Драги слушатели, добре дошли в рубриката „Синове и дъщери на велик Китай". Пред микрофона е Ива. В днешната рубрика ще ви разкажа за китайския драматург Хуан Дзудзян – 88 годишния симпатичен старец. Той бил актьор и военнослужещ. Произведенията му още са класически. Чак преклонна, той още работи усилено в писането.

През 1921г Хуан Дзундзя е роден в Пекин, тогава обществото било нестабилно. През 1931г Япония нахлула в североизточен Китай. Точно преди нахлуването, 10-годишния Хуан Дзундзя чувствал наближаването на войната и написал пиесата-притча „Сърцето на човека", която е първия му сценарий. В продължение на следващите десетилетия той създал много произведения, но той още си спомня първата си творба.

„Обикновените хора, включително аз – едно дете чувствахме, че войната е възможно да избухне по всяко време. Написах детски разкази. В градината на животните, животните живеят хармонично, но човекът убива и наранява животни. Животните се сплотяват и побеждават човека. Те искат да видят какво е сърцето му и се оказва, че сърцето му е черно. Съученикът ми я публикува в „Световния вестник". Това беше първия ми сценарий."

Родителите на Хуан Дзундзян често го водели да гледа пиеси. Това му показало голямо влияние. През 1935г той влязъл в училището Нанкай, град Тиендзин. Училището има дълга традиция в изпълнението на пиеси. Хуан започнал да показва таланта си на сцената на училището. Той каза, че решението за занимаване с пиеси взел след като гледал произведението на известния драматург Сао Ю „Проливен дъжд с гръмотевици". Хуан харесал сценария, но считал, че да стане отличен драматург трябва да опознае сцена и трябва първоначално да стане актьор.

„Считах, че може да се занимавам с драматургия. Считах, че актьор е професия за таланти. Трябва да бъде хубав и едновременно да може да играе странен и грозен герой. Трябва да бъде силен, да може да язди кон и стреля с пистолет. Не съм талант, но имам мнение: в бъдеще ще мога да пиша сценарий познавайки преживяванията на актьор."

През 1940г Хуан Дзундзян пристигнал в Шанхай, влязъл в драматична група и станал актьор. Впоследствие той напуснал Шанхай и пристигнал в Чунцин. Там също показал талант като актьор.

Тогава поради външната агресия срещу Китай, през 1943г Хуан Дзундзян влезъл в морскте сили. След като Япония капитулирала, Хуан Дзундзян се завърнал в Шанхай и започнал да пише сценарии. Той написал произведението „Събирането", което е първото му произведение, пресъздадено на кино-екран. С това Хуан се превърнал от актьор в драматург.

След създаването на КНД през 1949г, Хуан положил повече усилия в работата си. Той написал „Историята на Лиубао", в която се разказва, че млад офицер се влюбва в селско момиче и после се разделят. Най-накрая те заедно нанасят удар на деспотите и побеждават.

Чухте главната песен на филма. След прожектирането, филмът постигнал големи успехи. Името на Хуан Дзундзян се знае широко от хората. Досега като чуят тази песен, хората могат да се сетят за филма.

През 1959г след демократичната реформа в Тибет, Хуан Дзундзян 4 пъти посетил Тибет и направил много интервю. Той създал сценария „Крепостни селяни". През 1964г едноименния филм се прожектирал и получил голямо одобрение.

През целия живот на Хуан Дзундзян, той преживял много трудности. Сега въпреки че е много възрастен, той продължава да пише.

„Не мога да живея в сиво или в черно, трябва да живея в светлина. Не мога да хабя времето. Вече съм стар, но още съм жив. Трябва да обмисля как да живея, как да живея по-радостно и да донесе радост на другите. Докато съм жив, трябва да правя нещо, да пиша нещо."

Ива