Скъпи слушатели, отново сте с мен, водещата Евелина Хайн в минутите на рубриката „Калейдоскоп". Днес ще ви доразкажа как ходих на рожден ден в планината Тай.

Макар и да се изкачвахме по стъпала, а не направо по камъните, усещането за суровия характер на планината не ни липсваше - от двете ни страни се издигаха стръмни скали, изсечени от безстрастната десница на времето във всевъзможни форми, а тук-там на твърдите им хълбоци се подпираха изкривени от вятъра дървета. Облени от лунната светлина, скалите и дърветата изглеждаха като излезли от свитъците с монохромни пейзажи на старите китайски художници. От време навреме над главите ни безшумно прелиташе прилеп, а в сенките около каменната алея се шмугваше нещо, което и най-зоркото човешко око не би могло да разпознае. Планинската клисура, по чието дъно се виеше алеята към върха, постепенно се стесняваше и студеният нощен вятър фучеше все по-страховито, а гласовете на поклонниците около нас ту се издигаха, ту заглъхваха, изнемощели от неравната битка с него.

Започнахме да правим почивки по-начесто, но ледените талази на вятъра ни подканяха да бързаме, за да се доберем до заветния връх. Започна да ни се струва напълно разумна идеята да вземем под наем по един от войнишките шинели, предлагани на все по-редките крайпътни сергийки, а неохотата да се облечем в такава дреха със съмнителна чистота започна да отстъпва пред желанието да се стоплим.

И така, след 4 часа пълзене по почти вертикалната каменна алея, в борба със студа, вятъра и умората, най-после стигнахме до Южната небесна порта, откъдето до върха на Нефритения император оставаха само още някакви си 1000 метра по почти равен терен. Откритото терасовидно пространство беше изпълнено с изпреварили ни поклонници, увили се в зелените войнишки шинели и налягали направо на земята покрай зидовете на Южната небесна порта и гостилничките, построени наоколо от предприемчиви търговци. До изгрева оставаха още 5 часа и половина и ние се подслонихме в една такава гостилничка, където се сгушихме в шинелите, получени срещу наем от 5 юана.

        (

Час преди разсъмване аз се насочих към главния храм на Повелителката на лазурните облаци, а моята приятелка се отправи към Скалата за посрещане на изгрева.

Вътрешният двор на храма вече беше пълен с народ и аз трябваше с усилие да се промъквам между стотици поклонници на богинята и техните бохчи, факли и торби, за да се добера до главната зала на храма. Тук вече трябваше да се откажа от надеждата да вляза при статуята на Майчицата от Тайшан, окупирана от молители. Останах на прага на залата да наблюдавам човешкото множество. Жени и мъже, стари и млади се тълпяха да поднесат даровете си на олтара и да се помолят Майчицата от Тайшан да изпълни най-съкровените им желания. На плочника пред олтара поклонниците слагаха торти, плодове, цветя, ритуални пари за горене, тестени фигурки, макарони, бонбони и всевъзможни други дарове. Тъмнината на нощта беше отстъпила пред светлината на благовонните факли и на огъня, запален в бронзови съдове, украсени с червени ленти за късмет. Смирени старици се хвърляха по очи на каменните стъпала пред олтара, след което се изправяха само за да запеят молитва и отново да се поклонят доземи пред лика на богинята. Постепенно възбудата обхвана всички в храма и най-възторжените поклонници решиха да щурмуват портите на главната зала за да влязат при статуята на всяка цена. Монасите вътре обаче затръшнаха крилата на портата за да спрат потока от нахлуващи хора. В настъпилата суматоха тълпата ме понесе към една от колоните в двора и за да не се блъсна в нея, трябваше с всички сили да се противопоставя на човешката маса, притиснала ме отвсякъде. За щастие успях да се измъкна и единствената жертва беше бамбуковият ми бастун, който си купих в подножието на планината. Той просто изчезна някъде сред краката на хората, но реших, че това е моят скромен дар за рождения ден на Първозданната повелителка на лазурните облаци.

Докато се съвземах, настъпи утрото и дворът на храма се изпълни със звуците на гонгове и барабани, удряни от монасите в чест на празника. Реших да оставя вярващите да празнуват и се запътих към най-високата точка на върха – храма на Нефритения император. Там хората не бяха по-малко и аз наистина заседнах сред навалицата от желаещи да запалят благовония и да хвърлят монета в раззинатата паст на едно бронзово чудовище в средата на храма.

С подобаващо търпение и усилия все пак успях да се измъкна и оттам и заслизах към огромната пещ, в съседство с храма на мойта богиня, където горяха стотиците чували с ритуални пари и благовонните факли.

След известно време открих и приятелката си, насладила се на изгрева и щастливи и доволни двете решихме първо да върнем военните шинели, а после да закусим на връх планината с местните деликатеси – продълговати мекици и рядка оризова каша. Трябва да ви кажа, скъпи слушатели, че отдавна не бях закусвала така сладко!

Заредени с нови сили, се качихме на лифта (Швейцарско производство) и за 20 минути се спуснахме отново до Средната Небесна порта, а оттам поехме надолу по каменната алея към града в подножието на свещената планина Тай.

Скъпи слушатели, дочуване и до нови срещи в ефира на Радио Китай за чужбина!

.