Драги слушатели, на тазгодишният 12-ти май се отбелязва една година от земетресението в провинция Съчуан. През изминалата година хората от пострадалите райони изпитаха сериозно преживяване. Те не само изстрадаха мъките от земетресението, но и поемат задачата за възстановяването на домовете си. Хората от различни обществени кръгове им оказват обичта и помощта по различни наЦини, с цел те по-скоро да излязат от сянката на трагедията и да се върнат в нормалния живот. Особено животът на сираците след земетресението е в центъра на вниманието на обществото. Днес ще ви запозная с живота на момичето Цин Фанжуей.

„Казвам се Сузи. На 13 години съм. Обичам плуването. Обичам да свиря на пиано. Обичам да ям плодове и обичам пандите."

Момичето, която представя себе си на английски език, се казва Цин Фанжуей. Тя е ученичка в седми клас на училище Гуан'я в град Ду Дзяниен. Няколко часа преди земетресението, родителите й я посетили в училището. На връщане земетресението избухна. Родителите й изчезнали и досега не се знае къде са.

Тогава Цин Фанжуей беше на урок в училището. Споменът е тежък и неясен за нея. Учителката й У Сяося много добре помни какво е станало по време на земетресението.

„Когато избухна земетресението, сградата непрекъснато се тресеше. Не можах да стоя. Учителите бързо заведоха учениците в игрището. И земята започна да се движи."

Светът на Цин Фанжуей веднага станал сив. Тя често мълчела и беше тъжна. Много хора от различни обществени среди й оказват помощ. Директорът на училището й Цин Гуаня научи за нейната история и й обеща, че ще й помогне до завършването.

„Ученето й от началното училище до университет ще бъде безплатно и училището ще осигури всички парични средства за нея. Мисля, че тогавашните обещания са изключително важни за нея."

И засега не са открити родителите й и Цин Фанжуей става сирак след земетресението. Тя всеки месец ще получи 600 юана помощ от държавата, освен това, местното правителство и представителите от различни среди често им предоставят парична помощ, затова тя няма икономически проблем.

Но психичната рана няма да се възстанови толкова бързо. Учителите, съучениците и роднините й старателно създават добра атмосфера за нея, нека тя не чувства самотна повече. Учителката й У Сяося ни каза:

„Тя живее заедно със съучениците си от понеделник до петък, те са като братя и сестри. По време на уикенд родителите на съучениците ще я вземат и нейният вуйчо я взема веднъж месечно. Затова през този учебен период тя става по-отворена и започва да разговаря с други."

Цин Фанжуей отново е изпълнена със смелост за нов живот. Тя спечели първата награда в общокитайския конкурс за есе на английски език. Нейното есе е свързано със земетресението. Тя пише в него: „Ще се усмихна към миналото, ще бъда решителна и самоуверена. Всичко ще се опре на себе си."

Ученето запълва времето на Цин Фанжуей. Английски, френски, география, пиано......, тя обича всеки урок в училището. Тя полага усилия за реализиране на мечтата си.

„Имам много мечти. Искам да стана лекар, също искам да се занимавам с проучване на земетресение, защото искам да зная кога ще има земетресение."

Данните показват, че земетресението в Съчуан през миналата година е оставило 650 сирака. В момента 630 от тях живеят в детските домове или училища. Като Цин Фанжуей, те получават грижи от различни обществени кръгове и животът им започва нова страница. (Ангелина – Ева)