20. Шън

Шън е древен китайски музикален инструмент. Това е първият инструмент със свободно езиче и неговата поява оказва голямо влияние на развитието на западната музика.

През 1978 г. в околия Суей в провинция Хубей в Китай при разкопки на древна гробница са открити няколко шън на възраст 2400 години. Лъм дадения момент, това са най-ранните шън, открити в Китай.

Шън се появява преди около 3000 години. отначало, шън е много подобен на пайсяо, няма езиче и кутия, а представлява само няколко няколко бамбукови тръби с различен звук, свързани заедно. По-късно, хората започват постепенно да прибавят езичета и кутия, като така шън се разграничава от пайсяо.

Шън е направен от тръстика, като свирката е направена от дърво. Десетината тръби са свързани заедно във формата на конско копито и са наредени върху кутията. След династия Тан, шън започва да се изработва от дърво, а кутията – от мед, както и езичето вече не е бамбуково, а медно.

Тъй като шън има много дълга история, затова има разлики в изработката му по места. След установяването на КНР, музиковедите започват да правят подобрения, като създават нови разновидности, а и разширяват диапазона му, позволяват модулация и изпълнения на по-живи мелодии. Всичко това вдъхва нов живот на шън.

Шън има ясен и красив глас, чист и прозрачен звук при високия, мек и пълен звук при средния, дълбок и плътен при ниския. Всички имат силен глас. От всички традиционни китайски духови инструменти, само шън може да свири хармония. При съчетаване с други инструменти, дообогатява звученето на оркестъра. При големи оркестри се използват заедно трите вида шън.