На 2-ри март Пресслужбата на Държавния съвет на Китай публикува бяла книга „50 години от демократичната реформа в Тибет". В нея се посочва, че демократичната реформа представлява голямо събитие не само в тибетското общество и прогреса на правата на човека в Тибет, но и голям напредък в човешката цивилизация.

В бялата книга на Държавния съвет на Китай се казва, че преди 1959 година тибетското общество е по-изостанало даже от средновековието на Европа и е под контрола на политико-религиозната власт. 14-тият Далай лама, като вожд на фракцията Гълу от тибетския будизъм, концентрира политическата и религиозната власт в себе си. Той представлява феодалната крепостническа класа. Тогава чиновниците, аристокрацията и монасите заемат само 5% от населението в Тибет, но притежават голямата част от производствените материали, докато 95% от тибетското население – крепостните селяни и роби, нямат производствени материали и свободи и се намират на най-ниското социално положение.

Бялата книга многократно се позовава на части от произведенията на чужденци, които разобличават истинското положение в Тибет преди демократичната реформа. Тибетологът от Нюйоркския университет Том Грумфилд така описва Тибет преди демократичната реформа: „Преди 1940 година в източната част на Тибет, 38% от семействата никога не пият чай, 51% от семействата нямат масло, а 75% от тях трябва да ядат дива трева, варена в супа с телешки кости."

Няма никакво доказателство, че Тибет преди демократичната реформа е бил идеално място. Феолдалното крепостничество обуздава жизнеността на Тибет. В средата на 20-ти век политико-религиозното крепостничество вече е в края си.

Използвайки голямо количество исторически архиви, бялата книга показва фона и процеса на демократичната реформа в Тибет: през 1951 година китайското правителство и местните власти в Тибет подписват Споразумение за мирно освобождение на Тибет, наречено „Спорезумение от 17 точки", в което се подчертава, че честната власт в Тибет трябва сами да се реформира. Но под егидата на антикитайските сили в чужбина, местната власт се отказва от реформата и се опитват да поддържат политико-религиозната власт завинаги.

На 10-ти март 1959 година, местната власт в Тибет нагло скъсва „Споразуменето от 17 точки" и с помощта на чуждестранни сили започват въоръжени бунтове. Бунтовете са планирани за близо две години и са подкрепяни от антикитайските сили от Запада. Китайското правителство и местните жители съвместно се бориха и потушават бунтовете. На 28-ми март същата година тогавашният китайски премиер Джоу Ънлай подписва правителствено постановление за разпускане на местната власт в Тибет и за отмяна на феодалното крепостничество в Тибет.

В бялата книга „50 години от демократичната реформа в Тибет" се посочва, че през изминалите 50 години от демократичната реформи, в Тибет са настъпили големи положителни промени в сферите на политиката, икономиката, културата, образованието и обществото. През 1965 година е създаден Автономния район Тибет. В периода 1951-2008 година китайското правителство е вложило над 100 милиарда юана за строителството на инфраструктурата в Тибет, а от 1994 година насам годишният ръст на брутния продукт в Тибет е 12.8%, който е по-висок от средния ръст на цялата страна.

В края на бялата книга се подчертава, че в момента Тибет се намира в период на най-доброто си развитие. Но в противовес на това, през изминалите 50 години групировката на Далай Лама не се е отказала от опитите си за възстановяване на политико-религиозното крепостничество в Тибет. Борбата с групировката на Далай Лама е борбата между прогреса и връщането назад, между единството и разединяването. Бялата книга потвърждава, че и сега, и в бъдеще, вратите за връщането към патриотичната позиция винаги са отворени за Далай Лама. /Хъ-Е/