Днес ми се иска да споделя с вас впечатленията си от един роман, който прочетох тези дни и който разбуни духовете сред интелектуалците в Китай още с излизането си през ноември миналата година. Става дума за романа „Професор" на автора Циу Хуадун.

Книгата разказва житейската история на един професор по икономика. Освен блестящ специалист в областта си, блестящ лектор и академично светило, професор Джао Лян е също така и известна в публичното пространство личност, която има връзки със силните на деня във властта, в медиите и в бизнеса на съвременен Китай. Издигнал се първоначално благодарение на собствените си усилия, с остър нюх за посоката на вятъра, професорът е успял да си осигури луксозния живот, мечтан от повечето хора. Имоти, пари, красиви жени, слава, личен чар и амбиция са взривоопасният коктейл, от който се опива героят и на който в крайна сметка става жертва. След драматичен развод с не по-малко блестящата си съпруга – преуспяла адвокатка, която успява да навреди на академичното му реноме, изваждайки на показ пикантни факти от интимните му отношения с други жени, професорът е сполетян и от провал в полуофициалните си бизнес-дела. Медиите не закъсняват да разкъсат на парчета доскорошния си любимец. Самият професор Джао използва прякора си „Виещия звяр", измислен от студентите му, за да изрази горчивата си самооценка. В крайна сметка главният герой е изправен пред необходимостта да преосмисли приоритетите и ценностната си система.

Личната история на професор Джао ни се поднася от другия основен участник в действието – неговия приятел от студентските години Дуан Ган – също професор, но по древна китайска литература. На блестящия фон на Джао Лян професор Дуан изглежда доста невзрачен – той е пасивен, донякъде страхлив и инертен. Професор Дуан също има своите проблеми, породени от неговата неспособност да се впише напълно в духа на своята епоха. Донякъде заради безволието му да отстоява избраните от самия него принципи на академична безупречност, един от най-добрите му студенти се сблъсква с тъмната страна на академичната общност и се самоубива.

Тъкмо тези двама герои – професорите Джао и Дуан - въплъщават духа на новото консуматорско време и всеки по своему участва в изграждането на образа на новия китайски интелектуалец.

Разтърсващата лична история на главния герой е убедително представена с тънък психологически усет. Авторът не залита в морализаторски съждения и оценки, а навлиза постепенно в дълбочината на човешката личност и изследва промените, които настъпват в нея с годините и житейските бури. Образите на двамата главни герои са представени на фона на един ултрамодерен и динамичен град, пълен с възможности, изкушения и капани. На читателя се предлага да надникне в луксозните хотели и конферентни центрове и да зърне насладите, които предлагат на всички сетива – вана с розови листенца, „императорски масаж", ястия от меча лапа, голф-игрища. Той може да научи за новия вид специална услуга за заможни и заети жени – „износване и раждане на бебе от оплодена яйцеклетка на клиентите", може да се разходи по облените от светлина улици на Централния Бизнес район на столицата, може да стане свидетел на „моно-спектакъл" с танцьорка в стъклено кълбо, излагаща на показ интимния си тоалет в продължение на дни...

Някои от читателите на „Професор" се оплакват, че съдържанието е твърде богато и човек се обърква от толкова много и актуална информация за днешния ден". Самият автор обаче вижда една от задачите на литературата тъкмо в това – да улови, да консервира в думи духа и дъха на епохата си, за да предаде на бъдещите читатели усещането за нещо живо и истинско.

Скъпи слушатели, следващия път ще ви предложа откъси от романа „Професор", които съм превела сама за вас. Сега обаче е време да ви кажа „Дочуване!".