Добър ден, скъпи слушатели и честит първи май! Радвам се, че в този празничен ден имам възможност да изразя надеждите си за един по-достоен професионален живот за всички нас и да отправя пожеланията си трудът да ни носи повече удовлетворение, повече радост и повече блага – както за тялото, така и за душата ни.

В днешното издание на рубриката „Калейдоскоп" ще ви разкажа за моята последна разходка или по-право излет до Ботаническата градина на Пекин. Тя се намира в подножието на може би най-известното възвишение извън града – Благоуханната планина. Това красиво име планината дължи на кайсиевите дървета, покривали склоновете й в древността, чиито цветове изпълвали въздуха с истинско благоухание. Според друга легенда пък, на върха на планината имало скала, чиято форма много напомняла на кадилник за благовония, та оттам и името на планината. Днес вече ги няма нито кайсиевите дървета, нито скалата – кадилник, но името на Благоуханната планина е останало и е познато на всеки жител и гост на Пекин. Разходката до един от множеството храмове по склоновете й или просто сред зеленината е любим начин за прекарване на свободните дни на хората тук. Едно от най-посещаваните места е Ботаническата градина, ширнала се на площ от 400 хектара с около 10 000 вида растения – познати и непознати за европейския посетител.

Миналата неделя аз и няколко сънародници се отправихме тъкмо към този зелен оазис. Разбира се, знаехме, че няма да сме сами в градината в този чудесен пролетен ден – един от малкото ясни и тихи априлски дни в Пекин. Въпреки тази предварителна нагласа, европейските ни стандарти за населеност отново бяха подложени на изпитание от тълпите столичани, потърсили в градината отмора от градската сивота. Още на входа на градината човешкото море ни заля и ни понесе със себе си по алеите. Посетителите съвсем като морски вълни заливаха поляните и сякаш се надпреварваха с чуруликащите врабчета и косове да издигат гласове до небето. Очевидно бяхме хванали сезона на цъфналите вишни и затова не бяха рядкост хората (мъже, както и жени) коронясали се с венчета от изкуствени вишневи цветове, за да са в унисон с обстановката. Яркорозовите съцветия по клоните на ниските вишневи дръвчета наоколо изглеждаха толкова неправдоподобно едри и пищни, че на няколко пъти не се удържах да ги пипна и дори да ги помириша, за да се убедя, че поне те не са от полиестерна коприна. В защита на естествената им прелест наоколо жужаха и пчели и току забиваха нос в пищната розова маса...Лек ветрец милваше страните ни и набръчкваше повърхността на сините езера покрай алеята, а слънцето обливаше идиличната гледка с мека светлина...

Цъфналите вишни около нас неусетно отстъпиха място на високи кипариси и пътеката ни отведе до Храма на спящия Буда. Обителта, изградена през 7 век и преустроена през 14 век, днес е един от най-известните будистки храмове в Пекин. Тук се намира 54- тонната бронзова статуя на спящия (тоест на преминалия в Нирвана) Буда, която е една от най-големите статуи от бронз на Буда в Китай. Заради славата на тази статуя, а и заради вековната история на храма, потокът от посетители тук не секва целогодишно и на олтара никога не липсват дарове. Пред очите ни хората се редяха на опашка, за да изчакат реда си и да се поклонят пред фигурата на Буда в надежда за изпълнение на желанията си. Друг начин да се измоли благоволението на Небето тук е да се откупи някоя от десетките костенурки и златни рибки, поставени в кофи пред входа и живинката да се пусне на воля в специално предназначеното за това „Езеро на спасението". Идеята по този начин да се трупа добродетелност изглежда се харесва на китайците и до днес, защото езерото беше пълно с освободени костенурки и рибки, а пред кофите постоянно имаше желаещи да откупят живота на някоя и друга беззащитна твар.

В двора пред залата със Спящия Буда имаше още една традиционна душеспасителна услуга – възможността срещу скромно заплащане да удариш по бронзова камбана за здраве и благодат. Ето защо към глъчката тук се прибавяше и приглушения тътен от ударите по камбаната с дървено трупче, увито в червен плат.

Ние обаче подминахме и костенурките и камбаната и се запътихме към другата най-посещавана част от парка - „Дефилето на вишните", където алеята постепенно се превръща в планинска пътека и човек може да се изкачи в самата Благоуханна планина. След като хвърлихме поглед от високо към града, тръгнахме назад отново сред цъфналите дръвчета, сочната зеленина на грижливо поддържаните поляни и бистрите води на изкуствените езерца...

Разходката ни завърши с обилна вечеря в малък непретенциозен ресторант близо до Ботаническата градина, където компанията ни допълни удоволствията за окото с наслада за небцето...

Скъпи слушатели, водещата Евелина Хайн ви казва „Дочуване от Пекин" и ви желае приятна седмица в компанията на Радио Китай за чужбина.