Жителят на Лхаса Нийма Тсеринг е вече на 76 години и е живял и в стария и в новия Тибет, затова много цени сегашния си живот. В стария Тибет преди 50 години, с феодалното крепостничество, Нийма Тсеринг работил за собственик на крепостни селяни. Той спомни:

„Животът беше много тежък. Всичко беше трудно. Не можех да се нахраня и да се облека. Особено беше трудно да се прекара зимата. Не само животът бе труден, дори нямахме свобода."

В стария Тибет крепостните селяни и робите, които заемат 95% от тибетското население, нямат земя и производствени материали, нито и свобода и политически статут. Всичко принадлежи на собственика на крепостните селяни.

През 1959г. след като утихна метежа, централното правителство обяви освобождаването на крепостните селяни и робите, премахването на собствеността върху крепостни селяни от земевладелеца. Оттогава сигурността на живота и свободата на селяните се гарантират от Конституцията и законите на нов Китай. Същевременно, се ликвидира собствеността върху земята на земевладелеца. Данните показват, че по време на демократическата реформа, над 2.8 милиона му (1 му е равно на 1 петнайсета от хектара) са разделени на 200 хиляди семейства с общо 800 хиляди крепостни селяни и роби, на всеки от които е даден повече от 3.5 му земя.

Демократическата реформа ликвидира политическия строй в стария Тибет, където политиката и религията бяха слети в едно. Разделянето на политиката и религията ефективно гарантира религиозната свобода на тибетския народ и поставя основа за провеждане на политическата система с демокрацията за народа в Тибет. После в района постепенно се провежда национална автономия. През 1961г. в Тибет започват изборите с участие на всички граждани. За първи път предишните крепостни селяни и роби имат право на решаване и управление. Те избират органи на властта и правителства в Тибетския автономен район от различни степени.

През септември 1965г. успешно се провежда първото събрание на народните представители в Тибет и официално се създава правителството на Тибетския автономен район. Това означава установяването на националната районна автономия в Тибет, която осигурява равноправието на различни националности, сплотеността, взаимното помагане и общия просперитет в Тибет, също гарантира правата на тибетците за участие в дейностите на държавата и района. Зам.директорът на Постоянния комитет на Тибетското събрание на народните представители Атенг каза:

„Първата сесия на Първото тибетско събрание на народните представители е символ за провеждането на националната автономия в Тибет. На сесията бе избран Народния комитет на Тибетския автономен район, оттогава в Тибет има органи на националната автономия – Събранието на народните представители и Народния комитет."

Наред с изграждането на модернизацията в Тибет, жизненото равнище на тибетците и социалното развитие непрекъснато се повишават. Годишните доходи на селяните и скотовъдците са се увеличили до 3100юана от предишните нулеви доходи; средната продължителност на живот на глава от населението се е повишила от 35.5 години през 50-те години миналия век до сегашните 67 години. Изследователят от Тибетската академия на социалните науки Келзанг Иеше каза, че демократическата реформа е допринесла за огромните промени в Тибет.

„50 години след демократическата реформа, в Тибет са станали огромни промени. Без реформата, без промени в системата, нямаше да има толкова огромни промени в Тибет." (Ангелина - Ева)