Зорница Илиева
По време на организиран в Пекин Китайски форум за развитие новият вицепремиер Дин Шуешян заявява, че „да вървиш с Китай означава да вървиш с възможности, да инвестираш в Китай е инвестиция в бъдещето”. Казано е със самочувствие, защото политиката на отваряне е показател за съвременен Китай. Има нескрита увереност в избрания път. Дин е подчертал и че „Новият модел за развитие на Китай няма да е изолиран цикъл на вътрешния пазар, а отворен, двоен кръговрат, при който вътрешните и външни пазари се захранват взаимно”. Безспорно тези слова са в унисон с изказването на Кристалина Георгиева на форум на МВФ, проведен наскоро, че „Китай ще осигури една трета от световния растеж през 2023г”. Засега статистиката в Пекин отчита, че през първото тримесечие на 2023г китайската икономика показва устойчивост и жизненост, стабилно развитие, което се потвърждава от факта, че на годишна база БВП на Китай се е увеличил с 4.5%, а обемът на външната търговия с китайски стоки е бил 9.8 трилиона юана, което е увеличине с 4.8 % на годишна база.
През първите месеци на тази година китайската икономика не само показва признаци на възстановяване, въпреки последиците от наложени ограничения от САЩ върху технологиите например, но и отчита ръст на икономическите показатели. И все пак не може да се пренебрегват колебанията на световните финансови пазари, предизвикани от банковите кризи в САЩ и Швейцария. Това води до несигурност и опасения,че възстановяването може да не е устойчиво. За тази външна несигурност говори и Си Дзинпин в програмата си „Общество на споделената съдба на човечеството” , което е залегнало като принцип на идеята за „Модернизация в китайски стил”. Предизвикателствата са ясни и са в пряка връзка с едностранната и протекционистка политика водена от геополитическите съперници, което затруднява воденето на традиционата политика на избягване на риска от страна на Пекин.На Запад смятат, че Китай е склонен да играе само на сигурно, най-вече на дипломатическото поле. Така си обясняват и нежеланието на Пекин да оказва натиск върху Москва за прекратяване на войната в Украйна. Затова считат, че „Китай едва ли ще играе роля на миротворец във войната в Украйна”.Въпреки предложеното от Пекин мирно споразумение т.е. план от 12 точки за постигане на мирно решение на конфликта в Украйна. И въпреки изпращането на специален пратеник в региона на конфликта и в Европа.Западните дипломати „били скептични”, казват опитни наблюдатели зад Океана. „Езикът им е всичко друго, но не и неутрален” е мнението на не малка част от коментаторите в англосаксонския свят.
Несъмнено светът е изправен пред все повече и по-сложни предизвикателства и не са само военните действия на територията на Украйна. Още през 2021 г Си Дзинпин предложи Инициатива за глобално развитие през 2022г т.е. Инициатива за глобална сигурност, през 2023г м.март лансира Инициатива за глобална цивилизация, което оповести по време на диалог на високо ниво между ККП и политически партии от различни държави. Всъщност това е план за глобално управление и отношения между различните нации и култури. Предложението е да се издигне на нов етап политическия диалог между страните по света. Нещо като онова споразумение от Хелзинки, което издигна мирното съвместно съществуване като възможност за добруване на народите без значение на идеологическото им противопоставяне по време на Студената война. Днес Пекин говори за мирно съществуване между страните с различни култури и история, религия, начин на живот, политически системи и разбирания за нещата от живота. Светът е разделен, светът е на прага на нов световен ред, конфликтите се множат, военни действния има и в Судан, и в ивицата Газа, и в Сирия конфликтът не е свършил, а Китай предлага свят без „сблъсък на цивилизациите”. Си Дзинпин е убеден, че само по пътя на модернизацията, заедно с други държави, могат да се решават конфликтите и военните действия между отделните страни. В основата на тази концепция е поставен народа, редовите граждани, които само по този начин могат да се реализират свободно и без ограничения. Издигането на благосъстоянието на хората като първостепенна цел и интегрирането на традиционните култури и история на различните народи в съвременната цивилизация е начин за защита на права и осигуряване на интересите и на бъдещите поколения. Основополагащ е принципа за независимост и суверенност. Това изисква и дух за общ успех. Си Дзинпин го нарича „човечеството е общност на споделената съдба”. Всеки да използва пълноценно историята и културата си, без да вниква в „чуждите” общности и да ги копира. А това трябва да се прави с разум и мярка. Разум, защото кризите по света се множат, а рисковете за сигурността са повече от тревожни. Пътят е само диалог, чрез който всеки отстоява интересите си, но и чува гласа на другата страна. За да има какво да се остави на следващите поколения.
