10. Матоуцин – цин с конска глава

Матоуцин е струнен инструмент на монголската националност в Китай. Най-отгоре му има конска глава, откъдето и идва името му ("матоу" – 'конска глава' – б.пр.). Този инструмент има дълга история, тъй като още през ХІІІ в. той е много разпространен сред моголците. Той има различни имена по места, както и се отличава по структура, колорит и начин на изпълнение. В западната част на Вътрешна Монголия той е наричан "Мулинхуур", а в източната част – "Хур".

Резонансната кутия на матоуцин е трапецовидна, а най-отгоре има изображение на конска глава. Това са основните особености на този инструмент, както и струните му, които са направени от сплетени косми от конска опашка, завързани в двата края с копринени нишки. Свири се с лък, пак направен от косми, и се звукът е красив, дълбок, много прочувствен, който няма подобен сред другите китайски струнни инструменти.

Най-ранният матоуцин е бил изработван от самите музиканти, затова не е бил с много силен звук, което го правел подходящ за изпълнение само вътре в юртата. Китайските майстори на музикални инструменти правят някои подобрения, като увеличават диапазона му, заменят струните с найлонови, силата на звука се увеличава, а и се добавят 4 октави. Но в същото време се запазва традиционното му звучене, като звукът още се доизчиства и става по-звънък. Усъвършенстваният матоуцин е подходящ вече за акомпаниране на сценични изпълнения и на открито. По него може да се свири с лък или с перце. Днес, той е един от основните монголски оригинални инструменти.

Освен това, се създават и голям и среден матоуцин, които са подобни донякъде на виолончелото и виолата. Така, семейството на матоуцин се увеличава с нови членове във всички гами и допълват фолклорните музикални ансамбли. Заслужава се да се отбележи, че новият матоуцин запазва традиционния си външен вид, като по него са нарисувани монголски символи, които носят духа на древността и са много изящни и превръщат инструмента в предмет на изкуството.