След като в миналите две предавания ви разказах за създателите на флага и химна на Китайската народна република, днес ще зъвърша темата за националните символи с историята и за държавния герб, която е не по-малко любопитна, и започва през юли 1949 г. Тогава се провежда подготвително заседание на новия китайски парламент, на което е разгледан въпроса за националните символи, и са поставени изисквания те да отразяват китайския характер, спецификата на новия режим и да бъдат приятни за окото. Обявен е конкурс, в който се включват хиляди хора от цялата страна. На 25 септември, премиерът Джоу Ънлай и председателят Мао Дзъдун се срещат в резиденцията „Джуннанхай", където обсъждат получените близо 900 предложения за нов герб, но нито едно от тях не ги удовлетворява. Така на 27 септември, по време на първото заседание на новия парламент са приети държавния флаг и химн, а въпросът за герба е отложен и предаден в компетенциите на правителството. В същото време депутатите решават да поканят повече експерти, които да работят върху дизайна на герба.

През октомври, правителството поверява работата по създаването на герба на представители на Националната академия за изящни изкуства, а малко по-късно към тях се присъединяват и няколко преподаватели от университета „Цинхуа", сред които е едно семейство архитекти – Лян Съчън и съпругата му Лин Хуейин. Именно техният опит и визия се оказват решаващи за дизайна на новия китайски герб.

Лян Съчън е роден през 1901 г. в семейството на един от най-известните политици и реформатори по това време – Лян Цичао, инициатор на т.нар. „Стодневни реформи", които е трябвало да обновят западащата монархия. Това обаче не става, тъй като противниците на Лян в двора вземет превес и той е принуден да търси убежище в чужбина, и се установява в Япония. Там се ражда и първият му син – Лян Съчън. След премахването на монархията през 1911 г. семейството на Лян се завръща в родината, където през 1915 г. Съчън постъпва в колежа „Цинхуа" (по-късно прерастнал в университет) и междувременно се жени за красивата Лин Хуейин. През 1924 г. младото семейство получава стипендия за обучение по архитектура в университета на Пенсилвания и заминава за Америка. Четири години по-късно двамата се връщат в Китай и са поканени за преподаватели в Североизточния университет в Шънян, но само година по-късно японските окупационни власти принуждават Лян Съчън да се откаже от научната кариера. През 1931 г. Лян става член на новоучреденият в Пекин Институт за изучаване на китайската архитектура, и от този момент нататък традиционните архитектурни стилове стават неизменна част от неговите работи. След установяването на КНР през 1949 г. той е поканен да организира обучението по архитектура в университета „Цинхуа". Интересът към историята на китайската архитектура се отразява в повечето работи на Лян и се оказва решаващ, когато през 1950 г., той и съпругата му са поканени да вземат участие в екипа, които правят дизайна на новия национален герб. Именно Лян Съчън и Лин Хуейин са тези, които настояват гербът да има китайски облик, а не общоприетите символи са комунистическото движение сърп и чук. Те успяват да убедят колегите си и в крайна сметка на новия държавен символ се появява Вратата на небесното спокойствие (Тянанмън).

Така е създаден гербът на Китайската народна република, чиито елементи символизират единството на китайската нация, нейният стремеж към прогрес, и уважение към традициите. Зъбчатото колело в долната част на герба представлява работническата класа, а оризовите стръкове, които го обграждат – селяните. Вратата на небесното спокойствие в центъра на герба символизира революционните традиции и националния дух на китайците. Цветовете – червен и жълт, също не са избрани случайно. Червеното е символ не само на революцията, но според китайската традиция е и цветът на успеха и благополучието. Жълтото пък се свързва със свободата. Голямата златна звезда в горния край на герба и четирите по-малки под нея представляват единството на китайския народ под върховенството на Комунистическата партия.

На 20 юни 1950 г. правителството одобрява проекта, а на 23-ти той е гласуван от парламента. Впоследствие, кабинетът поставя задачата за изработването на метален герб, който да бъде поставен на площад „Тянанмън", на Първи машиностроителен завод в Шънян.

За разлика от знамето и химна на Китайската народна република, чиито автори са известни, гербът е в голямата си степен е дело на колективни усилия, но най-важните негови характеристики – китайските, са плод на визията на Лян Съчън и Лин Хуейин. Впоследствие на семейството е поверено създаването на Монумента на народните герои, които се издига в центъра на площад „Тянанмън". Лян става един най-уважаваните архитекти, създател на стила сгради с широки покриви, напомнящ древните китайски храмове, въз основа на който са построени Китайската национална библиотека, Китайската галерия за изщни изкуства и много други официални сгради. Огромен е и неговият принос за планирането на съвременен Пекин.

Съпругата му Лин Хуейин, освен, че е смятана за първата жена-архитект в Китай, пише стихове и превежда от английски.

Това, скъпи приятели бе накратко историята около създаването на герба на Китайската народна република. Надявам се, че ви е било интересно и до чуване в ефира на Радио Китай за чужбина.