3. Старият цин

Старият цин 'гуцин' се е използвал в древен Китай, като тогава се е наричал само цин или яоцин. Той има много дълга история, която започва още преди 3000 г. през династия Джоу.

Старият цин се отличава с много майсторска направа, мек и лек звук, нежен колорит, богата изразителност. Древните китайци са имали специални правила за изпълнение на цин. Преди изпълнението те задължително се изкъпвали, сменяли дрехите си и заплавали благовония. Чак тогава те сядали на коленете си, подпирали цин на бедрата си или на масичка. Свиренето става като с лявата ръка се дърпат струните, а с дясната се натискат струните да се извлече звук. изпълнителят трябвало да се старае да се придържа към максимална точност към мелодията.

Древните образовани китайци били неразривно свързани с цин. Много от древните записки и произведения показват, как образованите хора измисляли мелодии, свирели на цин и го разпространявали сред хората.

Направата на стария цин е много специална и е съществувал цял отделен занаят, свързан с това. През династиите Тан и Сун е златния век на стария цин и тогава са изработени много шедьоври. Но днес вече е загубена тайната на изработката на стария цин, а от образците, които са достигнали до наши дни, можем да видим разлики в размерите и пропорциите, което се обяснява с изискванията на отделните изпълнители. През последните няколко десетилетия в Китай се възстанови изработването на стария цин, като се въведоха някои подобрения за да може да покорява още по-силно сърцата на хората.

Старият цин има много богата изразителност, като може да свири щастлива, гневна, радостна и скръбна музика, да описва пейзажи. Той може да се използва като солов инструмент или да се съчетава с други, както и да акомпанира древни песни. Сред наличните днес мелодии за цин, почти половината са съставени специално за изпълнение на стария цин.