В наши дни се появи тезата, че през 21 век оценката доколко дадена нация живее добре, не може да се прави единствено въз основа на показателите за брутния вътрешен продукт на страната, а трябва също така да се вземе под внимание и показателят за брутното национално щастие. Тоест за да се оцени истинското благоденствие на една страна, не може да се гледа само абсолютната стойност на нейния БВП и скоростта на икономическия й ръст, а трябва да се гледа и душевното състояние на народа й – имат ли чувство за сигурност хората, оптимистично настроени ли са, доволни ли са от живота си.

У нас в края на 80-те години на миналия век е проведена анкета като част от международно социологическо проучване. Резултатите от анкетата посочват, че стойността на показателя за брутното национално щастие е едва 64%. Когато анкетата е повторена през 1991 година, стойността на показателя се е покачила до 73%., благодарение на подобряването на жизнените условия и провеждането на много мерки като част от реформата.

През 1996 година обаче при поредната анкета стойността на показателя за брутното национално щастие се е снижила до 68 %.Това е много объркващ резултат. Той на практика посочва, че дори обществото да е икономически проспериращо, възможно е облагодетелстваните от плодовете на цивилизацията отделни негови членове да живеят в изключително сложно състояние на душевен дискомфорт.

Нека сега да се върнем повече от 2500 години назад във времето и да видим как са живели мъдреците в онази епоха на материална оскъдица.

Любимият ученик на Конфуций се казва Йен Хуей. Веднъж Конфуций го похвалил с думите: „ Истински мъдър е Йен Хуей! Той живее в схлупена къщурка с купичка варен ориз и черпак вода на ден. Хората не понасят такова тегло, а той не се оставя мизерията да го натъжи! Истински мъдрец е Йен Хуей!" ...

Много хора вероятно ще кажат: „Такъв е животът, дали си беден или богат, все трябва да живееш, какво друго ти остава?" Онова, заради което Йен Хуей най-вече заслужава възхищението ни, е не търпението му в такива мизерни условия, а неговата цялостна житейска нагласа. В условия, които всички хора оценяват като мъчителни и достойни за оплакване, Йен Хуей не губи оптимизма си. Само истински мъдрият човек не се изнурява от материалната оскъдица и успява винаги да съхрани душевен мир и спокойствие.

Разбира се, никой не иска да живее в недоимък и трудности, но и материалната задоволеност сама по себе си не може да разреши душевните ни проблеми.

Нашият материален живот значително се е подобрил и продължава да се подобрява, но много хора са все по-недоволни. Причината е в това, че хората виждат около себе си още по-голямо богатство, а и винаги има неща, които не им позволяват да постигнат душевна уравновесеност.

Всъщност, човек по начало може да отправи погледа си в две различни посоки. В единия случай можем да отправим погледа си навън и да разширяваме до безкрай познанията си за света. В другия случай можем да обърнем погледа си навътре към самите нас и да изследваме безкрайно дълбокия си вътрешен свят.

Очите ни обаче винаги са отворени за външния свят, а виждат твърде малко от вътрешния ни свят.

Тайната на щастието, на която Конфуций може да ни научи, е в това как да намерим душевно спокойствие.

Всеки се стреми към щастлив живот, но щастието е просто едно усещане и то не зависи от това дали си беден или богат, а е свързано с душата. В своите „Беседи" Конфуций обяснява на учениците си как да търсят радостта от живота.

Скъпи слушатели, така завършиха минутите на днешната ни рубрика „Калейдоскоп". Дочуване и приятни дни в компанията на Радио Китай за чужбина!