Неотдавна нашата редакция взе интервю от българския посланик в Китай г-н Георги Пейчинов. На интервюто г-н Пейчинов ни разказа за периода на развитието на двустранните отношения, за бъдещото развитие на двустранното сътрудничество в различни области и други. Драги приятели, в днешната рубрика ще ви представя подробности от интервюто.

„В този смисъл, бих помолил г-н Джан, той да изрази най-напред своето мнение, защото и двете страни минаха през неравни периоди от развитието си, но като че ли концепцията за българската външна политика все още се влияе и от политически фактори, които нямат пряко отношение към тази проблематика, докато за китайската външна политика, още в началото на 80-те години архитектът на реформата Дън Сяопин, определи един принцип, който и до днес е валиден, а именно, че външната политика не трябва да се влияе от идеологически фактори, а да отчита реалностите. Аз също бих направил подобна оценка, но бих желал да я чуя първо от господин Джан. И той по един друг начин изрази мисълта на Дън Сяопин за надминаването на различията в идеологията. Това, че сме имали една идеология, различия в нея и после сме тръгнали по различни пътища, но пак с една цел - добруването на народите ни и запазването на мира - прави отношенията между Китай и България по-близки и по-специфични. Сега, чествайки 60-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между нашите страни, бих искал именно тази специфика да я доведем не само до знанието на широката общественост, но и на нашите ръководители, за да се има предвид в бъдеще този факт, като едно предимство, което ни отличава от другите държави и ни дава възможност да бъдем по-близки. Именно от тази основа на отношенията, която господин Джан изложи в пълен обем, ние изхождаме в развитието на двустранните отношения. Всъщност, в годините 1984-1989 се направи пълно възстановяване на отношенията по всички линии и като млади дипломати с господин Джан тогава, ние станахме свидетели на това, може би сме и допринесли за тях, и на тази основа – а не изхождайки от идеология, а от нуждите на народите ни – започнахме да развиваме перспективни отношения, които в днешно време достигнаха едно наистина всеобхватно стратегическо партньорство. Има една особеност, а тя е, че сегашният етап в развитието на двустранните отношения става в условията на такъв възход на Китай, който го поставя в лидерска позиция в света."

През последните няколко години, отношенията между Китай и България се развиват интензивно. Сътрудничеството в различните области се засилва. Г-н Пейчинов даде висока оценка за това.

„Преди 20-години Китай все още беше развиваща се страна, с ограничени възможности, а България – член на всемогъщия Варшавски договор. Десет години по-късно Китай беше поел по правилния път на икономическата реформа, докато България се луташе в своя болезнен преход към пазарна икономика. Сега, когато честваме 60-годишнината, като че ли – може би за последните 2 години – Китай без да парадира излиза на лидерска позиция в световната политика. България, разбира се, не може да има такива претенции, но пък сме членове на ЕС, което също има своите сериозни ползи и ни придава тежест на международната сцена. Сега честваме двустранните отношения в такава нова геополитическа светлина, каквато е издигането на Китай в света и членството на България в световни и уважавани съюзи като ЕС и НАТО."

Г-н Пейчинов каза, че през последните няколко години, стокообменът между Китай и България се задълбочава и има и голям потенциал.

„Действително България може и, според мен, задължително трябва, да служи като широко отворена врата на ЕС за по-активни отношения на Китай с Брюксел, и сме готови всичките ни усилия да насочим в тази посока. Китай може да разчита на България като лобист в политическо отношение, но като че ли по-важното е да разчита на България като плацдарм за икономическо присъствие, не само търговско, но и инвестиционно. В този контекст бих искал да поговорим за това как г-н Джан би оценил развитието на търговските и икономически връзки между Пекин и София в последните години. Това са и нашите статистически данни, които говорят за много добро търговско-икономическо сътрудничество, тъй като ръстът е действително с над 30%. От българска страна споделяме общото европейско безпокойство за дефицит в търговския баланс, но от друга страна, в това няма нищо лошо, тъй като все пак трябва да признаем фактът, че Китай се превърна във „фабриката на света", като по този начин косвено спомага и за добрата икономическа обстановка и в страните вносители. Но нека чуем мнението на г-н Джан за това какви мерки ще бъдат предприети в по-нататъшното развитие на двустранните отношения."

Г-н Пейчинов каза, че като посланик, има голямо задължение за развитието на двустранните отношения и ще положи големи усилия в тази работа.

„в политическата и икономическата област трябва да осъществяваме контакти на всички равнища и това е нашата задача като посланици. Действително разстоянията са големи и различията в културите също, но историята показва, че българи и китайци се разбират много добре, и когато – ние като посолства, създадем наобходимите канали, хората сами ще се разберат, за да постигнат целите, които господин Джан очерта."

По случай 60 годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Китай и България, двете страни ще проведат серия мероприятия. Относно това, г-н Пейчинов каза:

Посолството на България в Пекин също постави цялата си дипломатическа дейност през 2009 г. под знака на юбилея на КНР и юбилея от установяване на българо-китайските отношения. Лично аз бих искал да се възползвам от тази възможност, за да привлека вниманието на българската общественост върху концептуалния анализ и разликите в прехода към пазарна икономика, който българското и китайското общество предприеха през последните 20 години. Китайските успехи са очевидни, по много причини тук са взели по-верните решения, от които българският политически елит и цялото общество биха могли да се поучат. Затова направихме няколко лекции и семинари на тема "Сравнителен анализ на българския и китайския преход към пазарна икономика". Като най-важно събитие в тази насока ще бъде конференцията в началото на септември, която ще се проведе под егидата на Дружеството за приятелство между България и Китай. Но най-важното в тези празнични дни, когато наближаваме датата на установяването на дипломатическите отношения и създаването на КНР, е да посочим новите хоризонти на двустранното сътрудничество в условията на китайското лидерство на световната арена и стабилното присъствие на България в ЕС."

В края на интервюто, г-н Пейчинов донесе пожеланията си за двете страни.

Павел