Здравейте, скъпи слушатели! Днес, в минутите на рубриката „Калейдоскоп" ще ви заведа на разходка из най-големия геологически музей на Китай, а и на цяла Азия. Той се намира в Пекин, недалеч от парка с езерото Северно море близо до Забранения град, а входът му е откъм тясна пресечка със забавното име „Овче месо". Приятели ми обясниха, че името на уличката е свързано с поминъка на хората от квартала по времето на последната династия Цин. Тогава тук живеели имперските офицери, а наоколо имало и търговци-мюсюлмани, които снабдявали армията с овче месо. Днес нищо, освен забавното име и старинната архитектура на жилищата наоколо, не напомня за онези дни, а самият Музей на Земята се помещава в модерна четириетажна сграда с окачени фасади от стъкло и стомана.

Пред входа му ни посрещна макет в естествен ръст на най-големия динозавър, обитавал земите на азиатския континент в праисторически времена. При вида му се позачудих как сградата е побрала скелета му, но след минути загадката се разбули. Оказа се, че музеят е горд притежател на една единствена част от гръбнака на чудовището, но затова пък с впечатляващи размери, а цялостната представа за това същество, наречено „Гигантски Шандунозавър" (Shandongosaurus cf. giganteus Hu) по името на провинцията, където са открити останките му, посетителите могат да получат от скица, поставена в съседство с прешлена.

Музеят на Земята в Пекин е създаден още през 1916 година и оттогава се развива и обогатява заедно с развитието на науките за Земята. Днес колекцията му наброява над 200 000 експоната, свързани с историята, структурата, експлоатацията и изучаването на Земята и биологичното разнообразие.

Експозицията на музея е организирана в 4 основни зали: зала, посветена на историята на планетата Земя, зала, посветена на праисторическия живот на Земята, зала с минерали и зала със скъпоценни камъни. В залата, посветена на планетата Земя, с помощта на макети, изображения и мултимедийни продукти е представено мястото на земното кълбо в Слънчевата система, оформянето и строежът на земните пластове, както и физичните закони, определящи съществуването на планетата Земя. Сред любопитните за мен експонати бе макетът на вулкан с разливаща се лава и уредът за възпроизвеждане на степента на земетресенията.

Втората зала, посветена на живота на Земята в праисторическата епоха, се оказа най-интересна лично за мен. Тук, сред притихналите зад витрините вкаменелости на праисторически растения, насекоми и животни, човек усеща много остро крехкостта на собственото си същество и някак неочаквано се изпълва с топло чувство към всяка живинка, оставила следата си в последвалите пластове време и материя. Пътеката покрай осветените като в храм витрини ни отведе до видеоекран, на който течеше компютърна анимация за това как са се получили вкаменелостите на птици, животни и насекоми. Филмчето ни разказа историята за симпатично птеродактилче, което е застигнато от лавата и пепелта на изригнал вулкан и така, макар и да загива, се запазва под земните пластове, а един прекрасен ден палеонтолози попадат на вкаменените му останки и ги пренасят в музея...

Освен животински скелети, вкаменелости и други останки, в залата може да се видят и черепите на някои от първите представители на човешкия род, като например прочутите синантропи, неандерталци и други наши прадеди. До потъмнелите от времето човешки черепи са изложени и първите оръдия на труда, използвани от хората в борбата им за оцеляване.

Третата зала ни разкри богатството на земните недра, както и хитроумните способи, изобретени от хората, за да експлоатират тези ресурси. Последната, четвърта зала открива пред очите на смаяния посетител истинска съкровищница от диаманти, рубини, сапфири, нефрити, кристали, ахати, лазурити, тюркоази и безброй други скъпоценни камъни, дарени на човечеството от майката Земя.

Трите часа, които бяхме отделили за разглеждане, отлетяха като миг и стана време Музеят на Земята да затваря вратите си. Тръгнахме си, преизпълнени с образи и впечатления, а гигантският шандунозавър ни изпрати със загадъчна усмивка.