Снощи например в таксито за към къщи се получи любопитен разговор с шофьора. Минавахме покрай една площадка с танцуващи хора на средна и в напреднала възраст и аз ги посочих на господин Хайн. Шофьорът забеляза жеста ми и ме попита какво мисля за тях. Отговорих му най-чистосърдечно, че намирам идеята чудесна. Наистина, според мен за самотните хора, които не са във възрастта на дискотеките, баровете и интернета, площадката за танци и упражнения, е чудесно място за контакт с връстници и за разтуха. А и да се разкършиш под звуците на валс, танго или евъргрийни е добра алтернатива на лежането пред телевизора. Това и казах на шофьора, а той се забавляваше да чуе мнението на една чужденка. Аз на свой ред го попитах как гледа той на тези „вечеринки" и отговорът му малко ме изненада: „ Хората, които ходят по такива места, имат 3 типа проблеми: разведени са, не са изобщо женени или пък търсят отдушник за брака си. Така че сериозните хора не гледат с добро око на подобни танци! Е, лично аз не се интересувам от тая тема, на мен всичко ми е наред и в семейството и в работата! Аз съм, дето се вика, като мюсюлманите - не се бъркам в свинските работи!" Като видя недоумението ми, шофьорът се разсмя и ми обясни смисъла на израза : когато човек е извън нещо и то не го касае, той няма и мнение по въпроса.

Не остана много време да дебатирам с шофьора по темата за танците и хората с проблеми, понеже бяхме вече стигнали до вкъщи. Благодарих му за новия израз, който научих от него и се сбогувахме. После двамата с господин Хайн единодушно заключихме, че светът е голям и че „за всеки влак си има пътници", както мъдро е казал пък нашия народ. Разговорът с шофьора обаче ми припомни и още една любопитна случка от миналата седмица. Нека споделя и с вас случилото се.

Пак пътувах, но този път с метрото. Всеки от пътниците беше потънал в своите мисли или четиво и само тук-таме някой ми хвърляше по един ленив поглед, колкото да не пропусне да отбележи присъствието на „лаоуай". В един момент обаче от съседния вагон при нас нахлу продавач на вестници и с креслив глас пропъди тишината и спокойствието. В ръцете си носеше наръч малоформатни вестници, от първата страница на които от огромна снимка на небесносин фон се усмихваше Джеки Чан. Гласът на продавача ме стресна: „Последни новини, последни новини! Батко Чан е починал! Батко Чан ни изостави! Великият Дракон (както от китайски се превежда малкото име на актьора) си отиде! Последни новини! Последни новини! " И тук, скъпи слушатели, идва най-неочакваното за мен в случката: повечето от пътниците във вагона не благоволиха и поглед да хвърлят към продавача на вестниците. Неколцина просто повдигнаха рамене и продължиха да четат електронните си романи или да играят видео-игрите си. Изглежда, че новината за смъртта на мега-звездата на кунг-фу филмите не интересуваше никой освен мен, а аз не успях да реагирам навреме и да спра продавача. Докато се усетя, той вече беше отминал към следващия вагон.

По-късно същия ден попитах колегите си дали са чули тъжната новина. Те през смях ми обясниха, че става дума за фалшива тревога и че вестникарите са измислили този трик, за да спечелят някой юан повече. Казаха ми също, че подобни сензации не са рядкост в метрото и по спирките и че днес умрелият е Джеки Чан, вчера е Лиу Дъхуа (много известен китайски актьор – секссимвол за младото поколение), а утре може да е Джан Имоу. Посъветваха ме също да не се ловя на въдицата на такива мошеници. Аз си припомних подобни сензации и от родната ни преса и мъдро заключих, че печалбарите по цял свят са еднакви.

Преди два-три дни находчивият вестникар отново мина през метрото и аз, за сеир и смях на всички хора около мен, си купих един брой с усмихнатия лик на Джеки Чан. По-късно имах възможност да стресна с фалшивата новина българския си колега – Павката и да разпозная своята първоначална реакция в спонтанното му възклицание : „Сериозно ли? Ама как така?" После двамата се посмяхме на случката, но размислите за силата, вредата и ползата от медиите в съвременния свят не ме напускат и до сега.

Да, скъпи слушатели, светът е шарен като калейдоскоп и понякога пъстротата премрежва погледа ни, но отвъд шаренията и екзотиката, винаги ни очаква прозрението за неизменната същност на човешката природа.