Здравейте скъпи слушатели! Отново сте с мен - Евелина Хайн - в минутите на рубриката "Калейдоскоп". Палитрата на цветовете, сред които живеем, не би била пълна, ако липсваше тъмната гама. Светът обаче е съвършен тъкмо в пълнотата си и човешките същества въплъщават това преплитане на светлината и мрака. Как иначе бихме познали сладостта на успеха, ако не познавахме горчивината от поражението? Бихме ли били благодарни за подадената приятелска ръка, ако я нямаше бедата? Доколко бихме се потрудили да разгърнем талантите си, ако не познавахме и недостатъците си?

Осъзнато или не, всеки човек се стреми към някакъв идеал за самия себе си. Повечето от нас така и не постигаме съвършенството, за което мечтаем, макар че сме били надарени със здравето и силите да се борим за него. Има обаче хора, които въпреки сериозните препятствия пред себе си, упорито вървят по пътя към собственото си осъществяване като пълноценни личности.

Скъпи слушатели, сигурна съм, че всички ние познаваме такива хора - наричаме ги хора с физически, сетивни или интелектуални увреждания. Те също като нас живеят в условията на съвременния свят и делата им са нещо, от което можем да почерпим сили и ние - обикновените хора.

Всъщност, хората с увреждания са най-многобройното малцинство в световен мащаб. Понастоящем броят им надхвърля 650 милиона души. В Китай тези хора са 6.34 % от населението на страната или иначе казано – 83 милиона души, 20 000 от които са получили уврежданията си в катастрофалното земетресение през май в провинция Съчуан. Китай е сред първите държави, подписали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която влезе в сила на 3 май 2008 година. До момента 36 държави са ратифицирали конвенцията, чието цялостно заглавие е Всеобхватна конвенция за закрила и насърчаване на достойнството и правата на хората с увреждания. В навечерието на параолимпийските игри, в параолимпийското село в Пекин беше открита мемориална стена, посветена на тази конвенция. В дните на самата Параолимпиада общественото внимание беше привлечено от постиженията на спортистите с увреждания. Всички те – независимо от броя на спечелените медали - показаха за пореден път на целия свят какво означават думи като "героизъм", "воля" и "успех".

Същите тези думи се изпълниха отново със смисъл за мен в напълно различна обстановка, но пак благодарение на група хора с увреждания. Този път това бяха участниците в Китайския Национален художествен ансамбъл на хора с увреждания. Мястото пък беше един от най-големите театри в Пекин, на чиято сцена необикновените изпълнители сътвориха с таланта си приказния свят на представлението "Моята мечта".

В тишината на своя свят, танцъорите, лишени от слух, ми припомниха, че музиката е нещо повече от звуци и че ритъмът и хармонията са присъщи на всички човешки същества. Незрящите музиканти и танцъори ми показаха, че мракът не може да завладее душата, ако тя е отворена за хармонията на изкуството и човешката топлина. Акробатите без ръце успяха да ме накарат да затая дъх пред перфектната гъвкавост на лишеното от целостта си тяло и поне за момент да забравя клишираното си разбиране за нормалност. Певицата в инвалидна количка с ангелския си глас ме дари с усещането за почти безплътна лекота. Изпълнена с благодарност за цялата тази нова сетивност и творческа сила, аз - един обикновен зрител на тези необиковени хора на изкуството - се замислих къде са границите на човешките възможности - тези на отделното човешко същество, но и на общността в която живеем. Защото най-силното усещане, останало ми от представлението "Моята мечта" е усещането за споделеност. Вече 21 години участниците в ансамбъла споделят тежестта на живота с недъг, но също и радостта от изкуството. От създаването си през 1987 година досега Китайският национален художествен ансамбъл на хора с увреждания е посетил над 60 страни в целия свят. С изкуството си тези хора с различни физически и сетивни увреждания са предали на десетки хиляди зрители посланието си за силата на мечтите и на споделения човешки свят отвъд недъзите, различията и проблемите. Топлота и разбиране, взаимно уважение и подкрепа, надежда - нима това са неща, от които имат нужда само хората с увреждания?

Скъпи слушатели, надявам се, че днешният ми разказ е събудил у вас същите чувства и въпроси, каквито предизвика у мен представлението „Моята мечта" на Китайския национален ансамбъл за изкуство на хора с увреждания. Дочуване и до нови срещи в ефира на Радио Китай за чужбина.