Здравейте, скъпи слушатели! Макар и с малко закъснение, аз - водещата Евелина Хайн искам да ви честитя идването на Баба Марта, националния ни празник, Тодоровден, а и международния ден на жените – всичко това заедно прави от началото на март едно по-особено време в календара на българите. Ето защо пожелавам на всички вас, скъпи слушатели, здраве, дълголетие и енергия за посрещане на празниците, но и на делниците в този все по-забързан свят. Използвам случая да благодаря на госпожа Райна Дочева и на нашите приятели от слушателския ни клуб в Каспичан, които ни зарадваха с мартенички далеч от дома.

Тези мартенски дни, скъпи слушатели, китайското общество е обзето от очакване и надежди, свързани с резултатите от работата на започналите в Пекин пленарни сесии на парламента и на общокитайския народен политически консултативен съвет. Именно на тези две сесии се прави обзор на свършената от правителството през миналата година работа и се определя накъде и по какъв начин ще върви държавата през следващата година в условията на кризата. Аз обаче няма да ви занимавам с тази изключително сериозна и мащабна тема. Вместо това ще ви разкажа за нещо друго, но все пак свързано с усилията на Китай да върви напред.

Пети март в Китай е избран за ден на Лей Фън - млад войник, чието име е станало нарицателно за добродетелност, енергичност и обществена ангажираност – все качества, издигани и в наши дни като необходими на китайското общество.

Лей Фън е роден в в провинция Хунан в края на 1940 година в много бедно семейство, на 7 години остава кръгъл сирак и отгледан от войниците на КНОА, Лей Фън избира сам да стане войник. Той умира през лятото на 1962 година, при инцидент, изпълнявайки служебните си задължения като войник в североизточен Китай. Лей Фън става известен заради невероятната си доброта, трудолюбие и отдаденост на идеала за човещината сред хората. Сред народа се носят легенди за добрите дела, извършени от този скромен и жизнерадостен младеж. Изпълнен с увереност в правотата на комунистическия идеал и висшия смисъл на помощта към ближния, Лей Фън безкористно и буквално до сетния си дъх изпълнява задачите, поставени на армията по изграждането на новата китайска държава. Участва в строителството на жилища за бедните, болници, детски градини. Самият той сирак, Лей Фън често дава всичките си пари на бездомните и сираците, на болните и старите. За делата си е отличен с орден от армията и го избират за образцов военнослужещ. Подготвят снимкови материали от армейското ежедневие на Лей Фън, които трябва да илюстрират духа на новото време.

След смъртта му, в статия от 5 март 1963 година, Мао Дзъдун го обявява за пример, от който трябва да се учи китайската младеж и определя тази дата за ден на Лей Фън. В страната се подема пропагандна кампания под наслов „Да се учим от другаря Лей Фън". В хода й плакатите с образа на младия войник заливат улиците и фасадите на градове и села. Гробът му става място за поклонение на ученици и учители, а класните стаи са украсени с цитати от неговия посмъртно открит и публикуван дневник.

В годините на реформите и отварянето на Китай към света името на Лей Фън сякаш е позабравено, но през 90те години на 20 век отново се появява в общественото пространство. Появява се филм за живота му, а в града, където той е погребан, се създава и музей на Лей Фън. Отново се говори за отношението на Лей Фън към работата като за здрав и градивен подход към задачите на преустройството в Китай. С времето обаче към възхвалата постепенно се добавя своеобразна критическа нотка към начина, по който в миналото са били осъществени високите идеали, въплътени от Лей Фън и полушеговит скептицизъм относно възможността да се живее на висотата на тези идеали. Като пример за това ново полуофициално отношение към мита Лей Фън може да бъде видяна популярната в началото на 21 век песен „Всички хора от североизточен Китай са истински Лей Фън" и видеоиграта „Да се учим от Лей Фън онлайн". В посочената песен се разказва за един човек, който по пътя някъде в североизточен Китай е блъснат от друг шофьор и е ранен. Виновникът за катастрофата избягва, а за ранения се погрижва случаен минувач от околността. В припева на песента шеговито се твърди, че хората от североизточен Китай са истински Лей Фън, тоест готови са да помогнат на всеки, изпаднал в беда, а избягалият виновник със сигурност не е от района. В клипа към песента се използва и снимката на истинския Лей Фън, вмъкната колажно в анимацията, илюстрираща простичкия сюжет.

Видеоиграта пък използва славата на Лей Фън като герой, сътворил безбройни добрини и предлага на играещия да прави добрини за да събира точки и да стигне до победния край – среща с великия водач Мао.

Скъпи слушатели, независимо от начините по които всяка епоха употребява героите на своята страна, достойните дела остават и ни предлагат тема за размисъл.