От първия търговски договор през 1952г. до годишната сесия на Комисията за икономическо сътрудничество между двете страни; от 3.75 милиона щатски долара през 1952г. до 1.33 милиарда щатски долара стокообмена; от първоначалния внос и износ на продукти до сегашното технологично сътрудничество, икономическо-търговските отношения между Китай и България непрекъснато се задълбочават и бележат нова страница на традиционната дружба между двете страни.

Драги приятели, добре дошли в специалното предаване „ „. В днешното предаване ще ви запозная с икономическото сътрудничество между двете страни през 60-те години и перспективата му в бъдеще.

През 1952г. Китай и България подписват първия търговски договор и откриват началото на икономическия обмен между двете страни. Търговският оборот през годината достига 3.75 милиона щатски долара. През 80-те години на миналия век, при началото на реформата на Китай и промяната на икономическата структура на двете страни, икономическото сътрудничество между двете страни се развива стабилно. Двете страни подписват редица договори за икономическо-технологично сътрудничество, защита на инвестициите и пр., които създават законодателна основа за стабилното развитие на двустранните икономически отношения. През 1985г. е установена Комисията за икономическо, търговско и технологично сътрудничество между България и Китай. Досега, комисията е провела 13 заседания. През последните години, взаимният обмен се засилва. Двете страни провеждат преференции за съдействие на икономическо сътрудничество.

Китайското търговско аташе г-н Лу Иунмин каза:

„Китайското правителство насърчава българските предприятия и продукти да влязат в китайския пазар и създава условия за участие на българските предприятия в изложения в Китай. Активно организира китайските предприемачи да посетят България и обсъжда възможности за разширяване на търговията и инвестиции чрез провеждане на търговските форуми."

При тези условия, все повече български бизнесмени се занимават с вноса и износа с Китай. Г-н Христо Буюглиев е един от тях. От 1991г. той се занимава с износа на китайските продукти. Сега цялото му семейство е в Китай. той каза:

„Китайските стоки винаги привличат българските купувачи с добри цени. Голямото предимство е, че китайските стоки вече се произвеждат по високи технологии."

Същевременно, и българското правителство непрекъснато подобрява условията за инвестиции, поощрява китайските предприятия да инвестират в България и предоставя на китайските инвеститори национално третиране. Данъците за доходи на предприятия и личности в България са само 10%, което е най-ниско сред страните-членки на ЕС. Освен това, България има и предимства, като високо ниво на културата на работна ръка и няма ограничение на мита и квоти с другите членки на ЕС. В момента, телекомуникационните компании Хуауей и Джунсин, компанията на електроуреди SVA и Лифан, Чунцин имат филиали в България.

Българската страна приветства китайските компании да инвестират в страната. Българският икономически съветник в Китай г-н Веселин Рачев посочи:

„ От две години участваме в специализирани изложения на национално ниво, примерно в Сямън, Фудзиен. Участваме и в специализирания панаир за малки и средни предприятия по линия на АСЕМ в Гуанджоу. Освен това в България се приемат специални закони и се предприемат промени в законодателството – примерно за възобновяемите енергийни източници. Това е гореща тема и в ЕС и особено в Китай."

След членството на България в ЕС през 2007г. търговската й политика е по-прозрачна, което намалява по-нататък рисковете на китайските предприятия за търговия и инвестиции в България. С това, икономическо-търговското сътрудничество между Китай и България се проявява по-голяма жизненост. Според статическите данни на Китайската митница, през 2007г. търговският оборот между двете страни достигна 969 милиона щатски долара. От тях, износът на България към Китай е 156 милиона щатски долара, което е увеличение с 11.5% спрямо същия период на 2006г. Вносът на България от Китай е 813 милиона щатски долара, което е увеличение на 60.3% спрямо същия период. През 2008г. стокообменът между двете страни достигна 1.33 милиарда щатски долара, което е увеличение на 36.8% спрямо по-миналата година. От тях износът на Китай за България е 1.11 милиарда щатски долара, с увеличение на 36.5%. Вносът на Китай от България е 220 милиона щатски долара, с увеличение на 37.2%.

