Здравейте, скъпи приятели! Броени дни остават до 1 октомври, когато ще бъде отбелязана 60-годишнината от обявяването на Китайската народна република и след като миналия път ви разказах за това как Пекин се подготвя за празненствата, днес искам да ви върна назад във времето с историята за един от символите на Нов Китай – аленият флаг с петте златни звезди, и неговят създател Дзън Лиенсун. Ако попитате в момента някой китаец кой е Дзън Лиенсун най-вероятно ще ви отговори с вдигане на рамене и въпросително изражение, защото този човек не е нито известен художник, или уважаван политик и революционер, а обикновен жител на Шанхай. Роден е през 1917 г. в Жуейан, провинция Джъдзян, през 1936 г. е приет да учи в Икономическия факултет на Нанкинския (по-това време Централен) университет. През тези години се включва в антияпонската съпротива, а в 1938 г. става член на Комунистическата партия, и участва в нелегалната й дейност. След освобождението на Шанхай от японска окупация през 1949 г. Дзън Лиенсун се установява там и започва работа като секретар на шанхайската Агенция за модерна икономика. През юли същата година Дзън прочел във вестик „Дзиефан жъбао" обява за конкурс за знаме и герб на новата република, и тъй като рисуването било негово хоби, решил да се пробва. Първоначално имал известни колебания и затова се допитал до свой приятел дали го смята за достатъчно квалифициран, и след като получил окуражение от него, се заел с дизайна на знамето. Дзън решил да използва познатите символи на комунистическото движение – червения цвят, петолъчката и сърпа и чука. В първия вариант той подредил петте звезди една под друга и попитал приятеля си дали го харесва, но той не бил очарован. Тогава Дзън направил втори опит, който представлява днешното знаме, с тази разлика, че в голямата жълта звезда имало сърп и чук. В крайна сметка в комисията, която трябвало да определи националният флаг на републиката постъпили 3012 предложения, от които 38 били избрани за окончателното решение. Сред тях бил и флагът на Дзън Лиенсун. Трите варианта, които спечелили най-голяма подкрепа в комисията, били червено знаме със златна звезда в горния ляв ъгъл и една, две или три тънки хоризонтални жълти ивици под нея, символизиращи реките Хуанхъ, Яндзъ и Джудзян, смятани за огнището на китайската цивилизация и история. Двама членове на комисията обаче гласували против. Единият от тях – Тиен Хан, защитил пламенно предложението на Дзън Лиенсун, което било представено почти в самия край – 32-ро по ред. Другият член на комисията, който гласувал против вариантите с ивиците, бил Джан Дзюджун от „Гуоминдана", според когото тези ивици можело да се тълкуват като разделение на страната. Тогава председателстващият заседанието Мао Дзъдун го попитал той за кое предложение ще гласува и Джан също дал гласа си за флага на Дзън Лиенсун, но без сърп и чук в голямата петолъчка. Това става на 25 септември 1949 г., а два дни по-късно – на 27 септември националното знаме е одобрено и от първата сесия на парламента. На 1 октомври 1949 г. в три часа следобяд, пред 300 000 души, събрали се пред „Вратата на небесното спокойствие" (Тянанмън) Мао Дзъдун издига за първи път аленото платнище с петте златни звезди.

След този ден всяка сутрин двама служители на Историческия музей издигат флага при изгрев и го спускат със залеза. През 1969 г. тази задача е поверена на войници от пекинския гарнизон, а няколко години по-късно се създава специален почетен караул. На 28 декември 1982 г. за първи път са въведени някои нови елементи в церемонията. Сутринта, 96 гвардейци издигат флага за 2 минути и 7 секунди – времето, за което слънцето се показва на хоризонта. Техният брой – 96, символизира територията на Китай – 9.6 милиона квадратни километра, 56-те пилона около парапетите са символ на 56-те етноса, които живеят на територията на страната. Освен това, на всяко първо, единайсто и двайсет и първо число от месеца, хората могат да видят тържествена церемония по издигане на националния флаг, в която участва и военнен оркестър.

А колкото до съдбата на „бащата" на китайското знаме – Дзюн Лиенсун, през 1950 г. той е поканен специално на тържествата в Пекин по случай първата годишнина на новата република, а малко преди това получава и благодарствено писмо от Централния комитет на партията, в което се казва: „Тъй като вие сте създател на националния флаг на Китайската народна република, приемете 5 милиона юана (днес те се равняват на 500 юана) като награда от Общокитайската народна политическа консултативна конференция за Вашия принос към държавата...". След това името му като че ли потъва в забрава, тъй като той продължава обисновения си живот в Шанхай, където и умира на 19 октомври 1999 г., малко след като сбъдва една от големите му мечти – да доживее 50-годишния юбилей на Китайската народна република.

С това, скъпи приятели, завършва днешната рубрика „Калейдоскоп". Благодаря ви, че бяхме заедно и до чуване в ефира на Радио Китай за чужбина.