4. Дзяйецин

Дзяйецин е древен корейски инструмент и е разпространен в корейския автономен район Йенбиен в североизточната китайска провинция Дзилин. По форма той много прилича на китайския стар джън, с който имат много дълбоки корени. Според историческите записки, около 500 г. владетелят на княжество Дзяйе от древна Корея изработил по подобие на стария джън струнен инструмент, който бил наречен на царството му.

Дзяйецин има вече над 1500-годишна история. В миналото той се е изработвал от едно цяло дърво, като опашката му се раздвоявала. Тъй като нямало дъска на дъното, то звукът му бил сравнително слаб и не много изразителен. След няколковековно разпространение и усъвършенстване, както и заимстването на преимуществата на инструментите от другите националности, се създава дзяйецин със силни особености и много добри функции. Той има по-голяма сила на звука и богат колорит. Хората от корейската националност са много придирчиви при подбора на материалите за този инструмент, като те се различават по райони.

След установяването на новия Китай, дзяйецин още повече се усъвършенства. Майсторите разработват дзяйецин с 18 и 21 струни. Особено при този с 21 струни, не само се увеличава размера на Резонансната кутия, но и се използват характерните за корейците найлонови и найлонови-метални струни. Този дзяйецин има силен и мощен звук и много прочувствен глас.

Не само звукът на дзяйецин е специален, но и позата, която заема музикантът. Той натиска струните с лявата си ръка, а с дясната извлича двугласни или многогласни мелодии. Този инструмент има много силна изразителност и ако музикантът е умел, то той може да предаде радост, негодувание, мъка и др. чувства, както може ида създава героична и приповдигната атмосфера. Той е много подходящ за изпълнение на леки и весели народни произведения. В миналото главно мъже са свирели на дзяйецин, но с превръщането му в един от основните музикални инструменти на корейците, се увеличава и числото на жените – свирачки.

Дзяйецин се използва за самостоятелни изпълнения или в съпровод, като главно намира място в ансамблите за народно творчество. Сред корейската националност е разпространено вид изпълнение, наречено "Песен и свирене на дзяйецин". По време на изпълнението, десетина облечени в национални дрехи корейки се нареждат заедно на сцената, като опашката на инструмента се слага на пода, а челото му – на дясното коляно; с лявата ръка се натискат струните, а с дясната – се извлича музиката; музикантите едновременно пеят и свирят, като песента и музиката се преплитат и създават силно впечатляващ ефект.