Здравейте скъпи приятели. Аз съм новият водещ на рубриката „Калейдоскоп" – Тодор Радев, и се надявам с мен да ви е поне наполовина толкова приятно и полезно, колкото съм сигурен, че ви е било с предишната водеща Евелина Хайн – един чудесен човек и невероятен специалист по Китай. Преди да вляза в студиото си мислих с какво да започна и реших да не спазя традицията, споделяйки първи впечатления от Пекин или Китай, а да ви разкажа историята на едно китайско момиче, с което се запознах преди време, и която ме накара да се замисля за силата, смисъла и важността на семейството и близките хора, за това какво печелим и губим, когато увлечени в ежедневието и гонейки мечтите си в далечни градове и държави, често забравяме за най-близките си хора.

И така, това е историята на Шумей – едно обикновено момиче, наближаващо 30-те, с добро образование, престижна работа, която поне пред мен изглеждаше щастлива и доволна от живота си. Само година по-рано обаче същият този живот се е преобърнал наопаки, когато майка й се разболява тежко и като единствено дете в семейството Шумей решава да напусне работа и да се върне в родното си градче, за да се грижи за нея. Там прекарва почти година, докато майка й се възстанови напълно. След това отново се връща в столицата, успява да си намери работа, отново започва да прави планове за бъдещето и да гони мечтите си. „Сега животът е много динамичен и труден. Как се реши да изоставиш всичко, към което толкова хора се стремят и да се върнеш назад?", не скрих недоумението си. Разбира се, възхищавах се на това, което е сторила за майка си, но се питах колко млади хора на по 30-35 години биха изоставили с такава охота работата, кариерата, биха оставили собствения си живот на втори план, за да се грижат за родителите си. И докато умът ми беше зает с подобни въпроси, Шумей ми каза, че за нея това е дълг, който не може да пренебрегне. „Така съм възпитавана цял живот, това е което ние наричаме „сяо" (уважение към родителите и възрастните). В живота е така – има радости, успехи, но има и трудности, тъга. Ако не се грижа за родителите си, когато имат нужда от мен, как ще погледна след време децата си в очите и ще ги помоля за подкрепа, какъв пример за „сяо" ще им дам", ми обясни просто тя.

Макар в съвременен Китай примери за подобно отношение между родители и деца да не липсват, традицията три поколения да живеят под един покрив все повече и повече отстъпва място на живота, при който родители и деца живят отделно или родителите подпомагат под една или друга форма вече порасналите си деца.

В потвърждение на това, попаднах на резултатите от едно любопитно социологическо проучване, публикувани на страниците на вестник „Китайска младеж" за това как съвремените китайци на възраст между 20 и 40 години възприемат грижата за своите възрастни родители.

Независимо от силата на традицията в това отношение, оказва се, че представите за синовна почит на съвременните китайци се различават от тези на предците им. Така например малко над половината от интервюираните – 52.9 %, смятат да живеят заедно с родителите си и да се грижат за тях, докато 24.4 % – да им дават материална и духовна подкрепа, но без да делят един покрив. Идеалната ситуация за 80.5 % от хората е да имат успешна кариера и да поемат пълната грижа за родителите си. В този контекст, за 74.5 %, синовната почит се изразява в това да са емоционално обвързани, но материално независими от родителите си.

Запитани, коя е най-голямата пречка пред това да се грижат за възрастните си родители така, както биха искали, 67.5 % от интервюираните отговарят, че това е напрежението от рабатата и живота. Други 53.1 %, които са единствени деца в семействата си, заявяват че подобна грижа е доста тежко задължение, а 52.9 % - че не живеят в същия град, където са родителите им, и не могат да си позволят да делят един дом с тях. Така например, в материала се цитират думите на Гун Джълун и съпругата му, които са единствени деца, и трябва да мислят за четирима възрастни. „В момента родителите ни все още се грижат сами за себе си, но какво ще стане в бъдеще? Ще бъде трудно да ги вземем в Пекин, тъй като медицинските осигуровки и пенсиите им се определят от стандарта на живот, където са сега. Освен това нямаме достатъчно място и възможности да ги приемем", казва Гун.

На другия полюс е Уан Хунйен, млада жена, която също като моята позната, е напуснала добре платената си работа в провинция Хънан, тъй като родителите й настояли да живее с тях. Месечната заплата на Уан сега е по-малко от 1000 юана, което едва стига за нея и тя е принудена да моли родителите си за пари, ако й се наложи да похарчи за нещо допълнително. „Разчитам на родителите си за подслон и те изглеждат доволни, когато съм около тях", казва Уан и предпочита да се съсредоточи върху сегашния си живот и да не мисли много напред.

Това, скъпи приятели, бе днешната частица от китайското ежедневие, която ви представих аз – водещият Тодор. Пожелавам ви приятни минути с програмата на Китайското международно радио и до скоро!