.....Джао Лян се изправи във ваната. „Няма смисъл да споря с теб. Виж, да ми изнесеш лекция по класическа литература може, но иначе...Хайде да се поотпуснем!" С тези думи той натисна едно копче на ръба на ваната и каза в микрофона:" Ало, бихме искали да си поръчаме масаж, най-добрия масаж. Какво предлагате тук?"

От апарата долетя невероятно сладък и очарователен женски глас:"Предлагаме всякакви видове масаж – китайски лечебен масаж, дворцов масаж, японски масаж, тайландски, турски, индонезийски..."

„Искаме дворцов масаж. Има ли императорски масаж?"

Гласът от апарата се разтопи от сладост: „Разбира се, че има императорски масаж, господине! Ще желаете ли сепаре?

Джао Лян се въодушеви: „Чудесно, искаме две сепарета за двама императори! Пригответе ги веднага! Хайде, моето момиче, бързичко!"

От апарата се разнесе звънливият смях на момичето: „Да, шефе! Сепаретата са готови! Номерата са 1688 и 1988. Можете да заповядате веднага!" .....

Облякох къси панталони и връхна дреха като на борец и отворих вратата на сепарето.

...Разтриваха стъпалата ми, издърпваха и пощипваха лекичко всеки един от пръстите, ставите ми пропукваха и дори изпитвах болка, но това беше приятно усещане. Бях се отпуснал напълно и лениво се излежавах. Действията на трите момичета, които масажираха главата и ръцете ми, изпълваха с блаженство цялото ми тяло, разбира се с изключение на най-чувствителните местенца...Хората в наши дни наистина знаеха как да се наслаждават на живота!...

„Ей така вече е добре, нали мили ми съученико! Ти най-добре си се занимавай с литературни изследвания и недей толкова да недоволстваш. Реалният свят е твърде сложен за теб. Познавам те много добре, ти си падаш малко идеалист не само по отношение на света, но и по отношение на собствения си живот" каза дълбокомислено Джао Лян. „А, да, като се върна от командировка ще ми дойдеш на гости, нали? Жена ми все иска да те покани с приятелката ти на вечеря. Какво стана, ти уреди ли се вече с приятелка?"

„Още не, но ще дойда с една колежка. Къде пак ще ходиш след тоя симпозиум?" Знаех, че той е все в движение, по цял ден обикаляше из страната че даже и по целия свят.

„Утре рано сутринта тръгвам за Нанао. Там в момента се провежда симпозиум на тема „Икономическото развитие на Югоизточна Азия" и аз ще изнеса доклад. Освен това, кметът на града - Джан, ми е добър приятел, аз съм му икономически съветник и той разчита на моите идеи, за да напредва в кариерата си на държавен служител."

Знаех, че Нанао е икономически развит град на южното крайбрежие, а населението му вече беше надхвърлило осем милиона души.

„Е, в такъв случай и хонорарът ти няма да е скромен, а?" - попитах го аз.

Той се разсмя: „Понякога искаш да знаеш прекалено много, приятел! Хонорарът ми е тайна, не мога да ти кажа нищо повече. Е, как ти се стори императорският масаж?"

„Никак не беше зле. Ще запомня добре този ден - от академичните спорове сутринта до императорския масаж вечерта."

Той отново се разсмя: „Има и още по-приятни неща! Ще видиш, че ще те заведа на още по-интересни места!"

...................................

Джао Лян наистина притежаваше чар. Когато след време аз и колежката ми Ян Лин му отидохме на гости и видяхме къщата му, жена му и домашните му любимци, разбрах, че той е мъж, способен да привлича изключителни жени. Бях виждал снимки на съпругата му Дзън Ли и бях чел за нея по вестниците и списанията. Тя беше адвокат и беше много известна в женските среди, (ама че словосъчетание „женски среди"). Преди време беше ходила във Франция начело на делегация от изявени жени, беше се срещала с френския президент и дори беше вечеряла с него охлюви и беше пила първокласно червено вино!

Разбира се, когато им бяхме на гости, те двамата с Джао Лян все още не бяха стигнали до развод, макар опасността вече да е назрявала. Аз обаче онзи ден изобщо не забелязах никакви признаци за подобно развитие. Те се бяха оженили тихомълком, но затова пък разводът им щеше да се превърне в ужасен скандал и да предизвика бурни реакции. Е, кой му беше виновен, че стана икономист? Разбира се и жена му не падаше по-долу от него. Дзън Ли беше съдружник в адвокатската кантора „Дзинда", а също така и хоноруван професор в юридическия факултет на Китайския народен университет. Те двамата - икономист и адвокат – си бяха достойни съперници и както се казва „Пълководецът се беше изправил пред талантлив воин". Кой от двамата щеше да надвие? Ще стигнем и до там, но лека-полека, понеже най-интересното все още предстоеше...