Здравейте, скъпи слушатели! Отново сте с мен, водещата Евелина Хайн в минутите на рубриката „Калейдоскоп".

В навечерието на Великденските празници имах възможност да се потопя в не по-малко празничната атмосфера на една съвсем друга религия – китайската народна религия, съхранила и доразвила древните вярвания в магическата мощ на Природата. Понеже от дълго време изучавам тъкмо тези вярвания, знаех, че на петнайсетия ден от третия лунен месец (който тази година се падна на 10 април) в планината Тай се чества рожденият ден на една богиня. Хората от околността наричат почтително тази богиня Майчицата от планината Тай или пък Светата майка, а в даоистките свещени писания тя присъства с името Първозданна повелителка на лазурните облаци.

Според някои от легендите, тя е внучка на божеството - повелител на планината Тай, а според други му е дъщеря. При всички положения обаче тя се радва на страхопочитание от страна на вярващите в нея, които всяка година отбелязват рождения й ден с пищни тържества и молитви. Майчицата от планината Тай е покровителка на семейството и децата, затова преобладаващото мнозинство от поклонниците, дошли в храма й на връх планината, бяха жени, а някои от тях носеха на ръце и невръстните си рожби.

Нека обаче да започна самото отначало. Както вече съм ви разказвала, скъпи слушатели, планината Тай се намира на около 600 км източно от Пекин в провинция Шандун. В подножието й още в древността хората съградили храм на нейния повелител – божеството на Източния връх и с годините около храма се появило цяло селище – днешният град Тайан. И до днес древният храм е център на ритуали и тържества, посветени на божеството на планината Тай и затова го избрахме за първа спирка от пътуването ни.

Оказа се, че храмът е цял комплекс, построен по подобие на императорския дворец в Пекин, с множество зали, вътрешни дворове и паркове. В централната зала се извисява статуята на самия бог на планината, а в задните помещения са фигурите на съпругата му, на синовете и внуците му, сред които е и нашата богиня – Повелителката на лазурните облаци. Всички тези фигури бяха в пищни празнични одежди и окичени подобаващо за случая. Пред всяка една от статуите беше поставен олтар, отрупан с дарове, поднасяни от поклонниците, които смирено се снишаваха в челобитни поклони пред взора на божествата и с трепетна надежда отправяха молитвите си към тях. Пред повечето от залите в огромни бронзови съдове гореше огън от ритуални хартиени пари и се издигаше дим от тлеещи благовонни факли. Краищата на бронзовите съдове бяха отрупани с малки и големи катинарчета, за които се вярва, че могат да „заключат" живота и здравето на близките, така че злите духове да не ги отмъкнат със себе си. Всички тези древни ритуали щяхме да наблюдаваме по-късно и по пътя към върха на планината, където е и главният храм на Първозданната повелителка на лазурните облаци. Още в храма на дядо й обаче усетихме жизнената сила на този древен култ.

След като се възхитихме на великолепните сгради, статуи и паркове в храма в града, се отправихме към подножието на самата планина. Междувременно се беше здрачило и ние решихме да не прекаляваме с туристическия си ентусиазъм и да съкратим разстоянието като стигнем до средата на поклонническата пътека с автобус. Ето как в 10 вечерта се озовахме пред арка с името „Средна небесна порта" на стръмна алея от изсечени в скалите стъпала. Оттук започна нашето нощно изкачване към върха на планината и към храма на богинята. Заедно с нас в този нощен поход бяха десетки и дори стотици поклонници, нарамили огромни благовонни факли и бохчи с дарове за рожденицата. Някои от тях бяха хора на преклонна възраст и с неудобство трябва да призная, че се движеха с доста по-бодра и равномерна крачка от нас – чуждоземните туристи. Други наши спътници бяха малките керамични или метални фигурки на всевъзможни божества, поставени по протежение на алеята в кашончета, където някои от поклонниците хвърляха монети. Постепенно крайпътните дюкянчета се разредиха и само пълната луна осветяваше тесните и стръмни стъпала нагоре към върха.

Скъпи слушатели, минутите определени за днешната ни рубрика „Калейдоскоп" вече изтичат. Ето защо разказът ми ще продължи следващия път. А сега се разделям с вас и ви пожелавам радостни Великденски празници и приятна седмица в компанията на Радио Китай за чужбина.