Откъде да започна? Нека да е от последния симпозиум, в който аз и Джао Лян взехме участие. Той ме закара със сребристия си мерцедес до конферентния център, обзаведен с минерални бани и сауна. Мястото на симпозиума беше известен СПА-курорт с минерална вода. Срещата на икономисти и хуманитаристи, в която щяхме да участваме, щеше да продължи цели три дни...

Колата направи завой и аз видях импозантна сграда със стъклен покрив да се появява сред мъглата. Разбрах, че сме пристигнали...

Когато след няколко месеца Джао Лян се оказа в центъра на ужасен скандал и беше напълно безпомощен, а и никой не можеше да му помогне, той със сигурност си е припомнил как двамата с него във вечерта на пристигането ни се киснахме в една огромна, пълна с розов цвят вана и се наслаждавахме на прекрасния момент...

В хотела вечерно време предлагаха не само шоу с танцуващи на пилон страстни полуразсъблечени рускини, а също и минерални бани на открито с облечени като морски сирени девойки, които предлагаха масаж. Имаше също и сауна, професионални масажисти, баня и масаж за стъпалата, вани с различни билки и ароматни масла, зала за боулинг, тенис-кортове, зала за тенис на маса, билярд, стрелбище, фитнес-зала, киносалон, а разбира се имаше и някои по-специални услуги: ако човек позвънеше на отбелязания номер на нощното шкафче до леглото в стаята си, веднага идваше младо момиче, с което можеше да прави всичко, което си пожелае и то на напълно разумна цена.

Спомням си, че онзи ден след вечеря двамата с Джао Лян отидохме в развлекателния център и заедно разпуснахме във ваната с розови цветчета. Ваната беше с позлатени ръбове и сред пяната и розите ние двамата сякаш бяхме арабски благородници, наслаждаващи се на прекрасния свят. Казват, че такава вана била за двойка влюбени, но ние се познавахме толкова добре и си бяхме толкова близки, че за нас беше напълно естествено да сме в една вана, да разговаряме и да се смеем. Разбира се, той може би се е надявал да сподели банята с някоя красавица...

Не се бяхме виждали много отдавна и наистина имахме много неща да си разказваме един на друг...

„Ние с теб винаги сме били от различни породи, още от университета сме като огъня и водата!" казах му през смях.

„Какви огън и вода? Виж сега, с теб се киснем в една вана, нали така? Това, дето го вършат икономистите, в крайна сметка има една и съща цел с това, което вършите и вие – литераторите, казано простичко – да радваме човешките сетива, не е ли така?"

Аз се разсмях. Той винаги разсъждаваше за проблемите от най-материалистичната им страна. „Да доставяме удоволствие на сетивата със сигурност не стига! А къде остава моралът ни? Душата ни? Душите ни са заблудени, моралът ни запада, духът ни е объркан и това трябва да се пише на сметката на вас – икономистите!"

„Хайде да не се караме и във ваната! Недей!" каза той „ Ти не си наясно с много неща. Всъщност, като живееш само в собствения си свят, ти не можеш да си отвориш очите. Ти изобщо не разбираш света около себе си. Затова аз ще те накарам да прогледнеш и да разбереш, че това, в което се е превърнал светът ни днес, не може да се промени само с красиви приказки!"

Тогава въобще не разбрах какво има предвид той. Едва след време аз осъзнах смисъла на думите му. Той беше много прав. Аз – университетски професор по класическа литература – наистина бях твърде дълбоко потънал в собствения си свят. Може би аз и Джао Лян бяхме двете страни на една и съща монета. Ако той беше ези, аз бях тура, ако той беше ляво, аз пък бях дясно. Макар да бяхме влезли през една и съща година в един и същи факултет на един и същи университет, не след дълго той се прехвърли в друг факултет и започна да учи икономика, а аз продължих да се занимавам с литература. Тези две науки наистина са в известен смисъл като огъня и водата – едната говори за пари, а другата за красотата и за човешката природа и би било много трудно да се помирят помежду си.