Здравейте приятели! Отново сме в минутите на рубриката „Калейдоскоп", в която се опитвам да ви представя многообразието на живота в Китай. От април тази година тук започна кампания на правителството за популяризиране четенето на книги, особено сред децата, младежите, жените и селското население. В рамките на тази странна на пръв поглед инициатива се продават книги на по-ниски цени, правят се състезания и се раздават награди най-ревносттите читатели, отварят се нови библиотеки по селата, правят се дарения от книги за пострадали от природни бедствия или по-изостанали райони, книжарниците работят с удължено работно време. Всичко това обаче не е случайно, тъй като според статистиката купуването на книги и четенето постоянно намаляват през последните години. По-голямата част от хората не могат да четат, тъй като са прекалено заети в работата си, при младите Интернет вече е изместил трайно печатните книги, а компютърните игри и чата – четенето. Какви ще са резултатите от кампанията предстои да разберем в края на годината, когато тя приключва, а сега искам да ви споделя моите бегли впечатления по въпроса.

Като дете бях редовен посетител на книжарницата в родното ми градче и един от най-ярките спомени, който пазя от това време е за опашките за нови книги, които се извиваха и човек трябваше да се реди преди началото на работното време, ако иска да си купи заветния том. Сега подобно отношение към книгите и четенето вече е трудно да се види, но тук – в Китай, скъпи приятели, ми се наложи отново да чакам на опашка, за да си купя книга. Та, за какво точно става дума.

На главната търговска улица в Пекин – „Уанфудзин", се намира една от най-големи книжарница в китайската столица, която носи същото име и е разположена на цели 6 етажа. Разбира се, първото нещо, което си помислих е, кой в днешно време би рискувал да построи толкова голяма книжарница, и при това с ясната цел да печели от това.

По количеството хора, които постоянно влизаха и излизаха от сградата обаче, разбрах, че инвестицията сигурно вече се е изплатила. Да си призная, преди да прочета надписа „книжарница" си помислих, че става дума за модерните напоследък молове, в които човек може да прекара половин ден, без да му доскучае. Е, за любителите на писаното слово, книжарницата „Уанфудзин" със сигурност е нещо подобно – място, където спокойно можеш да прекараш половин ден, ако ей-така, от любопитство, си решил да хвърлиш поглед на всеки един от етажите.

За да не се обърка човек в това море от книги, още на входа те посреща упътване на китайски и английски за това на кой етаж каква литература се предлага, а между лавиците постоянно сноват служители – обикновено млади момичета и момчета, готови да отговорят на всеки въпрос. А за тези, които желаят дали конкретна книга е в продажба, или да направят справка за наличната литература по даден въпрос, на всеки етаж има компютри, с които това може да стане лесно и бързо.

„Уанфудзин", а и въобще всички книжарници в Китай, са не просто място, където човек отива и купува книги. Обичайна гледка е, например, насядали по земята четящи хора, които стоят там с часове без никой от персонала да ги притеснява или приканва да си купят книгите.

Пред щанд, на който бяха изложени книгите на преуспял бизнесмен за това как бързо и сигурно да направим състояние, имаше монитор, на който вървеше лекция на автора и пред него се бяха струпали тридесетина души и с нескрит интерес „попиваха" съветите на бизнесмена.

Съвременните китайци отдават голямо значение на езиковата си подготовка, в която английският заема главно място. Затова едва ли ще е изненада ако ви кажа, че пред щандовете с образователна и англоезична литература имаше най-много хора. Докато хвърлях поглед на огромното количество от речници, учебници, дискове и всевъзможни други материали за обучение по английски, две жени до мен обсъждаха кой учебник по английски би бил най-добър за децата им.

Влезете ли в „Уанфудзин" няма начин да не забележите колко млади хора купуват книги, а ще останете още по-изумени от количеството, в което го правят. Докато се редях на опашка от около двайсетина души пред една от касите, до мен застана момиче, което бе напълнило с книги цяла количка, като тези в хранителните супермаркети, а друго момче, едва удържаше в ръцете си петнайсетина тома, които бе решило да купи.

Това, скъпи приятели, бяха моите впечатления от една пекинска книжарница, които до голяма степен отговориха на съмненията и колебанията ми относно това дали съвременните хора обичат да четат. Днешният отворен, динамичен и многообразен свят предлага стотици забавления, които оставиха четенето на заден план, и Китай не прави изключение, но тук – в родината на хартията – все още има книжарници, които могат да се мерят по-големна с молове и хипермаркети, и има достатъчно хора, които да ги посещават.

Скъпи приятели, вие бяхте с рубриката „Калейдоскоп" и с мен – водешият Тодор. Довиждане и до нови срещи в ефира на Китайското международно радио.