Драги приятели, неотдавна известният китайски писател Уан Мън написа статия във в-к „Жънмин Жъбао", в която обърна поглед към промените и развитието през изминалите 60 години. Уан Мън е на 75 години. Той лично е свидетел на създаването на Китайската народна република, както и преживял огромния прогрес на страната през последните 60 години. Освен това, една руска медия бе писала, че Китай е изпитал изключително много трудности и рискове, но никога не е паднал на колене. Оценката идва не само от разбирането на китайската история, но и от познаването на съвременния Китай.

Фактически, и г-н Уан Мън, и руската медия посочиха същото нещо – духа на китайската нация, който е преминал през хилядолетната китайска история.  

За китайците, случилото се беше като кошмар. На 12-ти май 2008г. изключително голямото земетресение отне живота на 100 хиляди сънародници. За няколко секунди познатото красиво градче Уънчуан се превърна в останки. Внезапната трагедия накара китайците, които в този момент се радваха и вълнуваха за посрещането на Олимпиадата, да паднат в пропаст на огорчение и скръб.

Обаче, подобно на други трагедии в миналото, земетресението стимулира огромното обединение на китайската нация. 1.3 милиарда китайци заедно си повтаряха – „Китай – Дръж се!". Скръбта на хората се превърна в силната динамичност за възстановяването.

„Уверен съм, че великият китайски народ не се страхува от никаква трудност", заяви председателят на Китай Ху Дзинтао в пострадалия от земетресението район.

„Земетресението може да премества планини, да задържи реката, но не може да разколебае решимостта на нашия народ. Трагедията отне нашите семейства и роднини, но оцелелите хора ще продължат да живеят и ще живеят по-добре", заяви премиерът Уън Дзябао.

В страната се говори, че трагедиите могат да възстановят държавата. В историята си, Китай е преживял различни природни бедствия, както и политически грешки. Но обединението на китайския народ пред бедствията показва същността на духа на китайската нация.

През 1976г., когато току-що приключи „културната революция", ученът Чин Сяоин каза, че тогава китайците са оценявали всяка секунда и желаеха да обхванат загубеното време.

„Тогава работих в Китайската академия на социалните науки. Независимо от възрастта си, всички научни служители работиха много старателно. Не само ние, държавният ръководител също работеше денонощно, което също бе поощрение за китайците. Бившият ръководител Дън Сяопин, въпреки, че бе над 70 години, мислеше за реформата и отварянето на страната към света. Тогава, всеки китаец силно желаеше да се осъществи модернизацията на страната в най-скоро време."

Ръководени от подобен дух и желание, използвайки 31-годишното време, китайците реализираха огромното развитие на икономиката и обществото и с което създадоха чудо.

Нация без дух е без надежда, държава без обединение е без конкурентоспособност. Според учена Чин Сяоин, националният дух засилва смелостта на китайския народ пред трагедии и рискове; същевременно непреклонният стремеж, сплотеността и сътрудничеството на китайския народ непрекъснато обогатява същност на духа на нацията. (Ангелина - Диана)