През изминалата година ви запознавах с впечатленията си от живота в китайската столица и от моите пътувания в най-бързо развиващата се страна на света. Имах щастието да видя доста неща, за които бях учила в годините преди това, а също и много други, които ги няма в учебниците по китайски език и култура. Много неща в Китай са се променили и днес са само туристическа атракция като например рикшите. Има нещо обаче, което въпреки хилядолетната си възраст, и днес е все така жизнено. Става дума разбира се за китайските йероглифи – онези тайнствени малки картинки, които привличат чужденците да учат китайски и да откриват за себе си лека-полека света на Китай.

От много години насам в Китай въпросът за съдбата на йероглифите занимава интелектуалците и държавниците и възгледите за ползата и вредата от тях се грижат да тече един постоянен обществен дебат. В началото на 21 век този дебат се оживи особено и в медиите постоянно се появяват статии, посветени на уникалната писменост. Сега ще ви предложа превод на една от тези статии, публикувана в седмичното издание „Феникс".

„Йероглифите в миналото са самотното дете на Азия. През изминалите 100 години във всички страни, използващи йероглифи – Китай, Япония, Корея и Виетнам – се появява течение за реформиране на „квадратните знаци", върху които се стоварва цялата вина за нещастията в народната съдба. Радетелите за реформа вярват, че само посредством подражание на Запада и преминаване към фонетична писменост в тези страни може да се премахне неграмотността и те могат да се включат в редиците на съвременните държави. Смята се, че трудните за писане и за четене йероглифи са прът в колелата на модернизацията и трябва да бъдат отстранени с един замах.

Ето защо Виетнам и Корея се сбогуват с йероглифите и преминават към фонетична писменост, а в Япония се използва смесена система от йероглифи и фонетични знаци хирагана. В Китай пък йероглифите са подложени на „бичуване" и някои хора им приписват вината за всички беди, сполетели страната през вековете. Мао Дзъдун изисква йероглифите да бъдат заместени от латиница, а в Тайван през 60-те и 70-те години с първите наченки на компютъризацията някои от „завърналите се от чужбина интелектуалци" изтъкват, че единствено използването на латиница може да гарантира оцеляването в компютърната ера. Те предсказват, че китайският език ще се превърне във вкаменелост и че съдбата му в света на компютрите е да изчезне.

Историческото развитие обаче е парадоксално. Тъкмо появата на компютрите даде нов живот на йероглифите. Разработката на множество програми за набиране на китайски текст превърна трудните за усвояване йероглифи в нещо лесно за използване. В една от тези програми, широко използвана в Хонконг и наречена на легендарния създател на йероглифите Цандзие, колкото повече са чертичките в един йероглиф, толкова по-бързо се набира той компютърно. Скоростта на набиране на йероглифен текст също се увеличава постоянно: вече не е проблем за една минута да се наберат 100 йероглифа, като отдавна е надмината скоростта за набиране на текст на латиница. Опитът с компютърното набиране на китайски текстове също така показа, че спорът между пълните и опростените форми на йероглифите на практика отдавна вече е надживян. Днес човек може лесно и удобно да превключва от едните към другите и не е необходимо да се ограничава. Компютрите промениха йероглифите, йероглифите на свой ред промениха компютрите. Младото поколение вече не използва четка ,за да изписва йероглифите, а върха на пръстите си за да набира светкавично тези знаци, носещи в себе си хилядолетна история.

Това доведе и до разцвета на SMS-те и имейлите. Днес много повече хора отколкото в докомпютърната ера се връщат към писменото общуване, за да споделят неща, които не биха казали по телефона например. Появи се дори формат „роман за мобилен телефон", който успява да побере неограничено съдържание в ограничено пространство. В известен смисъл най-младото поколение е много по-умело в боравенето с йероглифите от предишните поколения.

Когато легендарният Цандзие е създавал йероглифите, не е и помислял, че те ще обогатят компютърното общуване и че от самотно дете ще се превърнат в любимец на цял един свят.