Тази философия в етап на глобални кризи и военни действия, при старателно разработвани с години стратегии само в собствен интерес трудно намира разбиране. Възходът на Китай и идеите на Си Дзинпин първо предизвикват оглеждане, задаване на въпроси от рода „ние къде сме” и „как трябва да се държим”. На Запад надделява стратегията, че трябва да се продължи със „заедността” т.е. да се действа заедно като демокрации срещу друга част от света, където има автократични лидери. Това автоматично вкарва Европа, например, в руслото на САЩ. Но има страни, за които светът не може повече да е еднополюсен и искат да имат свой собствен полюс. Сред тях са Индия, Саудитска Арабия, Турция. На Запад даже не си правят труда да споменават Русия. Но си дават сметка, че следващите 5-10 години светът ще е различен. Ще съжителстват повече полюси. Англосаксонците са определили да са два –САЩ и Китай, а по-малките, в които включват и Русия, били само с регионална роля . За ЕС се търси вариант да е малко по-гъвкав, за да има възможност да реагира и дори да извлича ползи за себе си. Ако може. Не е сигурно, че амбициозните визии на Макрон в такава ситуация са подкрепяни и разбираеми за останалите западни страни. Едва ли не само той вярва,че ЕС може да е сам със себе си, да има свой полюс. Зависело от края на войната в Украйна и как „ще се справи ЕС с Русия”. Но същият ЕС побърза да подкрепи план за намаляване на зависимостта от Китай. Хем да се запази бизнеса на собствените фирми в Китай, хем да не се позволява Пекин да превзема бизнесите на европейците, хем да се елиминира конкуренцията му в онези сфери, които са водещи за Европа ог години. Играта загрубява, а ЕК призовава страните-членки да се противопоставят на китайската агресивна, според тях, икономическа политика. Но се съзнава, че Европа ще плати висока цена за отделянето от Китай и за вникването в неговите концепции за модернизация в китайски стил.
Въпросът е може ли Европа, което за нас е важното, да действа самостоятелно спрямо Китай? В Брюксел членките са разделени и това ограничава възможностите ЕС да действа като ефективен външнополитически субект.Въпреки че Съюзът насърчава свободната търговия, включително и в Тихоокеанския регион, а спрямо Китай поставя основно темата за човешките права. Едни от страните-членки на практика продължават да се възползват от връзките си със САЩ, а други в различва степен ще се приспособят към възхода на Китай. В крайна сметка Пекин ще успее да разцепи западното единство и то въз основа на икономическото си влияние. Официално от Вашингтон казват, че битката е между „либералния световен ред” и „авторитарните противници”, но на практика това не е еднозначно. Китайският външен министър казва, че „Китай подкрепя самостоятелно избрания от Европа път за развитие, подкрепя нейната европейска стратегическа автономия, а също така поддържа стабилна и устойчива европейска политика”. Брюксел говори, че смята Китай за партньор в някои области, за икономически конкурент и за стратегически съперник. ЕС смята да пренастройва политиките си спрямо Китай. Но признава, че координацията с ястребовата политика на САЩ спрямо Китай е от съществено значение.
Докато мъдрите се намъдруват, Пекин ще продължи със своята модернизация в китайски стил и ще предложи сътрудничество и на други страни по света, онези от т.н. трети свят. Те са повечето. Ако възстанови изцяло икономиката си и реализира поставените от Си Дзинпин цели, включително и за „Един път, един пояс”, Пекин без съмнение ще е онзи полюс, който ще има важната роля на международната сцена.