Здравейте, скъпи слушатели! Отново е време за рубриката "Калейдоскоп" и вие сте с мен - водещата Евелина Хайн. Миналия път споделих с вас моите първи впечатления от Пекин и обещах да ви разкажа къде се озовах в търсене на героите от Пекинската опера. "В сградата на Операта" ще кажете вие и няма да сте прави, но няма и да сте напълно далеч от истината! Работата е там, че освен почитателка на традиционната пекинска опера, аз съм почитателка и на традиционната китайска напитка - чая, затова се изхитрих да обединя двете удоволствия в едно и си купих билет за представление в чайната "Лао Шъ". Тук трябва да обясня, че тази чайна е едно от най-прочутите места за развлечение в столицата, макар че е относително нова - построена е едва през 1988 година. Чайната е назована на името на известния китайски писател и драматург Лао Шъ, сред чиито любими за китайската публика творби е пиесата "Чайна" - жива картина на важните за Китай събития от началото на 20 век. Както вече споменах, сравнена с Китайската стена например, чайната "Лао Шъ" е направо модерна. Самата сграда обаче и всичко, което се случва в нея, е живо въплъщение на елементи от многовековната китайска култура - музикалния театър, известен по света като "Пекинска опера", чаената церемония и традиционните кулинарни деликатеси. Основателят на чайната "Лао Шъ", също като мен, а което е по-важно – и като повечето китайци, е бил наясно с това, че най-доброто развлечение включва наслада както за сетивата, така и за душата. Затова чайната предлага всичко най-изискано в духа на добрата традиция с акцент върху културата на стария Пекин. Самата сграда е внушителна като пространство със своите повече от 3300 квадратни метра. В нея се помещават 5 различни комплекса: първият включва зала за театрални представления, обзаведена в стила на старите пекински чайни от края на 19 век и помещения, където приготвят десетките видове ароматен чай и дребните сладки, сушените плодове и ядките, поднасяни с чая. Вторият комплекс е наречен " Дом за съвременно изкуство и чай" и е оформен като типичен пекински едноетажен дом с вътрешно дворче, около което са разположени отделните сепарета и зали. Третата основна част от чайната е магазинът за чай и предметите, свързани с културата на чая. Тук човек може да си купи от най-изисканите чаени сортове, всякакви керамични, дървени и дори каменни съдове за приготвяне на чай, безброй декоративни предмети и благовония. Четвъртият комплекс е ресторантът, където се предлагат традиционни ястия от кухнята на стария Пекин, а на разположение на посетителите с най-изтънчен вкус е салонът за деликатеси "Пинджън лоу", където могат да се насладят на лакомства от кухнята на императорския дворец на последната династия Цин.

Доказателство за успеха на чайната като емблематично за китайската култура място е известността й сред високопоставените гости от страната и чужбина. От 1988 година до днес, чайна "Лао Шъ" е била посетена от над 70 държавни глави от цял свят, сред които ще спомена само Хенри Киссинджър, а като цяло посетителите й вече са надхвърлили 3 милиона души китайци и чужденци.

Е, към този неспирен поток от любопитни и любознателни гости на чайната се присъединих и аз в компанията на съпруга ми и на един бивш мой студент, току-що пристигнал в Пекин. Решени да попием възможно най-много от класическата градска култура на Северната столица, се озовахме в залата за театрални представления. Тук, още от входа всеки посетител е обзет от радостно нетърпение да се озове до някоя от малките масички, струпани нагъсто една до друга сякаш да напомнят, че най-важното за една добре прекарана вечер е задушевната атмосфера. Веднъж седнали, вниманието ни бе привлечено от малките изящни чаши за чай и фините подноси с най-различни лакомства – тиквени семки, малки оризови сладкиши, захаросан глог, сушени дребни доматчета, лунни сладкиши – все неща, които карат човек да се почуства някак уютно и по домашному в компанията на достопочтен старец и синовете му, млада семейна двойка с малко дете, група от симпатични лелки на средна възраст и разбира се много много „лаоуаи" – тоест чужденци, както полушеговито-полусериозно китайците наричат всички „некитайци".