[Струнни музикални инструменти с лък]

9.Банху

Банху се нарича и "цинху" и др., той се появява на основата на хуцин, успоредно с развитието на местните театрално-оперни изпълнения. Ако сравним банху с другите видове хуцин, то неговата най-голяма отличителна черта е силния и ясен звук, особено големия диапазон на вибрациите, с което може да се предаде вълнение, плам и стихия, но в същото време може да се предаде и изтънченост и изящност.

Банху се разпространява в Китай от 300 години, като името му идва от това, че акустичната му тръба е направена от залепени дъски ('бан' на кит. – б.пр.).

Отначало, банху се разпространява главно в северен Китай, където много местни сценични форми го използват за акомпанимент. Поради здравата връзка между банху и сценичните изкуства още в началото, то особеностите на този инструмент се проявяват най-много именно при акомпаниране. Банху на места има собствени отличителни черти и предава местния колорит.

Структурата на банху наподобява изключително много на ерху, като се различават основно в акустичната си тръба. При банху нейният преден отвор не е покрит с кожа, както при ерху, а с дървена плака, която е най-важна за издаването на звук. Звукът на банху е много чист и силен, със силен фолклорен характер; банху често може да бъде водещия инструмент в ансамбъл от фолклорни инструменти, като свири главно във високата гама.

След установяването на новия Китай, усилията на музиковедите довеждат до голямо развитие на банху, като обогатяват семейството на този инструмент с нови образци. Появяват се висок и среден банху, банху с 3 струни, банху с бамбукова тръба и др.

С развитието на банху се повишава и майсторството на изпълнение на този инструмент; обогатяват се музикалните теми. Той е вече неразделна част от фолклорните ансамбли и също е типичен фолклорен инструмент, подходящ и за солови изпълнения, както и за акомпаниране на народна опера и театър, песни и танци и други сценични изкуства.