Скъпи приятели, в изминалите 30 години в Китай се появиха първото поколоние съвременни композитори. Сред тях е композиторът Цю Сяосун, който се нарича от чуждестранните медии „пътник, който не може да се класифицира".

Чухте част от произведението на Цю Сяосун „Първата симфония". През 1952г Цю Сяосун е роден в град Гуейян, провинция Гуейджоу. На 20 години той започнал да учи сам цигулка и през 1978г влязъл във факултета по композиция на Централната консерватория и следвал при известния китайски композитор професор Ду Минсин. От 1989г по покана на американския университет Колумбия, Цю Сяосун отишъл в САЩ на специализация и там останал 10 години. През последните години произведенията му непрекъснато се изпълняват в различните райони в света. Поради тихия и мистериозен стил с източна специфика, той се нарича от западните коментатори „тихия майстор".

Сред произведенията на Цю Сяосун има мелодии за китайски филми през 80-те години миналия век, има и музика „Синсао", в която се използват мултимедийни средства. От една страна, Цю Сяосун непрекъснато опитва нови музикални елементи, от друга страна той отстоява душата на творбата „да даде най-истинските неща в музиката на слушателите". На концерта на произведението му „Мендун", Цю Сяосун каза пред журналист:

„Хората, занимаващи се с изкуство, сигурно ще се стремят към новаторство, особено след 20 години. На Запад има изказване: под слънцето няма нищо ново. Непрекъснато се появяват нови средства, но най-важното в музиката винаги е основно и чисто нещо."

Освен композиране, Цю Сяосун се опитва в други видове изкуство като операта „Животът е като струна". Операта е създадена по едноименния роман на китайския писател Шъ Тиешън, в който се разказва за слепец, препитаващ се с музика. Учителят му каза, че когато той счупи 1000 струни, ще намери рецепта за светлината. Всъщност рецептата е празен лист. Съдбата е в ръцете на всеки човек.

Цю Сяосун каза на журналист, че операта „Животът е като струна" се отправи изкуството и живота му.

„От гледната точка на създаването на музика, трябва да намериш средство, което те задоволява. Това означава, че в сърцето ти има нещо, трябва да го търсиш и да го намериш. За това няма норми и не е важно как другите го коментират."

Цю Сяосун счита, че животът оказва противоречиво влияние на изкуството му.. западните медии го наричат „тихия майстор" поради мистериозния източен стил, но този „тих характер" на Цю Сяосун се сформира в шумния Ню Йорк.

Цю Сяосун разказа за процеса на създаването на произведението „Синсао" пред журналист. В студиото на приятеля му, той излъчи мелодия в обичайни скорост, 5 минути за един тон, 1 път по-бавно, 2 пъти по-бавно, 4 пъти по-бавно. Звукът става много загадъчен. След дълго време, вторият тон започва да звучи. Най-хубавото бе тишината между двата тона. Съществуването на онзи два тона само показва съществуването на тишината между тях. В мига, Цю Сяосун чувства дишането на космоса.

Цю Сяосун вече приключи живота си в чужбина и се е завърнал в Китай. Той каза, че в чужбина се чувства като на гости. Сега той е професор в Шанхайската консерватория.

В Шанхай той открил „Музикален офис на Цю Сяосун" за подпомагане на млади музиканти, така че „модерната музика да навлезе в музикален живот." Той каза на журналист, че музиката е живот, животът е музиката. Естественият живот е източник на изкуството.

Ива