И така:

„Казваме, че Конфуций е мъдрец. Мъдрецът е човекът, съумяващ най-добре от всички да действа в собствения си свят, човекът, привличащ околните с личните си достойнства....

Като четем „Беседите" можем да забележим, че когато наставлява учениците си, Конфуций много рядко е строг и назидателен. Тонът му обикновено е сговорчив и изпълнен с топлота. Тъкмо това е начинът, по който Конфуций въздейства. Тъкмо това е и начинът, по който конфуцианството въздейства.

Виждали сме как се държат някои учители и как с назидателен тон обясняват на учениците си какво не бива да правят. Такъв учител не е добър учител, истински добрият учител също като Конфуций в кротка и спокойна беседа с учениците си, им разяснява връзките между Небето, Земята и Човека.

Това спокойствие и благост, това смирение и кротост са истинският идеал на китайците за човешкия нрав.

За разлика от Запада, в Китай философията издига като висша ценност достолепната, разумната и великодушна красота. Образът на Конфуций от „Беседите" е въплъщение тъкмо на този естетически идеал.

В образа на Конфуций е концентрирана сила, идваща от пълнотата на душата. Тази сила е онова, което по-късно Мъндзъ нарича „ духовна величавост". Само когато есенцията на Небето и на Земята се съберат в душата на човек, той се преизпълва с подобна сила.

Идейното ядро на „Беседите" на Конфуций е в това безбрежността на Небето и всеобемащата сила на Земята да се слеят в едно в човешкото сърце, така че Небето, Земята и Човекът да станат едно съвършено цяло, а с това и човешката сила да стане неизмерима.

И в наши дни често се казва, че подходящият момент, благоприятното място и добронамерената среда са основата за успеха на всяко начинание. Точно това е разковничето, оставено ни от древните мъдреци.

Никога не бива да забравяме силата, дадена ни от Небето и Земята. Какво означава „единението на Небето и Човека"? Става дума тъкмо за хармонията между човек и природата. /2.40

Стремим се към хармонично общество, но знаем ли какво е всъщност истинската хармония? Тя съвсем не е само разбирателството между съседите в квартала, нито пък е само хармонията между хората, а включва и хармоничното съвместно съществуване на „десетте хиляди" неща в света. Тази хармония предполага Човекът да се отнася към всичко в природата с уважение и толерантност...

Това е вид сила и ако се научим да я култивираме в себе си, то ще се сдобием и с душевна нагласа като на Конфуций.

Можем да видим, че Конфуций е изключително благ и сговорчив, но заедно с това той притежава изключително вътрешно достолепие. Така е, понеже той притежава огромна сила, силата на вярата. Конфуций е човек за който вярата е от огромно значение.

Един от учениците му, Дзъгун, го попитал: „Какво е нужно, за да бъде държавата мирна, а управлението стабилно?" .....

Отговорът на Конфуций е съвсем прост. „Нужни са само три неща: достатъчно войска, достатъчно продоволствие и вярата на народа." ...

Ученикът обаче продължил с въпроса си. „Три неща са твърде много. Ако трябва да се откажем от едно, кое ще бъде то?" 'Конфуций казал: „Ще се откажем от войската." Тоест, няма да разчитаме на военната сила. Дзъгун пак попитал „Ако трябва да се откажем и от още нещо, кое ще бъде то?" Конфуций напълно сериозно му отвърнал: „Ще се откажем от продоволствието." Тоест, ако се наложи ще гладуваме. След което добавил " Винаги е имало смърт, но ако я няма вярата на народа, не става."

Мисълта му е следната: ако няма храна, със сигурност настъпва смърт, но от древността до днес кой не е умрял (по един или друг начин)? Затова смъртта не е най-страшното. Най-страшното за една държава е народът й да загуби вярата и почитанието си към управниците, защото тогава настъпва разруха и провал." /4.46

...Ето това е концепцията за управление на Конфуций. Той смята, че вярата е сила, достатъчна да създаде една цяла държава.

Скъпи слушатели, водещата Евелина Хайн се разделя с вас и ви желае приятни минути в компанията на Радио Китай за чужбина. Дочуване!