Привлечени от подобна слава, аз и господин Хайн с удоволствие приехме поканата на наши китайски приятели да се разходим до пещерата и в неделното утро се отправихме натам. Когато стигнахме до входа й, слънцето вече беше ни напекло така, че с удоволствие се спуснахме в черната пещерна паст. Само след броени секунди, лятната жега отстъпи пред прохладата на земните недра.

Според геолозите преди около четиристотин милиона години, районът на Пекин е бил дъно на море, където лека полека са се натрупвали органични и неорганични отлагания Така времето и природата създали едно приказно пространство, което днес съперничи на фантастичните подземни пейзажи от „Властелина на пръстена".

През 1446 година будисткият монах Юенгуан открил пещерата и я нарекъл „Пещера на скритата истина". В скалите срещу входа на пещерата той очертал фигури на десетте повелители на Ада. Десет години по-късно монахът довел каменоделци, които издялали скулптури на десетте владетели на Ада и на Бодхисатва Кшитигарбха (на китайски Дидзан Пуса). Ето защо пещерата се прочула като пещера на десетте Буди. В наше време пекинската управа е избрала името „Пещера на каменните цветя", за да отбележи невероятното разнообразие от сталактити и сталагмити, наричани на китайски и „каменни цветя".

Огромната възраст на тази пещера я превръща в изключително ценен обект на геологически и палеонтологически проучвания. За обикновените посетители като мен и моите приятели остава искрената възхита и преклонение пред „ръката" на Природата – творец на подобна красота.

Днес шест от седемте подземни нива на пещерата са достъпни за посещение от туристите и предлагат изключително разнообразие от сталактити, сталагмити и всякакви други форми, изваяни от времето и водата. Нашите китайски приятели ни казаха, че пещерата е „жива" и макар че първоначално не разбрахме какво имат предвид, разходката из земните недра не остави съмнение в правотата на тези думи. Водата – под формата на капки, ручейчета, струйки и подземни потоци – продължава вековното си дело и днес. Каменните сводове, стени, мостове и колони създават у посетителя усещането за неведома промисъл, вдъхнала живот на студения камък. През изминалите 500 години от откриването на пещерата народният гений е дал на каменните фигури и пейзажи живописни имена: „огледалото на вълшебника", „Краля на маймуните", „каменните цветя", „знамето", „лъва – хранител на Дхарма", „джуджето", „пеперудите", „наставника и неговия ученик", „небесния мост" и много други.

Разходката ни сред тези приказни създания продължи близо два часа, а от екскурзовода разбрахме, че обиколката на всички зали надхвърля 2500 метра. При температура от 13 градуса, всички ние с удоволствие се катерихме и се спускахме по тесните стълби, виещи се сред сталактити и сталагмити и се опитвахме да си представим какво ли е било усещането на оня пръв монах, открил за света това подземно приказно царство. Макар че от него ни делят повече от петстотин години, а и в днешния свят като че ли не е останало много място за религиозно чувство, струва ми се, че възхищението от природната красота и величие са същите както и тогава.

Скъпи слушатели, ето че времето на нашата среща вече изтича. Аз, водещата Евелина Хайн, ви пожелавам приятна събота и неделя с програмата на Радио Китай за чужбина и ви казвам „Дочуване от Пекин!"