Драги слушатели, отново се срещаме в рубриката „Синове и дъщери на велик Китай". Пред микрофона е Ива.

Скъпи приятели, в продължение на 50 години от демократичната реформа в Тибет животът на тибетците се промени много. В днешната рубрика ще ви разкажа за един възрастен тибетец Исилуоджуй.

В жилището в тибетски стил в района около манастир-дворец Потала в автономния район Тибет, 74-годишният Исилуоджуй води щастлив и спокоен живот. Когато има гости, той винаги гостоприемно ги кани при него.

„В стария Китай, няма жилище. Сега животът на нашите тибетци се подобрява. Аз украсих къщата си, за хората да знаят, че можем да наследим културата на националността си и обичаите, също имаме и религиозна свобода. Живея такъв живот, и искам да го покажа на другите."

Исилуоджуй е роден в семейството на крепостни селяни при феодалнокрепостническия строй. Като другите, които са родени в бедни семейства, той станал роб. Той си спомня, че тогава родителите му поддържаха живота на цялото семейство със събирането на волски тор и с превоза на вода за благородници. Не можели да се изхранват и да се облекат топло. Крепостните селяни живеели в конюшни. Животът им бил много труден.

След мирното освобождение на Тибет, особено след демократичната реформа след 1959г, в Тибет окончателно се отнема феодалнокрепостническия строй, който е съединение на политиката и религията. Милиони крепостни селяни се освобождават. Исилуоджуй влязъл в държавния институт за обучение на кадри на тибетска националност. За първи път приел официално образование. След завършването той станал един от първите транспортни полицаи в Лхаса в историята.

Преживявайки два обществени строеве, Исилуоджуй има специални мнения и впечатления към стария и новия Китай. Той каза, че сегашния живот няма нужда от описване. Всички ние знаем. Но как бе предишното, ние като свидетели трябва да го кажем.

„Живея тук вече 74 години. Никога не излизам от града. Тибет има хилядолетна история. Сега хората живеят щастливо. Обществото и икономиката се развиват интензивно. В историята няма такива неща. След демократичната реформа в Тибет през 1959г ние получихме свобода. В старото общество никога не съм чул „демократична политика". Само Китайската комунистическа партия можа да спаси Китай."

През 1963г в Лхаса се създава район Чънгуан. Исилуоджуй бил изпратен като кадър в уличен пост в района Чънгуан. След пенсионирането му през 1986г, той бил избран като представител на Общокитайското събрание на народните представител в района. Той предложил много проекти относно управлението на града, строителството на града и други. Много от тях били приети и подпомогнали хората да разрешат много проблеми. Исилуоджуй каза, че той много цени демократичните права. Желае да направи всички, за животът на тибетците да стане по-хубав.

„След пенсионирането поемам някои работи на комисията на жителите в района. Те ми повярват. Независимо къде и кога, ако хората се нуждаят от мен, аз ще положа всички усилия."

Сега в семейството му има три души. Месечният доход на семейството достига повече от 7 хиляди юана. Коментирайки промените на обществото, икономиката, живота на хората и други в Тибет, Исилуоджуй винаги има много какво да каже.

Той има специален навик. Всяка сутрин той се качва на покрива на къщата и вдига народното знаме.

Ива