Няма как да се надцени геополитическото, политическо, икономическо, културно и търговско значение на връзките между Китай и страните от Близкия изток. Тези връзки не датират, разбира се, от близките години, макар че при ръководството на Си Дзинпин и в рамките на неговата визия за "споделена съдба на човечеството", те се разрастнаха до невиждани исторически висоти. Още в античността търговци от Партия (Персия) и Китай общуват помежду си. При династията Хан тези връзки съществуват, а при династията Тан се интензифицират. Има дори пряко съприкосновение, вариращо от военен конфликт до търговия и културен обмен в района на Централна Азия, между Омаядския халифат на мюсюлманите и Китай на империята Тан през 8 век. Стратегическата връзка продължава през вековете, скрепена от "Пътя на коприната" и стига до модерните времена, когато Китайската народна република подкрепя деколонизацията на Азия, Африка и Латинска Америка, в т.ч. и страните от Близкия изток. Днес Китай е най-големият инвеститор и търговски партньор на страните от региона.
Китайският лидер Си Дзинпин не просто говори за "общност на споделената съдба на човечеството", а очевидно действа в рамките на тази своя стратегическа концепция, която предвижда хората по цял свят да се изправят заедно срещу общите проблеми, запазвайки обаче своя суверенитет, национални интереси и цивилизационна самобитност. Как действа Си Дзинпин и респективно КНР? Най-яркият пример е фактът, че там, където Съединените щати десетилетия насърчаваха напрежение, противопоставяне между шиити и сунити, между християни, юдеи и мюсюлмани, Китай успя да помири Саудитска Арабия и Ислямската република Иран, които бяха стратегически противници и фактически бяха ангажирани в прокси конфликти в Сирия и Йемен.
Саудитско-иранското размразяване, станало възможно благодарение на китайското посредничество, продължава да бъде венеца на китайската идея за "споделена съдба на човечеството". То показва, че наистина в епохата на многополюсния свят и ако мога да се изразя, втората вълна на деколонизация (ако приемем, че деколонизацията от ХХ век е формална, а днес в ХХI век имаме фактическа деколонизация и изтласкване на влиянието на неоколониалните сили), наистина няма невъзможни неща. Въпреки всички военни интервенции на САЩ, огромните им усилия и хвърлени милиарди долари, Саудитска Арабия и Иран успяха да загърбят част от различията си, което отваря пътя за помирение в целия регион и деескалация.
Всъщност, китайската дипломатическа офанзива към Близкия изток започва още през 1955 година с т.нар. Бандунгска конференция. Оттогава насам са изминали седем десетилетия, през които китайската дипломация неуморно се старае да изгражда конструктивни и диалогични отношения в един регион, който през цялото време е разкъсван от войни, конфесионално, етническо и политическо насилие и чужди интервенции. Всички тези проблеми, както е известно, бяха преди всичко инспирирани от външни фактори. За разлика от тях, Китай в рамките на "Един пояс, Един път" и другите си инициативи, насърчаваше и продължава да насърчава регионалната взаимосвързаност в инфраструктурата, културното и политическо сближаване и задълбочаване на търговските отношения не само със самата КНР, но и между самите страни в региона.
Впрочем, през април месец 2023 година, Китай следвайки успешната си дипломатическа офанзива за сближаване между иранците и саудитците, пое още по-тежка и трудна мисия - възобновяване на израелско-палестинския диалог, който е един от най-важните за мира в Близкия изток.
От финансова гледна точка, базираната в Китай Азиатска инфраструктурна инвестиционна банка отвори скоро първия си филиал в Абу Даби, Обедините арабски емирства. Той трябва да служи като "стратегическа дестинация" и многостранна банка за развитие, която да бъде алтернатива на западните международни институции, които се превърнаха в инструменти за натиск и влияние на Съединените щати. Що се отнася до валутите, доларът запазва силни позиции, но се очаква делът на юана в търговията между Китай и региона да расте все повече, особено що се отнася до плащанията за нефтени продукти. Това от своя страна ще доведе до по-голяма стратегическа независимост на близкоизточните страни, тъй като, за разлика от хегемонистичните претенции на САЩ, Китай насърчава идеята за "споделена съдба на човечеството", а не еднополюсен свят, управляван от Вашингтон.