От тези данни се вижда, че търговското салдо между България и Китай непрекъснато се намалява, обаче разликата все пак е голяма. Причините за това са много. Неусъвършенствата структура на изнасяните и вносните продукти е един от главните фактори. Всъщност, много български продукти имат свои предимства и голяма перспектива в китайския пазар. Китайското търговско аташе в България г-н Лу Иунмин посочи:

„Розовото масло, виното и млечните продукти на България имат големи предимства и перспектива в китайския пазар. Главната причина за немащабно им внасяне в Китай е липсата на рекламата и разпространение."

Това се осъзнава и българското посолство в Китай и ще подпомогне българските фирми във вноса на българското вино в Чунцин и Ухан за реклама.

2009г. се отбелязва 60-годишнината от установяване на отношенията между България и Китай. Тази година също е важна за развитие на световната икономика. Международната финансова криза не беше спряна и оказва влияние в целия свят, което доведе до трудности за икономическото развитие на Китай и България, както и нови предизвикателства на икономическото сътрудничество между двете страни.

Някои се тревожат, че Китай ще намали инвестициите в чужбина поради финансовата криза. На проведения на 7 март брифинг на 2-та сесия на 11-ия ОСНП, китайският външен министър Ян Дзиечи изтъкна:

„Ще допринесем за запазване и повишаване на нивото на икономическо-търговското сътрудничество на Китай със съответните страни. Ще предоставим услуги и насърчаване за влизане на китайските предприятия в чужбина."

Това е факт. При разпространението на финансовата криза, икономическото сътрудничество между Китай и България е жизнено. През декември 2008г. китайската автомобилна компания „Грейт Уол" подписа документ с България. Според него, българското правителство ще инвестира 80 милиона евро в изграждането на завод на „Грейт Уол" в община Ловеч. В момента, двете страни провеждат преговори по детайлите. България е готова от правителството до предприятията, които ще си сътрудничат с„Грейт Уол". Председателят на общинския съвет на Ловеч г-н Милко Недялков каза:

„В този период на криза, една такава сериозна инвестиция запазва работни места в област Ловеч."

Както каза г-н Недялков, ако сътрудничеството е реализирано, новият завод ще осигури над 1500 работни места и 253 китайски експерти ще дойдат на обучение на работниците в Ловеч. Затова този проект е очакван от общината. Кметството направи поправка на законодателството, за да позволи уреждането на терена за завода, както и ще предостави данъчни преференции.

Недялков счита, че този проект има и голямо значение за китайската компания:

„България отскоро е член на ЕС. Ако автомобилите на китайските компании се произвеждат в България, те ще могат да достигат до други страни в Европа, не само със своите приемливи цени и добро качество, но и като произведени в една европейска държава.

Не само компанията „Грейт Уол", през декември 2008г. китайската компания Инсигма се сля с италианската компания IDRECO и спечели проект за изграждане на съоръжения за десулфуризация на димни газове от турбините № 5 и №6 на термично-електронната станция Марица Изток. Това е първия проект за десулфуризация на димни газове на Инсигма в Европа, което създава основа на компанията за развитие на десулфуризацията на димни газове в целия свят.

Изпълнението на проекта ще засили сътрудничеството в областта на защитата на околната среда, както и е за развитие на България в тази област. Българският икономически съветник г-н Веселин Рачев изтъкна:

„85 милиона щатски долара е добра и радваща инвестиция особено за българските мащаби. Ще направим всичко зависещо от нас да разширим тази тенденция китайски фирми да участват в енергийни и инфраструктурни проекти в България."

Финансовата криза доведе предизвикателства, както и шансове. Само ако двете правителства настояват доверие и си сътрудничат, трудностите ще се преодолеят.

Китайското търговско аташе в България Лу Иунмин посочи, че двете страни трябва да засилят доверието на предприятията към пазара и способността си за справяне с финансовата криза:

„Под влияние на финансовата криза, двете правителства ще разширят сътрудничеството помежду си, да засилят подкрепата към средните и малки предприятия и да създадат повече области на взаимното разбиране и обмен."

През 2009г. по-късно, в София ще се проведе 14-та сесия на Икономическата, търговска и технологична комисия между България и Китай. Китайският заместник търговски министър Гао Хучън ще води делегацията, съставена от около 50 китайски бизнесмени за участие в сесията. Уверени сме, че въз основа на дружбата през 60-те години и при усилията на двете страни икономическо-търговското сътрудничество между България и Китай в различни области ще постигне по-голям успех.

Драги приятели, днешното предаване завърши. Благодаря ви за вниманието.

- Цветелина – Павлин