Когато става дума за китайска философия, имената, за които се сеща широката публика извън Китай, са тези на Конфуций и на Лаодзъ. Аз ще оставя настрана въпроса доколко ученията на тези двама мъдреци отговарят на западните критерии за философия. Ще изтъкна само, че и Конфуций и Лаодзъ са възприемани от самите китайци като въплъщение на две основни идейни течения, оказали огромно въздействие върху формирането на китайския цивилизационен идеал. В този смисъл Конфуций и Лаодзъ са алфата и омегата на китайската култура, двата полюса, между които се разгръща многообразието на идеи и социални практики още от преди началото на новата ера та чак до днес.

Независимо от превратностите на историята, завещаните от Конфуций и Лаодзъ идеали за човешкото осъществяване неизменно провокират към размисъл и към действие. Особено в последните две-три десетилетия, с нарастването на новото национално самочувствие на Китай, ученията на двамата древни мъдреци се радват на все по-голям интерес и уважение от страна на всички обществени кръгове. Това предизвиква и появата на многобройни интерпретации и коментари на оригиналните текстове, което позволява на широката публика да намери път към мъдростта на всеки един от двамата.

Един от изключително популярните и медийно успешни опити за тълкуване на идеите на Конфуций е цикълът от телевизионни лекции върху неговите „Беседи", изнесени през 2006 година от доктор Ю Дан по канал 10 на централната китайска телевизия ССТВ. Ю Дан е магистър по древна китайска литература, доктор по медийни науки и професор в института по изкуство и медии към Пекинския педагогически университет. След огромния успех на нейните телевизионни лекции, тя издава коментарите си върху „Беседите" на Конфуций като самостоятелна книга. Тъкмо тази книга държа в ръцете си, скъпи слушатели, и бих искала да Ви предложа някои от размишленията на Ю Дан върху учението на Конфуций.

„...Не мислете че „Беседите" на почитаемия Кун са толкова възвишени и непостижими, че днес на нас ни остава само да ги съзерцаваме от низините, където се намираме.

На този свят истината винаги е простичка, точно както е прост и ясен фактът, че слънцето изгрява всеки ден от изток и че напролет трябва да се сее, а наесен - да се прибира реколтата.

Онова, което ни се казва в „Беседите" винаги е било и ще си остане най-простото.

Истинският смисъл на „Беседите" е в това да ни обясни как да заживеем щастливия живот, от който душите ни имат нужда.

Казано чисто и просто, „Беседите" ни учат как в наши дни да получим душевно удовлетворение, как да се приспособим към хода на ежедневния живот, как да намерим собственото си място.

„Беседите" са тъкмо такъв сборник със думите на учителя.

Преди повече от 2500 години учениците на Конфуций записали фрагменти от думите и постъпките на своя учител и така ги съхранили за бъдещето. Тъкмо тези откъслечни записки предимно от наставленията на Конфуций по-късно били събрани в едно и станали известни като „Беседите".

Може да ни се стори, че в „Беседите" няма строга логика, понеже по-голяма част от съдържанието им са коментари на конкретни случки и почти изцяло липсват цялостни разгърнати нашироко съждения. Почти всеки отделен коментар е пределно кратък и простичък.

Всъщност обаче и липсата на думи е своеобразно наставление.

„Учителят рече: Нима Небето говори? Четирите годишни времена идват и си отиват, нещата се раждат и умират. Нима Небето говори?"

Всъщност основното послание на „Беседите" е определено отношение към нещата, простичко и топлосърдечно отношение към живота. Тъкмо с това Конфуций въздейства на учениците си.

Всички знаем, че Конфуций е имал 3000 ученика, а 72 - ма от тях са известни като „Добродетелните". Всеки един от тях е семенце, което разнася надалеч житейското отношение и мъдростта на Конфуций."

Скъпи слушатели, следващия път ще ви представя още един откъс от коментарите на Ю Дан върху „Беседите" на Конфуций. Сега обаче настъпи моментът да ви кажа дочуване и да ви пожелая приятни минути с програмата на Радио Китай за чужбина.