Впрочем, неотдавна ОАЕ се съгласи да направи първия си сетълмент за природен газ за Китай в китайски юани. Сделката е на безпрецедентна стойност от еквивалента на 60 милиарда долара, но в юани. Подобен подход към търсене на инструменти на независимост от американската финансова хегемония се вижда и в Саудитска Арабия, която си оспорва мястото на най-голям износител на нефт за Китай заедно с Русия. Кралството още през януари изрази желанието си да търгува черното си злато с Китай във валута, различна от американския долар.
Изправени пред един променящ се свят, Китай и арабските страни се изправят и пред общи предизвикателства, но и възможности за развитие, печалба и приятелство. Китай доказа, че насърчава мира в региона, за разлика от други велики сили, които се намесват там военно и избиват стотици хиляди местни. Вместо подхода на разделението, санкциите и Студената война, Китай е избрал очевидно подхода на общност на споделената съдба, въпреки всички цивилизационни различия между различните страни.
Впрочем, неотдавна китайското външно министерство излезе с доклад, озаглавен "Китайско-арабско сътрудничество в Новата ера", който проследи дългогодишното партньорство между далекоизточната страна и арабските държави. В този доклад е подчертано, че между Китай и арабските страни в съвремието се е изградило стратегическо доверие и разбирателство. Китай и арабските страни са изградили всеобхватно партньорство, което е ориентирано не само към настоящата печалба, но и към бъдещето. В по-практичен план става въпрос за изграждането на 12 двойки стратегически партньорства на двустранно ниво, както посочва китайският доклад.
И Китай, и арабските страни насърчават уважението на суверенитета и независимостта на всяка страна, отхвърляне на агресивната политика и ненамеса във вътрешните дела на всяка страна. И това не е чудно, защото през 19 и 20 век и Китай, и Близкият изток, докато са били в моментни слаби положения, са били жертви на интервенции, намеси и експлоатация от страна на западни сили като Великобритания, Франция и САЩ. Нека да припомним, че от Опиумните войни (1839 започва първата), когато Великобритания воюва срещу империята Цин, за да може да продава опиум на китайците, та до създаването на Китайската народна република (1949), Китай е разделен, разединен и жертва на граждански конфликти (инспирирани отвън) и чужди намеси, интервенции и експлоатация.
Същото се отнася и за Близкия изток, който след разпадането на Османската империя попада изцяло под влиянието и контрола на Британската и Френската колониални империи, които очертават границите по свое усмотрение, експлоатират региона, нескрито насърчават религиозното и етническо противопоставяне и забавят независимото развитие на местните страни, потъпквайки в същото време самобитната им култура. Тази политика е продължена и от САЩ, които през Студената война и особено след разпадането на СССР, започнаха серия от конфликти (Първата война в Залива от 1991, Втората война в Ирак от 2003, инвазията в Афганистан от 2001, Сирийската гражданска война 2011 до ден днешен, Либийската гражданска война през 2011) доведоха до смъртта на стотици хиляди, политическа нестабилност, пропуснати икономически ползи и десетки милиони бежанци.
Ето защо арабските страни разбират много добре подхода на Китай за ненамеса в чуждите работи, уважение за суверенитета и националните интереси на всяка страна. И точно заради това очевидно им допада китайската политика за общност на споделената съдба на човечеството. Израз на това е фактът, че Саудитска Арабия организира китайско-арабска среща, която завърши с много споразумения и практически израз на китайската идея за обща съдба. Саудитският министър на външните работи Адел ал Джубейр заяви тогава, че засилването на търговските връзки и регионалната сигурност са били приоритети на събитието. В рамките на визитата на Си Дзинпин в Саудитска Арабия бяха подписани много споразумения за изграждането на стотици хиляди жилищни единици, модернизация на инфраструктурата, научно-техническо и образователно сътрудничество и много други.
Там, където САЩ похарчиха трилиони долари за война и унищожение, Китайската народна република и Си Дзинпин инвестират стотици милиарди за инфраструктура, взаимна свързаност, търговия и културно обогатяване и разбирателство. И именно това е духът на споделената съдба на човечеството, за която говори Си Дзинпин. Това, да се надяваме, ще е духът на остатъка от 21-и век, веднага щом всички международни актьори осъзнаят, че Студената война свърши, както и епохата на хегемонията на отделни държави.