Здравейте, скъпи приятели! Сигурно вече познахте музиката, която звучи. Да, това е „Маршът на доброволците", националният химн на Китай. По време на миналогодишнатта Олимпиада го слушахме често, но съм сигурен, че не са много тези от вас, които са запознати с историята на тази красива и героична песен. А тя наистина е съпътствала борбите на китайския народ за освобождение и обединение през едни от най-трудните периоди в съществуването му – съпротивата срещу японската окупация и „Гоминдана" през 30-те и 40-те години на миналия век.

Автор на текста на „Марша на доброволците" е един от най-активните китайски драматурзи от първата половина на ХХ век и пламенен партриот – Тиен Хан. За самия повод, по който са писани стиховете има две версии. Едната е, че това е станало през 1934 г., и песента трябвало да влезе в пиеса, върху която той работил по това време. В народното съзнание обаче се е запазила друга история, а именно как през 1935 г. Тиен Хан, след като е арестуван от властите в Шанхай и хвърлен в затвора, написал върху хартия за цигари строфите на песента. Автор на музиката пък станал младият, 23-годишен композитор Ние Шоусин (по-известен като Ние Ър), също активист на антияпонската съпротива.

И независимо коя от версиите е истинската, още същата 1935 година „Маршът на доброволците" е издаден като сингъл от шанхайска звукозаписна компания и влиза като основна тема във филма „Синове и дъщери по време на буря", в който се разказва за учен, изоставил работата и кариерата си, за да се сражава срещу японските окупатори. Оттук насетне песента заживява свой живот и се превръща в една от символите на антияпонската съпротива, след това на комунистическите сили в борбата им срещу „Гоминдана", а през февруари 1949 г. по време на международна конференция в Прага звучи за първи път като национален химн. През юни 1949 г. правителството на Китайската народна република създадава комисия, която да се занимае с въпроса за новите държавни символи, и до края на август в нея се получават 6926 предложения за химн. Разисквания обаче на практика няма, след като известния художник Сю Бейхун предлага „Марша на доброволците" и е подкрепен от почти всички членове на комисията. Преди окончателното гласуване обаче възникват разногласия около третия ред от песета, който гласи: „Китайската нация е изправена пред най-голямото си изпитание". Вместо това поетът Гуо Муожуо предлага той да се промени на „Настъпи времето за възраждане на китайската нация". Спорът е решен, след като премиерът Джоу Ънлай заявява: „Все още имаме империалистически врагове. Колкото повече развитието ни напредва, толкова повече империалистите ще ни ненавиждат, ще се опитват да ни подлагат крак, да ни атакуват. Може ли да кажем, че това няма да е изпитание за нас?" Мнението на Джоу е подкрепено от Мао Дзъдун и на 27 септември 1949 г. песента става временен национален химн и под нейните звуци на 1 октомври е обявена Китайската народна република. С това обаче историята на песента не приключва, тъй като по време на Културната революция е забранена и заменена като химн с популярната по това време песен „Изтокът е червен". В 1978 г. парламентът възстановява „Маршът на доброволците" като химн, но с други думи, които обаче не успяват да се наложат сред хората. По време на победите на китайския волейболен тим на Световната купа през 1981 г. феновете пеят и двата варианта на песента, което предизвиква голямо объркване. В резултат, на 4 декември 1982 г. китайският парламент решава да възстанови оригиналния текст на Тиен Хан от 1935 г., а в 2004 г. е приет и специален Закон за държавния химн, с който песента най-накрая придобива статут на официален химн. А колкото до съдбата на хората, създали „Марша на доброволците", тя е наистина трагична. Авторът на текста – Тиен Хан, е хвърлен в затвора по време на Културната революция, където й умира на 10 ноември 1968 г., а композиторът Ние Ър се удавя, докато плувал с приятели едва няколко месеца, след като е написал музиката.