14. Ерху

Ерху е известен китайски струнен музикален инструмент, който води началото си още от династия Тан VІІ-Х в., като тогава се разпространява главно из малцинствата в северозападен Китай. В течение на хилядолетното си развитие, ерху винаги се свързва като спътник на изпълнения на оперни арии.

Структурата на ерху е проста – дълга около 80 см тънка дървена основа с опънати 2 струни върху нея, резонансна кутия с формата на чаена купичка. Също така, има и лък. По време на изпълнението музикантът е седнал, с лявата ръка държи инструмента, с дясната тегли лъка. Диапазонът му достига до 3 октави. Музиката на ерху има голяма изразителност и се приближава по тембър до човешкия глас и това го прави много подходящ за акомпаниране на песенни изпълнения. Поради това е и наречен "китайска цигулка". Тъй като тембърът на ерху е леко елегичен, то той е подходящ повече за изразяване на дълбоки чувства.

След 1949 г., започват да се правят подобрения в направата и начина на изпълнение на ерху. Сега с него може да се свирят солови мелодии и да съпровожда песни, танци, комедийни диалози и речетативи, както и оперни арии. В ансамблите за традиционна китайска музика на ерху може да се свири водеща мелодия, т.е. да играе подобна на цигулката роля.

Ерху е лесен за направа и за учене, както и с невисока цена и красив звук. С това той се спечелва обичта на китайците и е много разпространен в страната.