Здравейте, скъпи слушатели! Отново сте с мен, водещата Евелина Хайн, в минутите на рубриката „Калейдоскоп". Днес бих искала да ви разкажа за една интересна изложба в Пекин. Експозицията е озаглавена „Отблясъци от края на династия Цин" и представя на посетителите великолепната и рядка възможност с помощта на фотографии да се пренесат почти 140 години назад във времето от края на последната имперска династия в Китай. Авторът на общо 150-те снимки е шотландският професионален фотограф Джон Томсън, който през 1868 година избира Хонконг за отправна точка на своите пътешествия из Китай. Най-дългото от общо четирите му пътувания трае 2 години, през които той изминава над 3000 километра из цялата империя и запечатва образи и моменти от живота на най-различни хора.

Смята се, че фотографията се ражда през 1839 г., когато Парижката академия на науките официално признава открития от Дагер способ за запазване на траен фотографски образ (дагеротипия). През Опиумните войни от средата на 19 век заедно с агресорите в Китай навлиза и това изкуство да се запечатват образи. Томсън съвсем не е първият чужденец снимал в Китай, но със сигурност е първият фотограф, вложил в „китайските" си снимки естетически усет и журналистическа достоверност, съпътствани с топло човешко отношение към хората пред обектива му.

Когато през 1868 година Томсън пристига в Хонконг, разликата между тогавашната фотографска техника и днешните камери е като от Земята до Небето. Още не е изобретен фотографският филм, така че изображенията се фиксират по метода на амбротипията върху стъклени пластини. Технологичното време е доста дълго, а понеже всички етапи от заснемането до проявяването на образа трябва да се извършат на място, фотографът е принуден да носи със себе си цялото свое оборудване. Можем да си представим какво усилие и какъв професионален ентусиазъм е изисквала цялата тази работа, още повече в условията на напълно чужда и непозната за Томсън цивилизация.

Джон Томсън тръгва от провинция Гуандун, преминава през провинция Фудзиен, след което се отправя на изток и на север, стига до Пекин, а после се спуска по течението на Яндзъ и се завръща в Южен Китай. По време на пътуването си той снима пейзажи, хора, сгради и сцени от ежедневието в градовете и селата през които преминава. Като цяло хората, уловени от обектива на Томсън, са три типа: трудещи се от най-ниските обществени прослойки (хамали, кулита, монаси, войници, занаятчии), жени (както богати, така и бедни) и имперски сановници. Особен интерес за обектива на шотландския фотограф представляват жените от всички обществени прослойки и можем да твърдим, че той успява да създаде достоверен портрет на китайската жена от края на династия Цин.

Както вече споменахме, Джон Томсън не е единственият привлечен от екзотиката на Китай чуждестранен фотограф. За разлика от останалите преди него обаче, Томсън насочва вниманието си не толкова към негативните страни от обществения живот на Китай по това време, а по-скоро към общочовешките теми от ежедневието – хранене, търговия, облекло, радостни и тъжни събития като сватби и погребения. Така Джон Томсън си спечелва заслужената слава на един от родоначалниците на документалната фотография и след завръщането си във Великобритания посвещава години за да популяризира знанията си за Далечния изток.

Интересна особеност на фотографиите на Томсън е непосредствеността в изражението на сниманите хора. През 19 век повечето от китайците не са виждали чужденци, нито пък фотоапарат. Много от хората дори смятат, че снимането може да „открадне душата" на човек. Хората, снимани от Томсън обаче, са в повечето случаи спокойни и естествени, което издава умението на фотографа да предразположи обекта си. Пример за таланта му да убеждава е снимка на миниатюрно женско стъпало, освободено от обувката и платнените ленти, които го пристягат и изложено на погледа на фотографа в цялата си достойна за съжаление уродливост.

Снимките на Джон Томсън се превръщат в ценен документ за епохата от края на последната имперска династия Цин, който за пръв път е изложен на вниманието на китайските посетители в музея на световното изкуство в Пекин до 16 май тази година. След края на изложбата в столицата, снимките ще отпътуват за Южен Китай – Фудзиен, Гуандун и Дунгуан – все по местата, посетени от Томсън навремето – и ще бъдат представени на публиката там. Догодина, в навечерието на китайския пролетен празник, снимките ще бъдат изложение в Лондон в залата на „Уелкъм Лайбръри", чиято собственост са от години.

Скъпи слушатели, дочуване и до нови срещи в ефира на Радио Китай за чужбина.