33 годишната Стела Енева вече има седем години професионална спортна кариера. На Световното първенство за хора с увреждания през 2006 година в Ассен, Холандия, тя спечели два златна медала по хвърляне на диск и тласкане на гюле. Същата година в Болнас, тя зае първо място по тласкане на гюле. Обаче преди седем години, тази световна шампионка бе счетоводител.

„Започнах от да тренирам 2001 започнах. Не знаех дори, че има спорт за хора с увреждания. Съвсем случайно срещнах една приятелка и тя ми каза, че има такъв спорт. Много бях учудена, изненадана. Явно ни е много малък ПиАр-а в България или изобщо от другите страни, или може би и аз защото не съм се интересувала, абстрахирала съм се може би от това, че може да има и хора с увреждания, които да се състезават, или аз не съм се чувствала като такъв човек. Аз съм с двойна ампутация на крайниците, подколенни. И там, като видях как се грижат за самите спортисти и как....просто няма как да го опиша, нали. Така се мотивирах да стана наистина професионален състезател. Аз съм завършила във Варна, икономист съм, счетоводител по професия. Работих дори 3 години в счетоводна кантора, но работата със спорта можеш да ги съвместяваш, но не и професионално, защото искаш и от двете страни да вземеш по малко, но не можеш изцяло да се отпуснеш. Колкото и да е, има напрежение в работата, нерви и не можеш да се отдадеш изцяло на спорта. Прецених, че трябва да спра да работя и да се отдам професионално на спорта. И така започнах още по-професионално, давах всичко от себе си. Треньорът ми казваше, че дискът трябва да се хвърля с любов просто.И оттам пък ме мотивира и да завърша спортната академия, Националната спортна академия. И там научих някакви нови неща, точно там анучих как трябва да се подготвя в един цикъл един спортист. Човек се учи, докато е жив. "

През 2002 година, Стела Енева участва в Световното първенство за хора с увреждания във Франция, което е старт на нейната спортна кариера. Въпреки че резултатите на Енева не бяха много добре в това световно първенство, преживяванията й в Лил имат важно значение за бъдещето й.

„Занимавам се професионално със спорт от 7 години. За първи път излязох на състезание във Франция и много така ме мотивира и амбицира, че мога да стана истински спортист и мечтата ми беше и аз да се кача на почетната стълбичка, и аз да усетя тръпката как е.

Нали, забелязах точно тогава хората как мислят за хората с увреждания, че са равни с тях и нищо не ги притеснява. И оттогава някак си се успокоих и си казах какво по-различно има, наистина, между здравите и хората с увреждания.

Когато посетих фитнесзалата там да поддържам обща физическа подготовка забелязах, че има специални уреди и за хора с увреждания, и оттам ме мотивира идеята да направя спортен клуб за хора с увреждания и съответно да направя фитнес зала за хора с увреждания. "

През следващите няколко години, Стела Енева многократно печели златни медали в различните състезания и непрекъснато счупи световните рекорди в дисциплината хвърляне на диск. Обаче мечтата й е не само да спечели медали, а повече хора с увреждания да могат да спортуват.

„Няма никъде лесно. Просто човек трябва да се бори, за да успее, да се реализира, да направи нещо, да има нещо зад гърба си. Просто не можеш да мислиш само за себе си. Искам, нали, да помогана и на другите. Това е моето виждане, моето мислене."

През 2007 година, председателят на спортния клуб във Варна, Стела Енева създава първи фитнес за хора с увреждания в България, с усилията й повече хора с увреждания могат да контактуват със спорта, който обичат дълбоко.

„О, от сутринта до вечерта не се спирам. Сега в момента искам да мога да раздвижа нещата за самата фитнес зала, да мога да уредя документите, има много документи, бюрократщина. Трябва да се подготвят, ремонтът да върви, за да може да се отвори спортния клуб, да може да се отвори залата, защото има доста членове, които искат да спортуват, да тренират, защото самата зала ще бъде спорт за здраве, за аматьори, за професионален спорт. Не можеш един човек с увреждане, на който не му е в кръвта спорта, не може да го накараш насила да спортува. Той може само за здраве, да се поддържа, да не е в тежест на роднините си. Сам да се справя. Много ми се обаждат и ме питат дори какво става с клуба, кога ще се отвори, проявяват интерес дори от други градове, защото той ще бъде единственият за цяла България, който ще бъде създаден специално за хора с увреждания."

Въпреки че Енева има доста работа във фитнес центъра и спортния клуб, тя продължава тренировките. Радва се, че можа да получи квотите за Параолимпийски игри в Пекин в две дисциплини.

„Тренирах, но така за себе си, спорт за здраве, просто никога не съм си мислила нали, че мога да стигна някакво по-високо ниво. Човек винаги трябва да прави някаква крачка, защото животът става еднообразен, трябва да има малко разнообразие."

Пожелаваме й успехи и в бъдещите състезания, и в работата във фитнес центъра и клуба. Според мен, всичките спортисти с увреждания, които отстояват мечтата си, са истинските герои.

Павел