мирен процес. Тя, за разлика от модернизацията например на някогашната Британска империя, не е базирана на военни интервенции и експлоатацията на десетки чужди народи и страни. Нито като американската се крепи на несправедливи предимства във финансово-икономическата система. В рамките на идеята за споделена съдба на човечеството Китай търси решения, които да са еднакво приемливи за всичките му партньори и да няма недоволни и геополитически противопоставяния. Все още никой не е чул и видял китайска военна интервенция за запазване на валутната хегемония на Китай или пък за контрол върху петрола, за разлика от други страни.
Светът, разбира се, е достатъчно голям, че да може да се следват различни пътища към модернизацията. Отделните страни имат избори, които зависят от тяхната география, културни особености, икономически нужди и политически системи. И най-уникалното на китайският стил на модернизация е, че той уважава и отчита тези особености първо у своя собствен народ и после у целия свят. Китай не налага своята визия на света, не воюва, за да изнася революция, но в същото време Китайската комунистическа партия е склонна да споделя своя опит с други страни и политически сили, както вляво, така и вдясно, ако те поискат това.
Петте крайъгълни камъка на китайската модернизация, които са отбелязани от самия Си Дзинпин представляват уникален наръчник за истински устойчива модернизация, която да бъде гъвкава и справедлива, а не подчинена на идеята за безкрайни печалби на всяка цена. Това е многоизмерна модернизация, която обхваща всички обществени сфери от икономиката и търговията през науката, технологиите и инфраструктурата до методите на управление и културата. Модернизация, която не изисква да сменяте националните си интереси, да потъпквате самобитната си национална култура и цивилизационни характеристики, нито пък да си затваряте очите пред разрухата в природата или в обществото. И България има със сигурност какво да научи от най-успешната в модернизацията страна в света - Китай, който успя да изведе от абсолютна бедност стотици милиони свои жители и да постигне нечувани икономически, научни и технологически успехи, стартирайки по този начин една нова епоха, която ще е не само базирана на по-справедливи производствени и икономически отношения, но и на по-адекватен световен ред, който изключва опитите за хегемония.