Здравейте, скъпи слушатели! Днес аз, водещата Евелина Хайн, отново имам приятната възможност да споделя с вас впечатленията си от живота в китайската столица. Преди това обаче бих искала да благодаря на всички вас – мои стари и нови приятели - за високата оценка, която давате на разказите си в коментарите си. Надявам се да мога и занапред да ви забавлявам и вълнувам макар и задочно с преживяванията си на любопитен чужденец, оказал се през девет планини в десета...

Днес ще ви разкажа как прекарах миналата неделя, 9 май. Макар че този ден е посветен на Европа, тук в Пекин по разбираеми причини само информационните агенции отбелязаха този празник. Иначе 9 май си беше обикновен слънчев неделен ден с приятен ветрец, така че ние с господин Хайн и с Павката - моя колега от Радиото – се отправихме към една от най-известните забележителности и символ на Пекин – Храма на Небето.

Храмът на Небето представлява всъщност цял комплекс от сгради и съоръжения с ритуално предназначение. Първоначално комплексът бил изграден през 1420 година по заповед на тогавашния император от династия Мин като място за ритуали, свързани с култа към Небето и Земята и повече от 100 години е известен като Храм на Небето и Земята. Едва когато през 1530 в северните предградия на столицата построили Храм на Земята, предишният храмов комплекс започнал да се използва специално за жертвоприношения към Небето. Тъй като се вярвало, че императорът е син на Небето, единствено той можел да принася жертвените дарове в Храма. Този култ продължил и по времето на следващата династия – Цин, императорите от която реконструирали и разширили храмовия комплекс. Днес целият комплекс заема площ от 2 730 000 квадратни метра, а основните постройки са разположени по протежение на дълга 1200 метра ос, с което се нарежда на първо място в света сред ритуалните съоръжения, посветени на Небето.

Освен красивите ритуални съоръжения като Залата за измолване на богата реколта, кръглата тераса за молитви в деня на зимното слънцестоене, Залата на небосвода и Стената на ехото около нея, към Храма на Небето ни привлече и огромният му парк със стари кипариси и тучни поляни, сред които се вие и покрита алея за разходка, дълга стотици метри. 

Аз, господин Хайн и колегата ми Павлин разбира се не бяхме единствените посетители на парка и всъщност тъкмо хората около нас направиха разходката ни особено приятна. Причината е в здравословната традиция, следвана от възрастните хора в Пекин, да се отдават на забавления с приятели на открито в парка. Ето защо от ранни зори по поляните и площадките тук могат да се видят държеливи старци да танцуват, да играят тайдзи или да се разкършват с други упражнения.

В парка при Храма на небето ние имахме удоволствието да станем свидетели на групи от възрастни хора, събрали се на алеята, които с пълни гърди пееха патриотични песни под диригентството на един енергичен старец. В съседство с пеещите, друга група от жени и мъже на средна възраст с плавни движения размахваха палки за федербал, но вместо перцата, подхвърляха малки меки гумени топки. На пет-шест метра в страни пък шикозна двойка се беше отдала на вихъра на танца, обявен като фламенко, макар че само за роклята на дамата беше възможно да се твърди с чиста съвест, че има нещо общо с посочения танц...

Независимо от нивото на изпълнението си, двойката предизвика вниманието и одобрението на всички наоколо и след минути, сцената на открито се изпълни с много други двойки, решени също да открият удоволствието от движението в ритъм.

Ние - тримата чужденци – също не устояхме на изкушението и се опитахме да хванем логиката на играта с меката гумена топка, наречена на китайски „Тайдзи с меко топче". Дружелюбен играч ме подкани да се включа в играта и в продължение на десетина минути се опитваше да ме научи да следвам движението на топката без да й се противопоставям, за да постигна онази лекота и грациозност на движенията, които лелките и чичковците наоколо притежаваха сякаш по рождение...

Господин Хайн също не остана назад и въоръжен с чанта, шапка и детинско нетърпение, се юрна след гуменото топче, а китайците наоколо се усмихваха с умерено любопитство...

След известно време усетихме, че разходката на открито е събудила апетита ни и напуснахме парка, в търсене на перфектния обяд, но решени някой ден да се върнем отново сред старите кипариси на Храма на Небето.

Скъпи слушатели, днешната ни среща е към края си, затова ви казвам „Дочуване" от студиото ни в Пекин и ви желая приятни почивни дни в компанията на Радио Китай за чужбина.